Сенека - размсли

Болестта измъчва тялото, а не душата.


Времето разкрива истината.

Ако си умен, бъди трудолюбив като пчела.

Надеждата е последната утеха в нещастието.

Да живееш значи да се бориш.

Лъжата няма предели.

Обучавайки другите, се учим самите ние.

Късно е да се предпазваш в разгара на нещастието.

Ако искаш да те обичат, обичай!

Най-много мъчи неизвестното.

Който не носи на онеправданите бързо спасение, той им го отказва.

И след лоша реколта трябва да се сее.

Голям подвиг е да вършиш това, което трябва, а не това, което искаш.

Късно е да се отказва да носи ярема този, който го е поел върху себе си.

Животът е странстване.

Ленивият вреди на себе си.

Който има много, иска повече.

Редкостта на нещата увеличава тяхната стойност.

Истинската радост е сериозно нещо.

Несправедливата власт не е дълга.

Прибързаността е сама по себе си забавяне.

Порокът на младите е неумението да ръководят страстите си.

Законът трябва да бъде кратък.

През тръни към звездите.

Дълъг е пътят на поучението, кратък и успешен с примери.

Най-доброто лекарство срещу гнева е времето.

Никой не харесва този, от когото се страхува.

Не е свободен този, който е роб на тялото си.

Почивка без наука е смърт.

Самото желание да се оздравее е вече част от оздравяването.

Мълвата вече е добавила излишното.

И животът като баснята се цени не по дължината си, а по съдържанието.

Всеки човек, който се тревожи за бъдещето, е нещастен.

Беден е не този, който има малко, а този, който иска да има повече.