СРЕЩА С ИЗВЪНЗЕМНИ НА ВИСОКО РАВНИЩЕ

Според информацията на Уилям Купър и Джордж Сегал ЦРУ трябва да е било създадено специално за изолиране на проблема с извънземните. Двамата съобщават, че възникването на международната елитна тайна група на „Билдербергерите“, също цели прикриването на извънземни контакти.  Но какво искат извънземните от нас?  И защо не се срещнат с лидерите или президентите на някоя държава? Но те са го правили! И то неведнъж!

Не само Джордж Вашингтон и Ейбрахам Линкълн твърдят, че са посещавани от извънземни. През 1934 г. на морско пътешествие с „Пенсилвания“ в Пасифика президентът Рузвелт трябва да е имал среща, уговорена от Никола Тесла, с екипажа на една летяща чиния. Президентът Труман е имал подобна лична среща на 4 юли 1945 г.
Конкретни доказателства има за една среща на президента ДУАЙТ Д. АЙЗЕНХАУЕР. Михаел Хаземан пише (UFOs, Die Kontakte, S. 55 ff.):
„От показанията на участниците разбираме, че след масивната си поява над Вашингтон през лятото на 1952 г. извънземните влизат в контакт с американското правителство… На хората за връзка, между които е Джордж ван Тасел, е наредено да изпращат специални комюникета до президента. Новият държавен глава, от януари 1953 г. след изборите през есента на 1952 г. е генерал Дуайт Д. Айзенхауер. По време на военната си служба Айзенхауер научава за падналите НЛО в Розуел, Ацтек и Jlapedo (1947–1950 г.). След избирането му на 18 октомври 1952 г. той получава заключителния доклад на правителствената комисия Majestic-12, възложен от неговия предшественик Труман за проучване на останките от разбитите НЛО. Тя препоръчва на президента строга секретност от „съображения за националната сигурност“… Мястото, където щяла да се състои срещата, е Edwards (MUROC) Air Force Base в Калифорния. Месеци и години по-рано тя вече е арена за НЛО демонстрации:
—8 юли 1947 г.: Съобщение за наблюдавани четири различни неидентифицирани летящи обекта с дискова форма над MUROC AFB и над секретната тестова база Rogers Dry Lake.
—31 август 1948 г.: Голям обект с дълга повече от километър опашка от сини пламъци пресича MUROC на височина 1700 м.
—14 юни 1950 г.: Транспортен пилот на флота и различни цивилни пилоти наблюдават въздушен кораб — майка с форма на пура около 40 км източно от MUROC.

—10 август 1950 г.: Лейтенант Робърт К. Викоф, физик във флота, наблюдава през далекоглед голям дисков обект, който маневрира близо до базата.

—30 септември 1952 г.: Фотографът на въздушни пейзажи Дик Биймър и други двама свидетели наблюдават два сферични, леко сплеснати обекта да правят маневри над MUROC.“

На 20 февруари 1954 г. моментът настъпва. Освен със снимки случката е потвърдена от различни свидетели. Между тях са: Джералд Лайт от големия медиен концерн CBS, графът на Клансерти, член на английската горна камара, екс-разузнавачът Уилям Купър, служителят от военновъздушните сили Пол Соломон и много други, които по същото време са се намирали в MUROC/Edwards. Инцидентът от този ден кара всички офицери, включително и командирите, да се втурнат към наблюдателницата. Оттам те видели голям диск с диаметър между 60 и 100 метра, който се реел директно над самолетната писта. Обектът е наблюдаван часове наред, буквално и последният човек в базата научил за него. Той прави въздушни маневри, които противоречат на всички закони на физиката: „движел се нагоре — надолу, обръщал се на обратно, правел завои под прав ъгъл и т.н.“
По-късно летящите обекти стават общо пет: три с дискова и два с форма на пура. Айзенхауер, който в същото време е в близкия Палм Спрингс на почивка, долита до въздушната база. Военният персонал и президентът наблюдават как малка група НЛО  пасажери слизат от кораба и се приближават до тях. Те изглеждат по същия начин като хората, имат приблизително същия ръст, руси коси и говорят английски. Предлагат помощ в духовното развитие на човечеството. Основното им изискване е да унищожим атомното оръжие. Отказват да предоставят своите технологии, тъй като никога не сме могли да боравим отговорно дори с нашите. Допускат, че ще използваме новите средства за самоунищожение. Заявяват, че трябва да престанем взаимно да се избиваме, да замърсяваме Земята, да източваме естествените и земни богатства и трябва да заживеем в хармония с вселената. Най-важното е да осъзнаем и да приемем себе си за космически граждани, да поемем своята отговорност и да се научим да се държим като част от това общо семейство. Незабавно трябвало да се откажем от представата, че бихме могли да правим и да оставяме след себе си както и каквото ни дойде. Чак когато започнем да се държим като граждани на една планетарна система, те щели да влязат във взаимоотношение с нас, защото са част от същото това семейство и би трябвало да бъдат третирани като такива, а ние сме длъжни да гледаме на хората по същия начин. Едва когато се научим да общуваме по мирен път с другите нации, бихме могли да имаме междупланетарни отношения. Към това американският военен персонал и Айзенхауер се отнасят крайно скептично, най-вече що се отнася до основното изискване за атомно разоръжаване. Според тях САЩ няма интерес от разоръжаване и се страхуват да се окажат без оръжие пред извънземните. Предложението е отхвърлено! Чужденците заявяват, че оттук нататък ще контактуват индивидуално с хората, докато земляните свикнат с тях. Извънземните демонстрират на присъстващите способности, внушаващи страхопочитание. Те показват на президента своите кораби и способността си да стават невидими. Това поражда у Айзенхауер неприятни чувства, защото никой не ги вижда, макар всички да знаели, че все още са там. След това чужденците се качват в космическите си кораби и отлитат. Случката се потвърждава от американския астронавт Гордън Купър, който разказва, че по време на службата си гледа филм за приземяване на НЛО в калифорнийска въздушна база в началото на 50-те години.
Правителствата осъществяват още много контакти с извънземни. Съществуват и видеоматериали, например за приземяването през 1964 г. във военновъздушната база Холоман, които са изброени в източните.