ОБЩЕСТВОТО "ВРИЛ" - ТРЕТА ЧАСТ!

В края на 1941 г. новият RFZ-2 е фотографиран над Южния Атлантически океан, когато е на път към плаващия в антарктически води кораб „Атлантида“. Причината, поради която той не можел да бъде използван като изтребител, е, че RFZ-2 можел да извършва маневри само на 90°, 45° и 22,5° поради импулсното управление. Нечувано, но именно тази правоъгълна промяна на полета е типична за начина на движение на т.нар. НЛО.
След успеха на малкия RFZ-2 като далекобоен разузнавач, обществото „Врил“ се сдобива със собствена опитна база в Бранденбург. В края на 1942 г. полита леко въоръженият летящ диск VRlL-1-J. Той е едноместен с диаметър 11,5 метра, има „левитационен двигател на Шуман“ и магнито — импулсно управление. Развива скорост от 2900 км/ч до 12 000 км/ч! При максимална скорост може да маневрира под прав ъгъл, без това да вреди на пилотите, не се влияе от климата и летателната му надеждност е 100%. От Vril-1 са произведени 17 броя, между тях има двуместни варианти, снабдени със стъклен купол.
По същото време възниква и един отделен проект — V-7. Под това име са създадени няколко летящи диска с конвенционални реактивни двигатели. Въз основа на разработките на АНДРЕАС ЕП се появява RFZ-7-комбинирана версия на летящ диск с реактивен двигател. По него работят специализираните екипи ШРИВЕР—ХАБЕРМОЛ и МИЙТЕ—БЕЛУЗО. RFZ-7 е с диаметър 42 метра, но също се разбива при едно приземяване в Шпицберген. Друг един RF2–7, произведен след това, обаче е фотографиран над Прага. По думите на Андреас Еп той трябвало да бъде въоръжен с атомни бойни глави и да бомбардира Ню Йорк.
През юли 1941 г. ШРИВЕР и ХАБЕРМОЛ създават отвесно излитащ дисков самолет с реактивен двигател, който обаче има сериозни недостатъци. Разработва се друг електро-гравитационен летящ пумпал с тахионен двигател, който се оказва успешен / Тахионите са елементарни частици, движещи се по-бързо от светлината. Според физиката те са носители на универсалната космична енергия, която предшества енергията на светлината /. Така се появява RFZ-7-T, дело на Шривер, Хабермол и Белузо, който е напълно функционален. Сравнени с дисковете Vril и Haunebu, V-7 обаче били по-скоро играчки.

В рамките на SS има група, която се занимава с добиване на алтернативна енергия : SS-E-IV = ЧЕТВЪРТИ ОТДЕЛ ЗА РАЗРАБОТКИ НА ЧЕРНОТО СЛЪНЦЕ. Нейна основна цел е да направят Германия независима от чуждестранния нефт. От наличните двигатели Врил и тахионните конвертори на капитан Ханс Колер SS-E-IV създават ДВИГАТЕЛЯ ТУЛЕ, наричан по-късно ТАХИОНАТОР НА ТУЛЕ.

През август 1939 г. излита първият RFZ-5. Той е средно въоръжен диск със странното име HAUNEBU-1. Има осем души екипаж, диаметърът му е 25 метра и първоначално развива скорост от 4800 км/ч., а по-късно — до 17 000 км/ч. Подвижните му кули са въоръжени с две шестметрови KSK (електро-лъчеви оръдия) и с четири МК 106, а летателната му надеждност е 60%.
В края на 1942 г. е готов HAUNEBU-2. Диаметърът му варира между 26 и 32 метра, а височината — между 9 и 11 метра. Има възможност за екипаж от 9 до 20 души. Задвижва се от тахионатора на Туле и в близкоземен полет развива скорост от 6000 км/ч. Haunebu-2 е годен за космически полети и има капацитет от 55 летателни часа.

Още тогава има планове за широко обемния VRIL-7, с диаметър 120 метра, който трябвало да превозва цели команди.

Малко по-късно е произведен HAUNEBU-3 — абсолютното бижу на всички дискове, с диаметър 71 метра, който полита и е филмиран. Може да превозва екипаж от 32 души, има капацитет на действие повече осемседмичен продължителен полет и достига скорост най-малко от 7000 км/ч. (според показанията на секретния архив на SS — до 40 000 км/ч).

Бившият агент на ЦРУ и зелена барета Върджил Армстронг заявява, че по време на Втората световна война германските летящи дискове можели да излитат и да се приземяват отвесно и да правят завои под прав ъгъл. Те бързо достигали 3000 км/ч и вместо оръдия имали лазерно оръжие (предполагаемото KSK — електро-лъчево оръдие), което можело да пробива броня с дебелина четири цола.

/Официално лазерите са открити през 1960 г. на базата на своите предшественици „мазерите“ (усилване на микровълни с помощта на индуктивно излъчване). Laser: Light Amplification by Stimulated Emission of Radiation (светлинно усилване в резултат на принудително излъчване)/.  Уфологьт и авторът на книгата „Ключът на Енох“ професор Дж. Дж. Хъртък разказва, че германците са се опитвали да създадат нещо, което Съюзниците наричали „вълшебна оръжейна система“. Той попада на протоколи, които описват две неща:

1) Построяване на космическата база „Пенемюнде“ и
2) Прехвърлянето на най-добрите техници и учени от Германия.

Следва продължение………..