ПРОРОКА НА НАРОДА - ДЯДО ВЛАЙЧО

Той роден на 15 август 1894 г. в Коньово, Новозагорско, умира на 10 май 1981 г. Бил е уникално явление, в което природата е вложила висшата сила. Никой не отразява смъртта му в медиите. А и докато е жив, никой не пише за него. Популярен сред народа. Много хора са му благодарни.

От дете е различен. Не играе с другите деца, контактува със своите видения. Записва се в църковния хор. Много пъти се моли в църквата. При едно видение в гората вижда война до една година и предупреждава съселяните си. Доста хора се усъмняват в думите му. След една година обаче настина избухва войната и тогава те се сещат за него и почват да го търсят. И започва славата на този хлапак. Още в млада възраст са го наричали Дядо Влайчо… Настина, още на 22-23 години пуска дълги коси и брада като Христос. Тогава го наричат чичо Влайчо. На 28-29 години вече е Дядо Влачо. Вероятно израз на уважение към неговите способности. Когато го мобилизират на фронта, отново проявява своите странности. Отказва да носи пушка и да стреля по врага. Командирът го праща в тила, да готви и пренася храната. Зачисляват му и полковото магаре. И отново странникът се проявява при него. Върви отпред и носи храната на ръце, а магарето с празен самар ситни след него.

След войната се връща в родното село. И пак продължава да предсказва. И започват да идват хора от села и градове, и той отново е безпогрешен в преценките си. Лулчев, съветникът на царя, го завежда при Борис III. Царят го пита какво чедо ще има, царицата е бременна. Влайчо го зарадвал, че ще бъде мъжко. "А как го виждате, ще царува ли?“. Влайчо го попарва: "Нито ще има царство, нито ще царува". Става дума за Симеон II.

През 1947 г. предсказва смъртта на Георги Димитров. Арестуват го като народен враг, подстрекател, който компрометира вожда. Пращат Влайчо в затвора. След две години Димитров умира. А той продължава да е затворен в лагер, пращат го в мина „Перник”, която е трудововъзпитателно общежитие, после в мина Бобов дол. В Белене е най-тежкият му период. В продължение на цели шест години преминава през ада на всички български лагери и затвори. Дядо Влайчо е бил много благ, смирен човек. Надзирателите го мъчат, а той се моли за мъчителите си.

Влайчо се е срещал и с учителя Петър Дънов. Има и снимки с него. Случва се една особена среща между Ванга, Дънов и Влайчо. Събира ги Дънов. Настанява отдясно Влайчо, а Ванга отляво. Сядат, вечерят. После Дънов пита: "Ти, брат Влайчо, какво виждаш за сестра Ванга", тя скоро се е омъжила. "Ти скоро се омъжи, сестра Ванга, но виждам, когато не е далеч времето, че ще останеш вдовица. Домът ти ще стане като клуб и много хора ще идват". Дънов го прекъсва и се насочва към Ванга. А самата тя не е очаквала, че рязко ще навлезе в съдбата й. Тя на Влайчо не му останала длъжна и казва, че Влайчо обича земята, обича меда, защото той е медопроизводител, но ще дойде време, в което няма да събира мед, а него ще приберат /има се предвид годините в затвора/. После споделила: „Знаех, че Влайчо ще лежи в лагерите, че ще се върне жив, но не му го казах".

Любопитното е, че и Влайчо пише в своите спомени: „Аз ще изляза жив от лагерите на смъртта". През 60-70-те години на миналия век по Българското радио обявяват национален конкурс за екстрасенси. Участват над 200 души. Дядо Влайчо печели първото място, а Ванга остава втора!

Конкурсът събужда интереса на Людмила Живкова към него и тя се среща с дядо Влайчо няколко пъти, но той е твърде откровен с нея и много директен. Дава мрачни предсказания за нея и за баща й - Тодор Живков. Предрича им, че ги очаква лошо бъдеще. Затова Людмила се отдръпва от него. Предрича подготвения преврат на Горуня срещу Живков.

Преди трийсет години предвижда политическата промяна в България, падането на тоталитарния режим. Предсказва модата унисекс, лентите на главите, екологичното замърсяване, че ще се замърси почвата и е добре да се ядат плодове, които са на по-високо, а не кореноплодни, които приемат отровата в почвата.

Дядо Влайчо е скитник по душа, обикаля страната помага на ближните. Пише есета, разкази, стихове. През целия си живот е бил далече от ядене, пиене, алкохол – бил е абсолютен аскет. Умира, без да докосне жена, на 87 г. Ето и предсмъртното му послание: "Радвайте се на трудностите - те са двигател на живота… Колкото по-извисена е една душа, през толкова повече изпитания трябва да премине".

ИЗТОЧНИК -"ФАКЕЛ" И ИНТЕРНЕТ.

Николай Николов