неделя, 4 юли 2010 г.

Духът владее материята!



Всичко, което днес притежаваме - машини, жилища, дрехи, - първоначално са били мисъл, която след това е приведена в действие и е застинала в твърдата материя. Всичко в света, което е създадено от човека - без нито едно изключение, първоначално е било нечия творческа мисъл.
Плюс всичкия боклук, който ни заобикаля - „модерното" изкуство, филмите на ужасите, силиконовите импланти...
Мисълта е първопричината на всяко битие и про-изход на всяка реалност. Всичко, което има място в живота ни, е предизвикано от нашите мисли, желания, страхове според /Закона за резонанса/, защото подобното винаги привлича подобното. В космическото духовно поле (хрониките на Акаша) всяка мисъл създава форма, която колкото повече храним, толкова по-бързо влиза в реалността. Такъв е законът. Тази мисъл-форма се задържа в космическото поле, докато в живота ни се появи подходяща ситуация, в която тя да манифестира. Това може да стане много скоро, но може и по късно. Зависи от нашата карма и от мислите, с които живеем.
Възниква въпросът: ако ние сме причинителите на сегашните си житейски условия - за неприятните, както и за приятните - как да преоформим нашето бъдеще?
Със съзнателно манифестиране. Съзнателно, защото при повечето хора сегашните условия на живот са плод на тяхната несъзнателност. Например, когато някой каже: „Не мога да слушам повече!", а после се чуди защо години по-късно, след като е повтарял това поне по един път на ден, има нужда от слухов апарат.
Но това вече е минало! Днес имаме нужда от добро творчество, не от игрички. Ние желаем да подредим на чисто живота си и да създадем възможно най-добрите условия.
При манифестирането решаващият момент е вярата, т.е. трябва да сме убедени.
Ако участникът е убеден, че може, без да пострада, да ходи по горещи въглени, ще успее. Но ако започнат съмненията: „Е, да, но май не съм много сигурен, всъщност май не искам да го правя, сигурно ще се изгоря...", наистина ще се изгори.
Същото е и с плацебо ефекта. Ако пациент приеме едно захарно хапче, за което е убеден, че съдържа субстанция, която ще му помогне, ще оздравее. Но ако лекарят му съобщи, че става дума само за захар, резултатът е нулев.
И е логично, нали? Защото негативната, раздвоената мисъл - неутрализира позитивната мисъл. Затова трябва убедено да формулираме положителната идея, която искаме да материализираме, и изобщо да не стигаме до представата, че тя би могла да не се случи. В допълнение, материализацията става реалност, когато манифестираме желанието си, без да го споделяме с никого. Чуждото съмнение е пагубно за нас.
Важно е целите, които искаме да манифестираме, да не са прекалено завишени. Те трябва да изглеждат правдоподобни за самите нас. Например, ако съм обикновен работник и си пожелая за няколко години да стана ръководител в голям концерн, аз самият няма да си повярвам. Ако, напротив, си пожелая в близко бъдеще да стана ръководител на отдел или да бъда самостоятелен в бранша, в който работя, душата ми ще го приеме и вероятността това да се случи нараства чувствително. Защо? Защото вярвам в желанието си.


Когато говорим за възможността да реализираме целите си, е добре да се вслушваме в душите си. Сърцето, т.е. божественото в нас, познава първичния план на живота - личната матрица, и ако тя и нашето желание съвпадат, целта ни ще се реализира.


От интернет...


Николай Николов

2 коментара:

  1. МНОГO ДОБРЕ КАЗАНО...ДАНО ХОРАТА , КОИТО ПОСЕЩАВАТ БЛОГА ВИ , ДА СА БЛАГОДАРНИ ЗА ТОВА , ЧЕ ИМ ПОДНАСЯТЕ ЦЕННА ИНФОРМАЦИЯ В СИНТЕЗИРАН ВИД. А ВИЕ , НИКИ , ЧЕЛ ЛИ СТЕ ,, ХАКЕРИ НА СЪНИЩА ,, ?ПРОСТО ПИТАМ...НИЩО ПОВЕЧЕ...БЛАГОДАРЯ...

    ОтговорИзтриване
  2. Откъсът е чудесен. Струва си името на автора и книгата от който е да бъдат изписани...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.