понеделник, 14 януари 2013 г.

Част от много разсъждения за ВМЗ - Сопот




Предполагам всички, на които им пука за България и имат възможност да следят какво става в други бели държави, изпадат в потрес като правят елементарни сравнения. Нека да дадем само един пример. Преди дни френският министър на индустриалното възстановяване Арно Монтебур заяви след среща с профсъюзи в Париж: "Правителството на Франция продължава да счита временната национализация на предприятия като подходяща мярка за борба с високата безработица, когато компании искат да затварят промишлени мощности... Барак Обама национализираше. Германците национализират... Британците национализираха шест банки... Национализирането се очертава като много съвременна мярка. Особено когато национализираш не само загубите, но и печалбите, когато създаваш публично-частни партньорства. Това е нашата стратегия. Тя е изключително съвременна и пригодена към настоящите кризисни времена. Това е начин да накараме икономиката да работи в интерес на индустрията, а не просто да помагаме на финансовия сектор. Няма държава, която да не национализира" (По investor.bg, 30.11.2012, 08.01.2013).
Скъпи, г-н Монтебур, има такава държава. И тя се казва България. В нея, уважаеми господине, ако някой спомене национализация, промитото до пълно изглаждане обществено мнение ще го обяви за представител на мамутите от Ледената епоха, за ексцентрик, шегаджия, мръсен комунист, който няма връзка с главния си мозък. Или просто за луд. Ако някой заговори у нас за национализация, голям обществен смях ще падне. В тази държава, драги господине, ще ви обяснят, че приватизацията и само приватизацията може да реши някакви социални проблеми. А когато не могат и приватизационна сделка да направят, ще ви обяснят, че това е нормално. Нормално е да загиват предприятия, нормално е хора да умират от глад. И защо е нормално? Ако бъде зададен такъв въпрос, лапачите ще възложат на някой учен на ясла да извади дебели книги и да ви прочете нещо от някакви други учени. А лапачите ще примляскат от удоволствие, защото са си осигурили такава смазана пропагандна машина, че няма от какво да се притесняват.

Бележки под линия

(1) "Комбинатът бе продаден на 12 април м.г. за 316 млн. лв. на 26-годишния Лъчезар Варнаджиев, който по-късно го препродаде на кипърска офшорка... Заводът е натрупал 56,4 млн. лв. счетоводна печалба от ликвидацията си... Общите приходи само от ликвидацията на комбината са 332,5 млн. лв., като от тях 300,9 млн. лв., или над 90%, са от продажба на дълготрайни материални активи. (Money.bg, 16.08.2011 г.)(2) Такъв беше случаят в края на миналата година с намерението на Лакшми Митал да съкрати 600 работници в предприятието си ArcelorMittal във Флоранж, Франция. Синдикатите му обясниха, че ако иска, Митал може да ги запази, разбира се, създавайки проблеми на щенията му за максимална печалба. Френската държава се намеси и каза на индийския милиардер: "Или запазваш работните места, или се махаш от Франция. Ние ще ти изкупим заводите". В крайна сметка Митал прецени, че му е по-изгодно да остане и да запази работни места, отколкото да продава под натиск. И си стисна ръцете с френския министър на индустриалното възстановяване Арно Монтебур.

в. Дума

Няма коментари:

Публикуване на коментар