Династията Рокфелер - втора част

Ключът на цялата им организация е Комитетът за външни връзки, мозъкът и компютърът на октопода, с председател Давид Рокфелер.

Главната цел на това световно управление, контролирано от Ротшилд, Рокфелер и някои други магнати, е изцяло да бъдат контролирани всички държави в света. Напоследък все повече и повече се пуска в обръщение фразата "нов световен ред". Това не е нищо ново. Това е старата идея и мечта на патриарха Ротшилд "Novus Ordo Seclorum",измислена и пусната в действие от неговият агент Илюминати. Тази идея е станала толкова популярна, че дори се среща на американската банкнота под горното мото, въведено от тези, които владеят и печатат парите.
Един такъв "нов световен ред" означава международен контрол на армията, въоръженията, данъците, образователната система и върху абсолютно всичко. От кого? Разбира се, от по-големите братя - Ротшилдови и Рокфелерови. Крайният им план е световна диктатура, която някои може би ще нарекат социализъм, други комунизъм. Аз пък го наричам с чиста съвест "международна капиталистическа диктатура".
Болшевишката революция в Русия оставя голям отпечатък в историята. Повечето от хората мислят, че революцията успя и се наложи с помощта на селячеството, уморено от царската тирания. Поне така пише в повечето от днешните учебници по история. Истината е, че Съветската революция се развива при съвсем други обстоятелства. Царят абдикира седем месеца преди революцията и Русия се управлява от Временното правителство на Лвов, който започва веднага преустройството на руското управление по подобие на американската република. Но как Ротшилд и Рокфелер ще направят една такава грешка? Как ще позволят на Русия да се децентрализира, както САЩ, и да има същите проблеми с частната инициатива? Те предпочитат едно централно управление, което да финансират, и да наложат на Русия една непродуктивна икономическа система, зависима от Запада, за да има непрекъснато влияние на капитали и технологии. Ето защо, с големи маневри те заместват Лвов с Керенски, който е трамплинът за идването на болшевиките, които се налагат като техен опонент. Непосредствените водачи след революцията Ленин и Троцки първоначално не са в Русия. Ленин е в Швейцария, а Троцки - в САЩ, където редактира комунистически вестник. И двамата се връщат в Русия не за това, че народът ги вика, а защото са изпратени от Ротшилд и Рокфелер.
Троцки, а също и Ленин, заминават за Русия с доста пари. Единият ги е получил от Морган, а Ленин - от Вартбург в Германия. Следователно революцията не я направиха нито комунисти, нито болшевики" нито демократи или социалисти, а супербогатите международни монополи, с което постигнаха една от целите си - централно управление със зависима от тях икономическа система. Нека не се забравя, че Русия преди революцията е в непрекъснат индустриален и икономически възход, започнал да конкурира американското индустриално и финансово превъзходство. Планът за пазарите на Русия, едни от най-големите и важни за капиталистите, се изработва десетилетия преди това. С "Манифест на комунистическата партия" на Карл Маркс у хората се създава силно негативно настроение срещу капитализма, което е и целта на династията.
Съвсем логично е да се приеме, че тези хора, които не се страхуват от интернационалния комунизъм, го финансират и се кооперират с него. Защо? Защото го контролират. Веднага след революцията тази клика навлиза в Съветския съюз чрез многобройните си агенти, водени от Троцки, и завземат всички ръководни постове.151 Много документи от американския архив доказват, че почти всичко, което Съветите имат, е придобито от Америка. Дори без каквото и да е преувеличение може да се твърди, че Съветският съюз е отрочето на САЩ.
Както вече забелязах по-горе, петролната индустрия в Русия малко преди революцията започва не само да конкурира, но и надминава САЩ, които са на първо място в света по продукция. След революцията производството на петрол в СССР намалява катастрофално и Рокфелеровият "Стандарт Ойл" заема отново първо място.
През 1926 г. Рокфелер и някои негови подведомствени петролни компании сключват договор със СССР за продажба на съветски петрол на европейския пазар, срещу което отпускат 75 милиона долара заем на Съветския съюз. Една година по-късно скритият съдружник на СССР построява петролна рафинерия в страната, което подпомага нейната икономика. По всичко личи, че и в момента. Рокфелер получава своите дивиденти от построената от него рафинерия.


През 1964 г. Рокфелер е поканен от Н. Хрушчов в Москва и след завръщането си в САЩ прави следните изявления: "Хрушчов желае по-големи и дългосрочни кредити от САЩ.
След отстраняването на Хрушчов през 1966 г. той се среща с Л. Брежнев край Черно море, за да продължи договорните си отношения с новия ръководител. Веднага след неговото завръщане президентът Джонсън упражнява натиск върху Конгреса да намали експортния контрол и тарифите между САЩ и европейските комунистически държави. Много стоки, смятани дотогава за стратегически, се освобождават от ембаргото. Някои от тези стоки са: зеленчуци, зърнени храни, фураж, суров каучук, пулп, текстилни влакна, текстил, изкуствени торове и много машини и инструменти. Въпреки всичко много стоки остават стратегически и изнасянето им за комунистическите страни е забранено - например изнасянето на американски танкове за Съветския съюз или за друга комунистическа страна. Въпреки това САЩ чрез Рокфелер можаха да построят завод на река Кама, който в момента е на първо място в света по производство на танкови мотори и на други военни части. Картечница или патрони също не е възможно да се изнесат, обаче материалите и оборудването на един завод за производство на такива картечници - може. Патроните и барутът са в списъка на стратегическите стоки, но компонентите и химикалите за производството им са освободени от ембарго.


