* Енергийни източници за икономическите усилватели
Следващата стъпка в изработването на един икономически усилвател е откриването на енергийни източници. Енергийните източници, върху които се крепи всяка основна икономическа система, са, разбира се, природните ресурси и съгласието на хората да работят и съответно да заемат определен пост, ранг или класа в социалната структура, тоест, да се трудят на различните равнища в системата. Всяка класа, за да осигури своя доход, контролира класата непосредствено под нея, и по този начин запазва класовата структура на обществото. Това обезпечава необходимата стабилност и сигурност, както и правителството на върха. С течение на времето комуникациите и образованието неизбежно се подобряват и нисшите класи започват да завиждат на по-висшите за техните привилегии и благосъстояние. Освен това и те започват да придобиват познания за енергийните системи и стават способни да се придвижват нагоре в класовата структура. Това заплашва суверенитета на елита. Ако това издигане на нисшите класи може да бъде забавено достатъчно дълго, елитът ще може да постигне енергийно превъзходство, и доброволният труд вече няма да бъде първостепенен енергиен източник. Докато не бъде установено абсолютно енергийно превъзходство, съгласието на хората да се трудят и да оставят други да ги управляват трябва да се взема под внимание. Един провал в това отношение би попречил на последната фаза на прехвърляне на енергийните източници под контрола на елита.
* Политическа структура на нациите — зависимост
Основната причина за стремежа на гражданите на една страна към създаване на политическа структура е подсъзнателното им желание да запазят отношенията на зависимост и протекция от детството си. Казано по-просто, те искат човек-бог, който да ги пази от всички възможни рискове; да ги гали по главите; да целува и превързва раните им; да отрупва масата им с лакомства; да ги облича; да ги приспива вечер; да им повтаря, че всичко ще бъде наред, когато се събудят сутринта. Това искане на обществото е невероятно наивно и настоятелно и човекът-бог, т.е. политикът, посреща тази наивност с друга: обещава всичко и нищо не изпълнява. Кой е по-големият лъжец в този случай? Обществото или “политикът-бог”? Това поведение на обществото вече е капитулация, породена от страха, мързела и целесъобразността. То е основа на държавата на благополучието като стратегическо оръжие срещу едно примитивно, отвратително общество.
* Лицемерие
Повечето хора имат желание да се разправят с онези, които им пречат в живота, и дори да ги убият, но не искат да се изправят пред моралните и религиозни последствия от една такава агресия. Затова те прехвърлят мръсната работа на други (в това число и на децата си!), за да не изцапат с кръв собствените си ръце. Всички се обявяват за хуманно отношение към животните, а в същото време обядват със сочни кюфтета от някоя кланица, удобно скрита далече от погледа. Но най-голямото лицемерие е, че те плащат данъци, с които финансират една професионална асоциация на наемни убийци, наречени политици, а после се жалват от корупцията в правителството.
* Отговорност
Повечето хора искат да имат пълна свобода на действие (да си правят всякакви експерименти), но в същото време се боят от провал. Страхът от неуспеха се проявява като безотговорност, като стремеж за прехвърляне на личната вина върху други — там, където успехът е несигурен и може да има нежелателни последствия (включително юридически), които лицето не е готово да поеме върху себе си. Хората искат власт, но не искат да поемат отговорност и задължения. Хората разрешават тази дилема като наемат политици, за да посрещат вместо тях реалностите на живота.
* Накратко:
Народът избира политици, за да могат хората 1. да получат безопасност без да се грижат за нея; 2. други да мислят и действат вместо тях; 3. да крадат, да нанасят вреда и да убиват други, без да мислят за смъртта и без да поемат морална отговорност; 4. да избягват отговорността за собствените си действия; 5. да се радват на даровете на природата и постиженията на цивилизацията и науката, без да полагат сериозни усилия за да ги заслужат.
Хората дават на политиците властта да създават и управляват военна машина с цел: 1. обезпечаване оцеляването на нацията-утроба; 2. предотвратяване на всякакви посегателства и заплахи срещу нацията-утроба; 3. унищожаване на външните врагове, които заплашват нацията-утроба; 4. унищожаване на вътрешните врагове — онези граждани на собствената им страна, които заплашват сигурността на нацията-утроба;
Политиците поддържат различни полувоенни служби. На най-ниското равнище е полицията, като полицаите са редови войници; адвокати и прокурори; шпиони и диверсанти (на държавна служба) и съдии, които крещят заповеди и управляват войниците. Генерали са индустриалците. Президентът, като главнокомандващ, изпълнява заповедите на международните банкови магнати. Хората знаят, че самите те са създали целия този фарс, и че те самите го финансират със своите данъци (признак на съгласие със системата), но предпочитат да търпят, вместо да се признаят за виновни и да го прекратят. По този начин нацията се разделя на две ясно разграничени части — послушно стадо и политическа върхушка. Политическата част от нацията е тясно свързана с послушната част, търпи я и я изсмуква малко по малко. Това ще продължи дотогава, докато политиците станат достатъчно силни, за да бъдат независими от народа, и тогава те ще разкъсат и изядат своите създатели .
Николай Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар