(АКО НЕ Е ИСТИНА, НЕ Е И ЛЪЖА)
Пари, пари, пари! - рекъл едно време Наполеон Първи и зяпнал беше да глътне цял свят; пари, пари, пари! - думат нашите бизнесмени и слухтят де кой ще да умре, за да му лапнат имотецът; пари, пари, пари! - думаше наш кир Х… и беше - бизнесмен. Парите са ум, парите са чувства, парите са живот, парите са БОГ. За пари Станишев стана шпионин и предател, Царя мекере, а Доган подлец - само нашите патриоти не работят за пари в кафенето, а за да им се смеле ястието в стомаха. Но от всичките тия златни телци достоен за нашата дълбока почит и за нашето високо внимание е кир Х…Й. А неговата орисница е обща за всичките "велики" хора, неговата съдба е по-трагическа и от Дон-Кихотовата.
Седим срещу „Съединението прави силата” на пътя и гледаме как си играят децата. - Отдолу иде кир Х… и като върви, сякаш че и дуварите му думат: "Машала, машала! Голям човек, умен човек." А голям и умен човек беше кир Х…: Шкембето му - де можеш направи такова шкембе - да събереш шкембетата и на шесте Софийски трътове, макар те и повече народен имот да са изяли; главата му - пет такива глави, каквото има "нашето доктор", макар то да е професор" на българското факултето" и с конския си ум е зачудило и мало, и голямо. Главата и шкембето на кир Х… , нямаше ги по всичките кланици. В шкембето му свободно можеха да седнат пет души баш крадци и да пият кафе; в главата му с трийсете си яйца гъска да насадиш; а гърдите му -то гърди нямат нашите бизнесмени..... Лицето на кир Х… мязаше на мекица, носът - на мухлясал грозд, ръцете - ръцете му се не виждаха отпред, а крака - само от краката му да направиш 5-6 мюфтии или попове. Отзад кир Х…, беше някак по-деликатен: вратът му - като талията на свинята, гърбът - като тютюнджийски кош, а под гърба - кръгла манастирска трапеза.
- Бягайте беее-й! Бягайте! Шефа иде! - извика едно от хлапетата, като зърна кир Х.й, и обърна пети, та побягна като опърлено.
Децата - едни избягаха, други като втрещени се прилепиха до дуварите, забъркаха в носовете си и със страх чакаха да мине селският бик. А кир Х… - вятърът надул шкембето му като корабно платно - плува ли, плува! "Их! Да има кой да ти избоде с някоя главня едното око, ще замязаш на циклоп" - рекох аз на ума си; защото тъкмо тогава учех гръцката митология. Но преди да посегне някой да избоде окото на кир Х… , - кир Х… пресегна и улови едно хлапе за ухото. "Магарета недни... за вас училище няма, а? Хайде да се молите мене за бащите си и за майките си." "Оле-ле! Чичо Х…, откъсна ми ушенцето!" - извика хлапето и се изкриви тъй, както не се е изкривявало и в ръцете на учителя си. Кир Х… пусна хлапето и подкара всичките сополковци да идат да се молят за него.
"Тъй и Наполеон е теглил ушите на народите, дорде най-после и него уловиха за ухото и го заведоха да се моли Богу на св. Елена" - помислих си аз тогава. Но тъй е и сега: светът, сякаш, направен е един други за ушите да се теглят. А като погледна, ушите на българите, видят ми се много големи - май-май магарешки.
- Кольо бе, ти защо побягна, като видя чорбаджията? - попита дядо Кольо хлапето, което беше вече излязло и подскачаше пред нас с коматче хляб в ръката си, от което, като отхапеше, изтриваше си и сополите.
- Побягнах зер, че той тегли за уши.
- А че защо тегли?
- Защото е богат.
- Ами защо е Богат?
- Хайде де! Защото е крал пари.
- Ами ако да нямаше той пари, ти нима щеше да бягаш?
- Е-хе! Ще бягам аз! Нямаше, ще грабна тогава тоягата на татко, пък да го закарам на блатото да го напоя - каза хлапето, но като се озърна, изведнъж улови дънцето на гащичките си и не чу се – и не видя. Погледнах: вятърът се обърнал отгоре и шкембето повлякло кир Х… надолу. Кир Х… върви, а с него и жената на Мита, наркодилъра с пеленаче дете на ръцете си и с още четири други подире си, накичени със всичкия салтанат на богатството и едно от друго по-уядени. Митра плаче, а кир Х… се подсмива под мустак.
- Моля ти се, кир Х…, имай милост от бога - пусни Мита от затвора. Само за 30 милиона цял месец вече лежи - а аз сама жена какво да правя? Толкова деца, а залък хляб няма вкъщи... от вчера не са яли...
- А че не съм те карал аз да раждаш толкова деца. Мошеници хора сте - да сте правили икономия.
- Оох, не думай, кир Х…, каква икономия да правиш, като кума - той по крадец от нас? За дрешки, за коли, за туй - за онуй, се ние си харчим. Само попът - невидяло му се попството, - само той ни взе 9000 за кръщене. Пък с 30 000 000 кое първо? И то пак отколе да сме ти платили тия пари, ама на: - Мерцедеса го откраднаха, охраната я убиха у вас в градината, а златото - ако не вярваш, ела виж – няма го!... Няма, няма откъде да взема; само един милион и едно БМВ-Х7 бяха останали, и тях донесох у вас... Не зная вече какво да правя!
- То не е моя работа! Хиляди пъти ти казах: донеси 30 милиона, пък си земи и къщата, и колата, и мъжа... Ако не - хайде, деф ол бурдан; ако ти е мил мъжът, иди и леж с него в магарешкия рай! Аз и казвам да е правила икономия, тя ми разправя, че кумът, попът и колата и биле криви! Бе хей, в брой, пари ако нямаш, ум барем в главата си нямаш ли? Разбери какво ти хортувам.
- Оох, ох! Смили се, кир Х… , какви пари и какъв ум искаш от жена? Който има в кесията, той има и в главата, ами аз? Тежко ми и горко с толкова деца!...
- Ха! За тая хората - "Бог да прости". Затова ти казвам аз, че мене ми трябват пари - пари - парииий! Разбра ли? Донеси 30 милиона - пък да пусна мъжецът ти, разбра ли?
- Разбрах... - едвам продума жената на Митра и с края на кърпата си взе да си трие сълзите. А кир Х… извади кърпата си из пазвата и изтри потта от прекрасното си лице. "Умори ме май проклета жена" - изпъшка той и тръгна след шкембето си.
- Пари да те парят по гроба! Веригата, що ми си я взел, дано на шията ти ръжда да я изяде! А с чергата ми носилото да ти покрият! - пропя, или се едно проплака жената на Митра след кир Х… , и влезе в къщата си да заведе децата си на ресторант, естествено с другата супер луксозна кола.....А на вас . честита ви ДЕМОкрация и Бог да прости Желю Желев, който днес на 30 Януари взе че умря! Нали ви казвах, че ВЕЧЕН РАЙ НЯМА?! А..?! Разбрахте ли сега, че познавам някой неща........СЪБОТА, 17 ОКТОМВРИ 2009 Г.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
Моля ,не ме отхвърляйте. Следя Николай още когато публикуваше във вестник " Свежо" и до днес пазя негови статии и препрочитам . Пожелание за добър ден!
ОтговорИзтриване