С горното искам да подчертая и да обърна вниманието на читателя към това как толкова очебиещи факти се изопачават и свеждат само до едно- бизнеса и личния интерес на тези финансови магнати.


Много неща, които се пазеха в тайна, започват да излизат наяве със създаването на различни корпорации. Така например "Международната икономическа корпорация", управлявана от сина на Рокфелер, внука на Алдрих (един от основателите на Федералния резерв) и N. М. Rothschild & Sons от Лондон, са построили в Съветския съюз и в момента строят повече от десет каучукови завода и огромен завод за алуминий, един от най-важните материали за производството на самолети.
За развитието и разработването на един проект за природен газ в Сибир "Ексон" отпуска 1,5 милиарда долара, като взаимните отношения са тайна.


Ултрамодерен завод за изкуствени торове, направен в САЩ, се внася на части, сглобява се и се построява в Съветския съюз. Неговата стойност е 400 милиона долара, от които Съветите заплащат само 40 милиона, а останалите 360 милиона се поемат от САЩ.152


Освен всичко това Рокфелер има изключителните права да провежда (прехвърля) технологични новости на Съветския съюз в най-различни отрасли, включително и във военния. За целта е създадена специална експорт-импорт банка, която заплаща веднага на износителя за стоките или продадения патент, докато по-нататъшните отношения се уреждат вътрешно, между СССР и Рокфелеровите представители в Москва, със седалище площад "Карл Маркс № 1, тел. 225-627.
Връзките на Рокфелер с другите социалистически страни се осъществяват чрез неговото представителство във Виена (Австрия).
Напоследък проникване се извършва и в Китай. Строят се големи американски заводи и предприятия. Внасят се огромни американски капитали и техника за разработване и развиване на петролната индустрия, "Стандарт Ойл> е получил от Китайската народна република правото да сондира и открива нови петролни кладенци.

Всички тези огромни капиталовложения и усилия, които капиталистите правят, за да навлязат в комунистическия свят, коренно различен от техния, е голяма загадка за повечето хора, които по-скоро очакват да видят погребението на капитализма, многократно предсказвано от Маркс, Ленин, Сталин, Хрушчов и останалите комунистически ръководители.


По-голяма част от живота си прекарах в моята родина България. Преживях и едното, и другото. През 1944 г. видях системата, предшестваща комунистическата. Участвах във Втората световна война под едната, както и другата политическа система. Мислех, че познавам добре и двете системи, но съм останал излъган. За малки страни като България не може да се говори за онзи капитализъм, който съществува на Запад и специално в Америка. Същият този капитализъм аз не познавах, тъй като не бях живял в тази система. Комунистическата система познавах също до известна степен, само дотолкова, доколкото я виждах и чувствах. Литературата беше много ограничена, за да ми даде каквито и да са обективни познания по отношение на тези две доминиращи в света идеологии. Необходимо бе да живея двадесет години на Запад и специално в Америка, за да науча и разбера доста повече. Истината обаче е друга. Ротшилдови и Рокфелерови знаят нещо за комунизма, което ние не знаем. За да ги финансират така богато и за да им помагат така всеотдайно без какъвто и да е страх, логично е да се помисли, че са не само техни съдружници, но ги контролират напълно.
Повече от седемдесет години капиталът планува изграждането на комунизма и не проявява наивност по отношение на него. Финансовите магнати знаят много добре, че комунизмът не е в състояние да ги унищожи, тъй като те го държат изкъсо и го управляват за свои лични цели. Намерението им е да използват населението, енергията, продукцията и финансовите възможности като начин за контролиране на народите. Това е "новият световен ред", за който говореха Наполеон, Сталин. Кой е господарят? Този, който плаща възнаграждението. Рокфелеровият социализъм не е система за прераздаване на богатства и специално тяхното, а система за контролиране на хората. Социализмът прехвърля властта на Управлението, което пък е контролирано от Рокфелер.
Тъй като за всеки американец името Рокфелер е свързано с големия капитал, много трудно би било някой от фамилията да се добере до президентския пост на САЩ Избраник на фамилията бе Нелсън Рокфелер, който няколко пъти кандидатства безуспешно, след което се реши той да се добере до високия и отговорен пост по другия начин - без избори.


Под силен натиск вицепрезидентът Спиро Егню си дава оставката и неговото място се заема от Форд, член на Рокфелеровите организации. Първата фаза е завършена, след което започва подготовка на втората. Никсън трябва на всяка цена да бъде отстранен от президентското място. Троянските коне в Никсъновия кабинет - Кисинджър и генерал Хейг, и двамата членове на СFR (Комитета за международни връзки), са най-близките хора на Рокфелер. Отвътре те скрояват т. нар. и много нашумяла афера "Уотъргейт". Тя притиска Никсън да се оттегли от президентското място и да остави на този овакантен поа вицепрезидента Форд, който от своя страна избира за свой вицепрезидент Нелсън Рокфелер. Рокфелер поема контрола и управлението на националната политика, докато! Кисинджър движи външната политика и по този начин фамилията Рокфелер вече управлява всичко.
Междувременно срещу Форд се извършват няколко съмнителни атентата за ликвидирането му. Ако един от тях беше успешен, президентското му място по конституционен ред щеше. да се заеме от фицепрезидента Нелсън Рокфелер.
Така както от няколко столетия насам Ротшилдови се облагодетелстват от всички войни, Рокфелерови допринасят за въвличането на Америка в Първата и във Втората световна война, а също и в Корейската и Виетнамската. Оттам извличат огромни печалби. Контролирайки управленията, директно или зад кулисите, те контролират всичко, следователно "те контролират всички нас."

Никола Николов