Зачеване и раждане на разумно същество – / инкарнация /

Иска ми се да Ви разкажа три случки, които биха могли да демонстрират факта на предишните инкарнации. Става дума за три деца. Труц Хардо, един от водещите германски експерти в областта на прераждането и терапията на регресивното спомняне и един от хората, пътували най-много по тази Земя, свидетелства за първите две от тях. Като автор на множество книги, свързани с темата за прераждането, той направи много за вникването в тази ефимерна материя; книгата му „Актуално за реинкарнацията - деца доказват прераждането" представи солиден материал по темата. В главата „Майка ми живее в Чарлс сити" четем следния епизод: Роми е дъщеря на Бари и Бони Крийс, които живеят в Дес Моинес, щата Айова, САЩ, където е и родена. Малката постоянно повтаря, че била момче и се казвала Джо Уилямс. С времето родителите научават все повече неща за живота на Джо. Естествено в началото смятат всичко за плод на бурната детска фантазия. Момичето твърди, че е живяла в Чарлс сити. Най-вероятно е чула името на града, намиращ се на почти 200 километра от Дес Моинес, по телевизията. Твърди също, че била омъжена за жена на име Шийла, с която имали три деца: нещо, което също не притеснило родителите кой знае колко. След време тя започва да повтаря, че предишната й майка се казва Луис Уилямс и че Джо бил израснал в къща с покрив от червени цигли. Веднъж по негова вина избухнал пожар и при гасенето майка му си изгорила ръката и си наранила крака - Роми точно посочила мястото на десния крак. Тя постоянно молела родителите си да я заведат в Чарлс сити, защото искала да посети предишната си майка, за да й кажела че „всичко е наред". Родителите й дълго време не знаели как да постъпят. Веднъж, когато били на улицата и покрай тях профучал мотор, Роми изпаднала в паника. След тази случка започнала да описва как тя като Джо имала мотор и как Джо заедно с жена си Шийла, която седяла зад него, загинали при нещастен случай. Роми продължавала постоянно да моли родителите си да я заведат в Чарлс сити, за да им покаже всичко, и най-вече да се представи на майка си, така че родителите й счели случилото се за достатъчно важно, за да изпълнят настойчивата й молба. Но как да постъпят?

Били чували за някакъв професор от Калифорния, разследващ подобни случаи на деца, които си спомнят минали животи. Свързват се с него (индиеца проф. Хемендра Бенерджи) и през зимата на 1981 г. заедно с жена си и двама шведски журналисти от списание Аllers той пристига в Дес Моинес, за да проучи случая на Роми Крие. Това, така да се каже, е „идеалният случай" за изучаване на реинкарнация, защото един изследовател поема пример, който още не е решен от страна на засегнатия. Повечето пъти човек просто се позовава пост фактум на информацията с надеждата, че всичко от казаното е коректно. След като проф. Бенерджи е информиран от родителите, разбира се, и от самата Роми за всичко с подробности, те седнали в колата и отпътували.
С наближаването на Чарлс сити, Роми ставала все по-не-спокойна. Тя се катерела по предната седалка и когато влезли в града, казала: „Трябва да купим цветя за мама Уилямс. Най-много обича сини. И не бива да влизаме през предната врата. Трябва да отидем зад ъгъла до вратата в средата." Купили, както пожелала, букет сини цветя. Още веднъж погледнали в телефонния указател и се уверили в името и адреса на Луис Уилямс. Естествено Роми показвала пътя.
Най-накрая двамата репортери откриват описаната от дъщерята къща в едно от предградията на Чарлс сити. Тя се оказва бяло бунгало без червени цигли, както твърдяла Роми. На една табела пишело: „Моля, ползвайте задния вход." Когато почукали, подпирайки се на патерица, се появила възрастна дама. На десния си крак имала превръзка. Попитали дали тя е г-жа Луис Уилямс. Тя потвърдила. „Имали ли сте син на име Джо?"


„Да."


Казали й, че биха желали да си поговорят малко по-подробно за това, но г-жа Уилямс отвърнала, че в момента е невъзможно, защото имала час при лекар. По-късно, след около един час, тя с удоволствие щяла да бъде на тяхно разположение. Роми била много разочарована, защото си представяла средната с предишната си майка по съвсем различен начин. Синият букет си останал така. Очите й се напълнили със сълзи.
След един час групата от седем души отново застава пред вратата на г-жа Уилямс. Изглежда че тя ги е очаквала и ги кани да влязат. Малката Роми можела да даде букета на г-жа Уилямс. Тя била приятно изненадала и казала, че за последен път е получила такъв букет от сина си Джо. Разказали й за Роми, която си спомняла миналия живот на сина й. Г-жа Уилямс слушала онемяла. Сигурно се е чувствала като някого, пред когото внезапно се появили извънземни и започнали да му разказват истории от миналото. Наложило й се да потвърди подробностите и постоянно питала: „Откъде тя знае всичко това?" Жената не разбирала как едно малко момиченце е научило за нея и починалия й син, след като не познавала никого от Дес Моинес, който би могъл да е разказал историята на Роми. Попитали я защо е описала къщата с червени цигли, а тя отвърнала, че преди години силна буря предизвикала големи поразии в Чарлс сити, покривът се повредил и се наложило да бъде препокриван. А защо Роми твърдяла, че в къщата трябва да се влиза през страничната врата? - По онова време Джо я бил накарал да престрои къщата. Посъветвал я да заключва предната врата през зимата.


Въпреки че г-жа Уилямс не вярвала в прераждането и всичко й се струвало доста невероятно, тя се почувствала привлечена от Роми. Двете отишли в съседната стая. Когато отново се върнали, се държали за ръце. Г-жа Уилямс носела снимка в рамка и, грейнала от радост, казала: „Тя разпозна всички." Показала я на присъстващите - снимката, която направила на последната Коледа преди смъртта на Шийла и Джо. Г-жа Уилямс отново повторила, че в съседната стая Роми разпознала всички от снимката. В хода на разговора майката отново потвърждава много от нещата, които Роми е разказала на родителите си. Действително през 1975 г. при нещастен случай Джо и Шийла загинали с мотор и наистина двамата имали три деца. Имената на роднините, споменати от Роми още вкъщи, са верни. Госпожата потвърждава пожара, за който говори момичето и в който тя изгаря ръката си.
Нито г-жа Уилямс, нито родителите на Роми обаче били готови да повярват в реинкарнацията. Твърде обременени от църковната догма, те не можели да приемат прераждането на Джо. За тях тримата случката остава неразгадан феномен, но г-жа Крийс изключва дъщеря й да е измамница: „Със сигурност мога да кажа, че дъщеря ми не лъже."
Този пример ясно показва колко е трудно хората да скъсат със старите си убеждения.

СЛЕДВА...
Николай Николов