МИСТЕРИОЗНАТА СФЕРА НА СЕМЕЙСТВО БЕЦ

На 26 май 1974 Тери Матю Бец (Terry Mathew Betz), 21-годишен студент по медицина, заедно с майка си Гери (Gerri) и баща си Антоан (Antoine) проверявали за щети в парцела им на остров Форт Джордж след горски пожар. Този остров се намира на изток от Джаксънвил, Флорида и семейството съвсем скоро било купило парцела там.

Първоначално тримата не намерили нищо необичайно, но в края на обиколката си, те попаднали на полирана метална сфера с диаметър около 20 сантиметра. Единственият отличителен белег, който групата успяла да забележи върху кълбото, била една триъгълна щампа.

Озадачени, Тери и неговите родители се чудели дали не са попаднали на паднал сателит на НАСА или дори на СССР. Може би дори са спекулирали с мисълта, че този нагрят и паднал от космоса обект е предизвикал пожара, но факт е, че не намерили кратер, образуван от падане от голяма височина.

Триото тогава решило, че това може да е старовремско гюлле, което някой е боядисал със сребриста боя като сувенир. Тери решил да натовари кълбото, тежащо около 10 килограма, и да го закара у тях. Той го занесъл в стаята си и топката била забравена за следващите две седмици, докато Тери не решил да забавлява приятелката си - Тереза Фрейзър с рецитал на китара. Това предизвикало неочаквана реакция в сферата.

Мистериозната сфера се събужда

Както Тери описва случилото се, няколко мига след като започнал да настройва китарата си, металическата топка започнала да "вибрира като камертон" и да издава странен туптящ звук в отговор на някои ноти. Изглежда имало и някакви звуци, недостъпни за човешкия слух, но чути от обезпокоеното им семейно куче.

По-късно Гери Бец ще каже пред един вестник следното за въпросната случка: "Трябва да е имало високочестотни вълни, идващи от сферата. Когато сложихме нашата пуделка до топката, тя скимтеше и си слагаше лапите на ушите".

През следващите дни семейството започнало да забелязва и други странни особености на сферата. Когато кълбото се бутне по пода, то спира, вибрира за момент и си променя посоката (често пъти повече от веднъж) и неизбежно се връща при този, който пръв го е търкулнал. В един случай се търкаляло цели 12 минути без пауза!

И сякаш това не било достатъчно, скоро Тери и семейството му разбрали, противно на всякаква логика, че сферата реагирала на времето. Ставала доста по-активна през слънчевите дни, отколкото през облачните, сякаш черпела енергия от небесното светило. Но пък по никакъв начин не реагирала, когато била поставяна под въздействие на топлина или инфрачервена светлина. Освен това имала едно малко място на повърхността си с магнитни свойства.

Тери, показвайки научното любопитство, което всеки студент трябва да има, започнал серия от експерименти в домашни условия.

Неговите първи опити били доста груби - леко чуквал сферата с чук, при което се чувал подобен на камбанен звук. Най-интересното било държането на топчето върху стъклената маса за кафе на майка му.

Всеки път сферата се търкулвала в една вдлъбнатина на стъклото, спирала за миг, тръгвала в обратна посока, спирала в противоположната страна на масата и повтаряла движението.

 Семейство Бец започнало да обмисля възможността сферата да е екипирана с някаква сложна система за ориентиране или пък, че е под интелигентен контрол отвътре или някъде отвън.

Когато наклонили масата, върху която било кълбото, то започнало да се изкачва нагоре, опровергавайки всички закони на нютоновата механика!

Още едно доказателство, че сферата може би е приютявала нещо (или някой) вътре в нея, е това, че изглежда тя се съпротивлявала на всякакви опити да бъде раздрусана. Както Гери по-късно заявява:

"Ако я раздрусаш и после я поставиш на земята, тя сякаш се опитва да избяга от теб"

Семейството започнало да поставя сферата в затворена торба за през нощта, за да са сигурни, че няма да отпраши на някъде. След дни на изумление от необичайните възможности на това кълбо, те решили да обявят публично за него и да потърсят отговори.

