вторник, 2 март 2010 г.

ТРИТЕ ПЪТЯ ПРЕД БЪЛГАРИЯ

На всекиго е ясно, че България е на кръстопът. Всеки вижда, че така повече не може. Всеки усеща, че наближава някаква промяна. Но каква? Накъде ще поемем?


Пред България има три възможности. Три пътища.

Първата възможност е да преодолеем своите малки лични различия. Да се организираме, да се обединим, да се вдигнем всички и да срутим тая смъртоносна демокрация. Ще го направим ли? Няма. Няма, защото за толкова много години доказахме, че не сме в състояние да извоюваме и най-дребната победа. Няма, защото доказахме, че между нас няма мъже, няма герои, няма личности, решени и годни да жертват себе си в името на народната свобода.
Втората възможност е да се опрем на външните българи и заедно с тях да възродим своята Родина. Ще го направим ли? Няма. Няма, защото вместо да се обединяваме, ние постоянно се делим. По религиозен, идеологически и не знам още какъв признак. Делим се и не осъзнаваме, че най-важен е етническият признак, всичко останало е маловажно и временно. Променливо. Непроменим е само произходът. Всеки може да смени своята вяра, но как ще въздейства на гените си? Няма да го направим, защото емигрантите с малки, даже нищожни изключения показаха, че пет пари не дават за род и Родина. Няма да го направим, защото турско-еврейско-циганските правителства създават неимоверни пречки пред заселването на българи от Молдова, Татарстан и Кавказ. Като в същото време ускорено заселват турци, евреи и цигани върху освободената от българи земя.
Остава ни третата възможност. Да се разбягаме. Да се махнем оттук. Да се махнем от страната, в която срещу нас се провежда целенасочен безжалостен геноцид. Да се махнем и да отидем някъде, където поне ще останем живи. Пък може и да преуспеем. И после, когато се съвземем, когато стъпим на краката си, да поведем война за освобождението на нашата България. Това вече можем да направим. И най-вероятно ще го направим. Поне първата част. Тъкмо по този начин ще се реши и циганския въпрос. Останали без нас, циганите ще измрат от глад, вече няма да има кой да ги храни и от кого да крадат. Само че ние как ще постъпим след като се махнем оттук, няма ли да забравим, че сме българи? Няма ли да почнем и там, навън да се цепим и да се делим, вместо да се организираме и обединяваме? Може би точно това ще се случи. Значи ли, че няма надежда, че с България е свършено.

Не. С България не е и няма да бъде свършено. Ако Дунавска България се провали, ще се появи друга България. Дали край Волга, дали в Кавказ, но ще се появи. Само че това вече е друга приказка, която още не е ясно дали ви засяга…”
Не успях да сбъркам. Всичко си продължи по старому, а разбягването се ускори. Ние се разбягваме, напускаме България, а земята ни се заселва с пришълци. Всеки има право да живее, българите също. Особено младите българи, които напускат своята Родина, за да оживеят. Някои обаче се заинатиха и решиха да останат. Пак хубаво. И аз не мисля да се изселвам. Нито сам, нито със семейството си. Ще останем. И след като оставаме, значи няма да е зле да опитаме да променим обстоятелствата и да възродим умиращата си земя.
„Няма начин, безнадеждно е. Ние като три години писахме срещу *** - какво? Пак си го преизбраха. Няма начин, никой не обръща внимание. Ние като направихме такъв митинг в София – какво? Всичко си върви по старому.” Не мисля така, нема начин да нема начин. Ако единият начин не успее, да опитаме друг. Не вярвам, че всичко е свършило, не вярвам в безнадеждността. Не вярвам, че Българският Бог ще ни изостави. И така: ще опитаме ли още нещо?

„Ама защо да опитваме? Бъдещето е Европейския съюз, ти срещу това ще вървиш?” Искам да опитаме, защото вярвам, че е полезно да опитаме. Когато през Средновековието средната продължителност на живота в Западна Европа била 40 – 45 години, тук, в България тя била два пъти по-висока. И след като преди 18 години „се запътихме” към същата Европа, продължителността на човешкия живот у нас отново почна да намалява. Значи нещо не е както трябва. Омръзна ми да слушам за светло бъдеще и цивилизационен избор. Омръзна ми да ме учат на комунизъм и демокрация, защото видите ли, тези идеологии били най-прогресивни. Омръзна ми да слушам, докато те пият от моята кръв. Не искам комунизъм, не искам демокрация. Искам по-добър живот. За себе си, за своето семейство, за своите близки и за своя народ. Не искам думи, искам сигурност и реални възможности. Не искам либерална мултикултура, при която моят свят се разпада пред очите ми. Не искам утрешният ден да е наситен само и единствено със зло. Ако бъдещето изисква българинът да умира, ненавършил 40 години, на мен такова бъдеще не ми харесва и ще опитам да тръгна към друго бъдеще. Вие тръгвате ли с мен?


2006г.
Намерено в интернет

3 коментара:

  1. Не е вярно, че българинът извън България 5 пари не дава за нея, при положение, че най- много пари в бюджета на държавата ни са именно от българите в чужбина.

    Пак същите българи в чужбина са тези, които поддържат връзка с Родината и роднините си, търсят нови приятели, които с лека ръка им казват: "Стой си там, където си!"

    Има неща, на които българинът в чужбина се научава, а именно: ТОЛЕРАНТНОСТ,учтивост и съзнателен, качествен труд. Да махнеш с лека ръка на сънародника си и вместо любезно да му кажеш, че ти е нужен, че двама сте по-силни и можещи е просто ГЛУПОСТ.

    Неучтивостта и нелюбезността на българина са дразнещи за самият него, но това никак не му пречи да ги упражнява като национален спорт,
    по- популярен даже и от футбола.

    Историята ни е пълна с примери за българи, завършили образованието си в Европа и Русия, които са се завърнали в България и са работили за себе си, и нея.

    Човек, където и да се намира никога не може да забрави родителите, детството, приятелите си, бащинията си. Колкото си по- далеч от нещо, което ти принадлежи по право, толкова повече, човек усеща липсата му.

    Да критикува недъзите на управниците на държавата, на сънародните си може само онзи, който силно ги обича.

    Темата е толкова обширна, че с един коментар не може да бъде изчерпана.

    ОтговорИзтриване
  2. Напълно съм съгласен с твоето мнение. Това не са мои мисли, но някои от тях споделям!
    Но не искам българите да ходят задължително на гурбет, за да живеят що годе нормално. Искам да имаме нормална държава, а който иска да си търси късмета в чужбина, то нека да ходи, а не да е по принуда!

    ОтговорИзтриване
  3. Не съм казал, че съм го писал аз. Просто давам по широка трибуна на твоите идеи които ми допаднаха.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.