Финансовите организации като МВФ, СВЕТОВНАТА БАНКА И БАНКАТА ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ПЛАЩАНИЯ (Bank of International Settlement) бяха създадени, за да диктуват икономиката на цялата планета. Огромните членски такси годишно възлизат на милиарди. Ако дадена държава има проблеми с плащанията, работещите и по-бедната част от населението ще почувства това на гърба си. В момента по нареждане на международните банкери МВФ търси начини да контролира световната икономика.
Членът на „Комитет на 300-те“ ХАРОЛД ЛИВЪР направи предложение, станало известно като План Дичли. Според ПЛАНА ДИЧЛИ е незаконно да се приема финансовата политика на САЩ и тя трябвало да се постави под контрола на МВФ. Той би позволил на МВФ да обедини всички централни банки в световна банка.През 1982 г. водещите финансови къщи на Уолстрийт заедно с американското правителство решават да наложат на всяка държава — длъжник допълнителни съкрушителни условия за изплащане на дълговете, което бе приведено в действие от KISSINGER ASSOCIATES INC. (Ръководители са петролният магнат и председател на института „Аспен“ Робърт О. Андерсън, бившият външен министър на М. Татчър лорд Карингтьн и директорът на Английската банка и на S. G. Warburg Bank лорд Рол от Ипсдън.)
МВФ, Федералната резервна банка и Английската банка са замислени като „световна полиция“ за събиране на дългове. Идеята МВФ с неговите драстични условия да е в центъра на всички преговори по дълговете, възниква в Америка. Условията на МВФ са разработени от неговия член Ървинг Фридман. (Затова по-късно получава висока службица в Ситибанк.)
Средствата на фонда се дават на държавите като примамка. След като се добие представа за трудностите, се препоръчва какво трябва да се промени на всяка цена. На държавата — длъжник се заявява, че ако отново желае кредит от чужда банка, трябва да ограничи вноса си само до най-необходимото, да намали драстично държавните разходи и преди всичко да спре финансовата подкрепа за храни от първа необходимост и всякакви помощи за социално слабите. Най-важното изискване винаги е да се девалвира валутата. Така собственият износ уж щял да бъде по-конкурентен и по-атрактивен. На практика обаче вносът се оскъпява, а с това се увеличават дълговете. Така кредиторските банки си осигуряват широки права в бъдеще. Непостъпилите лихвени и погасителни вноски същевременно прибавят към сметката. По поръчка на международните частни банкери МВФ ще се превърне в международна икономическа полиция. Една след друга държавите ще трябва да уговарят условията за плащанията с МВФ банките на групата Дичли. По данни на световната банка между 1980 и 1986 г. от страна на 109 държави в частните кредиторски банки са постъпили лихвени плащания на стойност $ 326 млрд. В същото време са погасени $ 332 млрд. Следователно общо са изплатени дългове на стойност $ 658 млрд. при положение, че първоначалния дълг е бил само $ 430 млрд. Въпреки това, тези 109 държави дължат на кредиторските банки още $ 882 млрд. За международните банкери съгласуваността на чувствително завишените лихви и нестабилните валутни курсове означава чудесен водовъртеж от нескончаеми дългове!
Няма коментари:
Публикуване на коментар