ПЪТЯТ НА СТРАННИКА

УРОК ПЪРВИ

Ти би могъл да бъдеш месия, ако не избираше сложни пътища и беше постигнал яснотата и простотата. Ти си ослепен от суета, затова светът е сложен. Ти имаш малко сила, защото тя се изразходва напразно. Ти виждаш главното, но то е размито от днешния ден. Простотата е в яснотата. Това е главното, ако вярата е на нивото на увереност. Ти си по-слаб от съдбата, въпреки че я виждаш. Мъдростта е навсякъде, глупостта е в нас, защото ние сме слепи. Светът е прост, сложността е от слабостта, от стеснените възприятията. За да видиш, трябва да отвориш възприятието си. За да видиш, трябва да изостриш неговото внимание. Ти ще го направиш, когато вече нямаш друг избор.

УРОК ВТОРИ

Яснотата – това е проявлението на свободата. Силата – това е движението на волята. Интуицията - е усещането на времето. Съвестта определя правилността. Разбирането е сливане. Няма желания-има притегляне. Волята – това е притегляне на целта. Всичко необходимо е възможно и достатъчно. Няма сън, няма реалност -всичко е относително. Ти се учиш сам, аз съм измислен. Идеята за измислицата ще съхрани правото ти на индивидуалност. Силните ученици създават своите учители сами, както хората създават своите богове.

УРОК ТРЕТИ

Парадоксът само отстрани изглежда такъв. В своята цялостност той се затваря в самостоятелна система, равна на нула. Всяко самостоятелно създание в пределите на своето съвършенство се явява свой създател. И този процес е едновременен, т.е. във всяка точка съществуват и двамата. Гледай на времето като на условност. Плуващият по реката усеща течението, но това не му пречи да види цялата река отстрани. Истината е подобна на поглед отстрани на времето, въпреки че тя условно се намира в него. Всяка дреболия днес може да стане главна утре. Когато видиш такава дреболия, създай я. Ти винаги можеш да станеш ручейче, породило своята река на времето, вливаща се или изтичаща от основната.

УРОК ЧЕТВЪРТИ

Всички противоположности са по-слаби от нулата. Те са произлезли от нея и винаги ще се стремят към абсолюта. Нулата е абсолютна изначално. Винаги и никога - това не е ли нула. Ако ти не виждаш, това съвсем не значи, че го няма. Но ако не те разбират, това значи, че ти сам не разбираш. Смисълът изразява значимостта. Същността изразява главното. Изводът изразява смисъла и същността. Колкото повече от всичко, толкова всичко е повече. Невъзможно няма, има непознато. Затова да направиш откритие значи да откриеш направеното.

УРОК ПЕТИ

Ние сме такива, каквито се измисляме. Определяй всичко сам. Битието това е възприета определеност. Ограничения няма, ние ги измисляме. Главната цел е интересът, свободата е условие. Ние сме сън на Създателя. Ние сме негово подобие, негово "минало". Той е нашият стимул и бъдеще. Ние вървим към него в себе си. Той върви към себе си в нас. Следи за логиката на усещанията. Усещай логиката. Естеството на низшите е изкуството на външните. Главното не е фактът, а отношението към него. Външният свят е отражение на вътрешния. Всеки е създател в степента на усещане за това.

УРОК ШЕСТИ

Вечното определя срока на временното. Във всяко крайно можеш да създадеш своя вечност. Утвърждаването е пораждане на слабост. Реалността е определеност. Страхът винаги поражда или сила, или слабост. Небитието поражда и продължава Битието. Възприемай своето АЗ само като способ за определяне. Всичко е единно. За да бъдеш вечен, освободи се от временното. Всичко се създава от слабост. Ти нямаш нужда от яснота, не бъди зависим от нея.

УРОК СЕДМИ

Парадоксът е мъдростта на тишината. Силата ще те защити от слабото зло, мъдростта-от силното, ПАРАДОКСЪТ - от мъдрото. Тишина няма, нея я създават. Не се доверявай на авторитета, доверявай се на разбирането. Всичко променливо е неуязвимо. Всичко си има стопанин. Ти имаш право само на онова, което си създал. Създавай своя свят. Погледът от всички страни обяснява моята "противоречивост" и "непоследователност", приучавайки ме да разширявам и променям възприятието. Учението се дава на учениците, а не на любопитните. Всичко е равнозначно, просто и непостижимо едновременно. Само учението и ученикът създават цялостност. Аз се прекланям пред твоето разбиране. Всеки, който носи истина, е учител. Ти си странник навсякъде, както и в самия себе си. Светът учи всеки, който се учи.

УРОК ОСМИ

Нека работата стане спокойствие, нека спокойствието стане работа. Ти винаги правиш всичко неправилно, в това е успехът на твоето развитие. Спокойните са уверени. Няма главно, има твоето внимание. Където и да гледаш, ще видиш себе си. Определеността е забрана на свободата. Напред те чака само онова, което е било. Ние сме забрана на свободата. Съдбата е определеност на времето, реалността - момент на проявление на възприятието. Ти винаги взимаш чуждото. Остави всичко, бъди свободен. Вечни са само тези, които ги няма.

УРОК ДЕВЕТИ

Тялото не ти принадлежи, защото ти не принадлежиш на тялото. Безразличието и безделието сковават и спират, но без тях не може. Съответствието - е пълен комплект. Знанието за Битието и Небитието е истинското цялостно знание. Да подраниш или закъснееш винаги ще ти се удаде. Само този, който стои, отива най-далеч. Да се слееш с истината значи да станеш нейн роб. Освободи се от нея, пораждай я. Не се страхувай да останеш сам. Само този, който е встрани, е най-добре забележим. Всичко е лъжа. Така е замислено. Знай всички страни. Всяка истина крие лъжа, всяка лъжа крие истина.

УРОК ДЕСЕТИ

Главното винаги е неизказано - то е скрито казано. Трябва да гледаш това, което Е, и да виждаш онова, което го няма. То диктува правилността. Между съществуващото винаги има отсъствие. То разделя и свързва. То указва на главното, скривайки го. Това, което го няма, е най-тънкото свързващо звено на реалността. Не търси намереното, не прави направеното. Остави това за слабите. Неразбирането е твоят проводник към съкровеното. Вслушай се в тишината, само тя ще ти покаже пътя към свободата. Истината е безкрайно дълбока, но тя е само повърхността на знанието. Само нищото води до всичко. Колкото повече нямаш, толкова повече имаш от тази свобода. По-добре да не знаеш, отколкото да се съмняваш.

Следва.......