Преди време четох нещо от Ани Безънт май беше - "Човекът и неговите тела" се нарича книгата। Аурата е изградена именно от тези тела. Та тя там обяснява много простичко и ясно за телата-обвивки и какво се случва и приживе, и след смъртта на човек с всяко едно от тях. Както човек, така и планетата си има обвивки и когато всяка една човешка се разпада, тя се разпада в съответната на Земята - физическата - в материалната природа - "пръст в пръстта", етерната обвивка се шляе, обикаля няколко дни около неразпадналото се още физическо тяло, понеже етерният двойник е много плътно свързан с грубофизическото тяло и му е трудно да се отдели от него и затова на гробищата някои го виждат до определен ден след смъртта и наричат това духове, после иде ред на астралното - тоест емоционалното тяло, което съответно се разпада в астрала, който е низш и висш, след него менталното - в ментала също има няколко нива - рупа и арупа - формени и безформени мисли - на конкретните мисли и на безформените - абстрактните идеи-логическите идеи и накрая кармичното ниво - онова поле, което мнозина наричат Акаша - енергоинформационното поле за причините и следствията. Това наричат в християнството Страшния съд, така мисля, точно то се има предвид, щото си е точно съд - там от онова, що си събрал като есенция от емоциите, чувствата, мислите и делата си, се сформират зародиши около Аз-а, които при новото му прераждане започват да слизат надолу отново в полетата на Земята и събират около себе си като магнит енергията от съответното поле, която е най-близка до есенцията по същност, като така се сформират отново новите обвивки на Аз-а - съответно в менталния свят - каквито мисли си допускал през предишното си въплъщение, такива и при новото ще заобиколят Аз-а и ще изградят новото му ментално тяло - от там насетне - мисълта твори в астрала - според емоциите, щото каквито мислите - такива и емоциите на човека, от там се образува и нов етерен двойник или наричан още етерно тяло, а най-накрая физическото - тоест човек сега рисува онова, което ще бъде в следващото си въплъщение и точно това се има пред вид под Закон на Карма - под тежестта на гравитацията на недовършените дела, се сформира нов човек, който сам себе си е изваял в предишния си живот. Дори и физическото тяло се сформира по този начин и е достатъчно само да видим как се дели зиготата - централната клетка - есенция на физическото тяло и всичко се изяснява. Есенциите, които сме отнесли от този свят като чувства и мисли, заедно с думите и делата, се превръщат в зародиши на бъдещите ни обвивки. Така че ние сами се сеем тук, а след смъртта събираме реколтата от посятото... Нищо не се губи никога, основен закон в природата - енергията се запазва, но под друга, леко изменена форма. Ала формата зависи изцяло от онази енергия, която ние сме допуснали вътре в себе си да ни изгради. Човекът е един енергиен филтър и преобразувател на енергии.
НАМЕРЕНО
Няма коментари:
Публикуване на коментар