Медийната треска започва

 Първото обаждане, което Гери Бец направила, било до местния "Джаксънвил Джърнъл" (Jacksonville Journal). От вестника били заинтригувани и пратили фотографа Лон Енгер (Lon Enger). Той приел възложената работа, но тайно предполагал, че ще се натъкне на бърлога на откачалници... Скоро обаче се убедил, че е сбъркал в предварителната си преценка.

Гери казала на фотографа да побутне сферата и, както той самият разказва по-късно:

"Тя ми каза да я поставя на пода и да я бутна. Търколи се и спря. Е ? Почакай минута - ми каза. Сферата се завъртя сама надясно и се затъркаля. Спря. След това се завъртя наляво и се затъркаля. Спря обратно в краката ми."

Енгер проучил сферата внимателно и също като семейство Бец, не могъл да намери знаци на производителя, освен споменатия триъгълен символ. Вече убеденият фотограф разказал на редактора за това, което видял и историята била моментално публикувана. След няколко дни вече се била разразила световна медийна буря.

 Репортери от "Ню Йорк Таймс", "Лондон Дейли" и дори от Япония започнали да пристигат на остров Сейнт Джордж, за да видят с очите си мистериозната сфера. Учените и военните също били заинтересувани.

 Представители и на морските пехотинци на САЩ и на НАСА се свързали със семейство Бец, както и много изследователи на НЛО. Често посетителите пристигали скептично настроени, но си тръгвали убедени в невероятните способности на кълбото.

Официално прес-изявление на военните публично заявило, че сферата не принадлежи на правителството на САЩ.

По това време бащата Антоан трябвало вече да се връща на товарния кораб, на който работел, и останалата част от семейството трябвало да се оправят сами с медийната буря.

 Семейството, търсещо уединено място за живее, изведнъж се оказват в центъра на събитията. Както Гери казва:

 "Ние дойдохме на остров Форт Джордж заради спокойната атмосфера. Сега не мога да се откъсна от телефона. За хората от Западното крайбрежие няма значение, че тук е полунощ. Когато те най-накрая престанат да звънят, тези от изток се будят и почват".

Доктор Хайнек и сферата

 В пика на тази лудост известният астроном и уфолог д-р Хайнек пожелал семейство Бец да му изпратят сферата в неговия офис в Северозападния Университет в Чикаго, за да може лично да я изследва, но Гери отказала, защото била предупредена, че такъв странен обект може да бъде задържан или сменен. Изглежда Хайнек се съгласил, че съществува такъв риск.

 За жалост на много учени и военни сферата останала в къщата на Бец, докато не се случили серия от необясними случки, които накарали семейството да се запита дали кълбото не е способно да проявява или отприщва свръхестествени сили.

Обитаваната от духове сфера

Тъкмо когато изключително необичайните прояви на кълбото били на път да се приемат за нещо нормално от семейството, нещата станали още по-необичайни.

Гери Бец разказва, че тя и семейството й започнали да чуват странна, подобна на изсвирена от орган музика по тъмна доба. Вратите започнали сами да се затръшват по всяко време на денонощието.

И макар семейството да твърдели, че не са се уплашили от тази паранормална активност, те решили да изяснят докрай какво му е на това дяволско кълбо. За тази цел потърсили контакт с...

Военноморските сили на САЩ

Семейство Бец най-накрая предоставило сферата на военната база в Джаксънвил. Първите опити на армейските металурзи да разберат с рентген какво има вътре, претърпели неуспех - лъчите просто не преминавали през кълбото. Според говорителя на флота: 

"Нашият първи рентгенов опит не ни доведе до никъде. Ние ще използваме по-мощна машина и също ще извършим спектографски тестове, за да определим от какъв метал е направено... Със сигурност има нещо странно."

Учените все пак установили доста неща - точният диаметър на сферата бил 20.22 сантиметра (7.96 инча), а теглото й 9.68 кг (21.34 паунда). Преценили, че дебелината на обвивката е около 1.27 сантиметра и може да издържи на налягане от 8 килобара. Обвивката била направена от неръждаема стомана - сплав #431, която е с добавка на никел и има магнитни свойства.

Накрая мощният рентген на флотата "300 KV" открил два кръгли обекта вътре в сферата, оградени от материал с необичайна плътност. Учените забелязали, че кълбото има четири различни магнитни полюса - два положителни и два отрицателни. Флотата също така заключила, че сферата не показва признаци на радиоактивност и не изглежда да е експлозив. Те искали да разрежат кълбото, но Гери Бец не позволила. Както тя се е изказала пред пресата:

"Аз им казах, че очаквам подробно описание след две седмици и ако сферата не бъде разпозната като правителствена собственост, тогава да ни бъде върната."

Флотата удържала на думата си и върнала сферата, но въпросите за нейния произход и предназначение останали. Към този момент семейството сериозно взело да се замисля дали не притежава обект от извънземен произход.

Представител на флота обаче опровергал тези твърдения в "Palm Beach Post" от 15 април 1974:

"Не знам кой я е произвел, но идва от Земята. Знаем, че не е експлозив и не представлява опасност".

Не всички учени обаче се съгласили, че произходът на сферата е земен и че не представлява опасност.

Институтът "Омега Минус Уан"

На 13 април 1974 д-р Карл Уилсън, представител на базираната в Луизиана изследователска компания Omega Minus One се появил на сцената. Той изследвал сферата в продължение на повече от 6 часа и открил "радио вълни, идващи от нея, и магнитно поле около кълбото".

Д-р Уилсън потвърдил намерените от флотата множество полюси и заявил, че феноменът е труден за възприемане, защото индукцията на полето изглежда се изменя по неопределена схема. Това, според учения, нарушава познатите физични закони.

В крайна сметка, докторът предположил, че металът в обвивката на сферата е примесен с непознат елемент, който прави целия материал леко по-различен от стоманата. Една от изказаните теории била, че кълбото е повредена извънземна сонда или дори някакъв вид анти-гравитационно устройство.

По това време НЛО-изследователската организация APRO успяла да убеди семейството, че те притежават истински извънземен артефакт и следва да получат наградата от 50 000 долара на изданието "National Enquirer" за...

 Неоспоримо доказателство за НЛО?

В началото на 70-те години на ХХ век, редакционният колектив на това издание (както и на много други вестници и списания) проявявали сериозен интерес към теми като криптозоология, уфология и свръхестественото.

На 12 март 1972 изданието предлага награда от 10 000 долара за "най-доброто научно доказателство за съществуването на НЛО" и 50 000 долара за "първия човек, който може да докаже, че неидентифицираните летящи обекти (НЛО) идват от космоса и не са природен феномен". През 1976 наградата е увеличена на 1 милион.

Макар "National Enquirer" да минава за жълт вестник, от изданието полагат големи усилия за да съставят комисия от бележити учени, между които и д-р Алън Хайнек.

                  Тери и сферата тръгват на път

През 1974 комисията, събрана от вестника, заседава в Ню Орлеанс и семейство Бец решават да представят сферата на събитието. Тери се заема с това да я занесе там. Излишно е да споменаваме, че кълбото става отново медийна сензация и е подложено на нова серия от тестове.

Комисията е заинтригувана от сферата, но фактът, че тя няма директна връзка с никой случай на наблюдение на НЛО, попречва на Бец да спечелят наградата.

Хайнек предполага, че обектът е човешко дело, макар да не е сигурен какво му е предназначението. Един друг учен направил друго, доста стряскащо предположение.

                     Апокалиптично устройство

Доктор Джеймс Албърд Хардър (James Albert Harder) от Университета на Калифорния в Бъркли също изследвал сферата, след като тя е представена пред гореспоменатата комисия. Той заявил, че откритите с рентгенови лъчи две по-малки сфери вътре в кълбото са направени от химически елементи, по-плътни от всичко познато на науката. Уранът, намиращ се на Земята, е с атомно число 92, в изкуствени условия в атомни реактори е произвеждан материал с атомно число 105. Спред Хардър въпросните кръгли обекти в сферата имат атомно число по-голямо от 140.

"Ако някой пробие сферата, масата на веществото ще стане критична (защото двете малки топчета ще се смесят) и тя ще избухне като атомна бомба".

Не е ясно дали семейство Бец е приело това изявление на доктора, но със сигурност са станали още по-изнервени от тази "играчка".

И точно когато историята става наистина забележителна и дори плашеща, ...нещата утихват. Публичният интерес отслабва, медиите престават да пишат по темата, дните без новини за сферата се превръщат в месеци, месеците в години, а годините в десетилетия.

Сериозните паранормални изследователи обаче на престават да си задават два въпроса:

Какво по дяволите представлява тази сфера?

И къде по дяволите е в момента тя?

Ето няколко предположения по първия въпрос:

Дълбочинен маркер.

През годините някои изследователи предложили хипотезата, че това е секретен дълбочинен маркер, едно от онези устройства, използвано за изчислението на балистичните криви при изстрелването на ракети от подводници.

Защо тогава флотата отрича този артефакт да е тяхна собственост? Може би сферата е представлявала твърде секретно устройство, за да си признаят, че добре знаят какво е тя. Но ако наистина е така, защо военните са оставили това "Свръх-секретно приспособление" в ръцете на едно цивилно семейство? Бец още от самото начало са казали, че ще я върнат на армията, ако това се окаже тяхна собственост. Военните просто е трябвало да кажат "Да, това е наше", без да са били длъжни да обясняват предназначението на устройството. Така са щели да си приберат секретния уред и да потулят случая. Но те я връщат на семейството.

Има теория, че всъщност след като са я взели, за да я изследват, военните са заменили оригиналната сфера с фалшификат и него са го върнали на Бец. Но дори и след като им е върната, сферата продължава да показва забележителни свойства. Така, че какъв е смисълът да правиш фалшификат, който е не по-малко загадъчен и високо-технологичен от оригинала?

                 НЛО от тип "Фу-файтер"

Към края на втората световна война пилотите и от двете враждуващи страни започнали да забелязват странни малки светещи или сребристи кръгли тела в близост до самолетите си.

 Отначало всяка страна си мислела, че това са секретни оръжия на враговете им, но тези обекти не показвали враждебни действия, така че постепенно спрели да им обръщат внимание. След края на войната, рядко се появявали съобщения за забелязани такива обекти. Не можем да пренебрегнем обаче приликата, която има сферата на семейство Бец с това, което са виждали пилотите и са нарекли Фу-файтери.

         Древна/извънземна атомна бомба.

 Редица автори застъпват тезата, че в миналото Земята е посещавана от извънземни или пък, че е съществувала високоразвита земна цивилизация като Атлантида. Много от тези автори (като Ерих Фон Деникен) твърдят, че древните текстове описват атомни експлозии. Според тях, един такъв текст е притчата за унищожението на градовете Содом и Гомор.

Дали в ръцете на човечеството не е попаднала една такава бомба?

Съществуват и много други теории и чисти спекулации, но на въпроса "какво представлява тази сфера" може да се отговори, ако отново се изследва със съвременните научни средства. За да се направи това обаче, е нужно да се отговори на втория въпрос - "Къде е тя?".

Дали тя все още е в ръцете на семейство Бец? Дали най-накрая американското правителство я е конфискувало? Или нейните извънземни собственици са си я прибрали тихомълком? