Такова нещо като учител не съществува!

Всъщност такова нещо като учител не съществува и никой не може да ви научи на нищо.

Повечето хора, които държат да бъдат наричани учители са нещастни, незначителни хора, страдащи от несигурност и изживяващи себе си като незначителни. Това са хората, които гъделичкат самочувствието си наричайки се учители и наблюдават със задоволство преклонението и обожествяването в очите на своите ученици.
Учителите откликват на зова на хората ученици. Те приемат да изиграят пред тях тази своя роля. Повечето от тях са честни пред себе си и помнят, че играят роля, но някои започват толкова да си вярват, че започват да се самоизлъгват. Те са най-опасни, както за себе си, така и за учениците си.
Ученикът никога не разбира учителя. Той се интересува от себе си. Единствено учителят в нас може да ни помогне.
Докато смяташ себе си за ученик, никога няма да станеш учител. Ученикът е последовател, но не и учител.
Ако кажеш на някой човек, който иска да бъде ученик, че няма учители, ще го излъжеш, защото, въпреки че наистина няма учители, за него това не е вярно. Защото всъщност за него учители има и той ще ги намери или ще ги създаде, ако се наложи.
Всъщност е много лесно да различиш Истинския учител от хората приели и решели да изпълняват тази роля.
Всеки, който се е съгласил да играе ролята на учител е човек с проблеми и се бори чрез тази си „престижна” роля да придобие чувство за значимост в стремежа си да избяга от изживяването на неговата собствена незначителност. Така той е ангажиран и емоционално към учениците си. Дори когато това е с най-добри намерения, то не може да доведе до нищо добро. Всъщност повечето качества, които априори се смятат за положителни за учителите и преподавателите, вредят и пречат на учениците. Смята се, че учителят трябва да бъде добър, загрижен, да се опитва да предразположи и предпази учениците, стремежът учителят да намали тежестта на учениците… всичко това пречи и прави научаването на каквото и да е невъзможно.
Каквото и да е емоционално обвързване означава, че двамата учител и ученик „ се съпреживяват” и че играят роли. Това означава, че учителят е ученик приел да играе ролята на учител.
Истинският учител се различава от другите, защото той учи, но не заради Егото си. Затова той не се обвързва по какъвто и да е начин и не допуска ученикът да го увлече в собствената си игра. Всъщност Истинският учител не учи, понеже е непрекъснато в Аза си, той е в досег с Учението и само го пропуска през себе си и го излъчва, но той знае, че не може да научи никого на нищо, защото и той самия не се УЧИ. Това какво ще разбере, зависи изцяло от питащия.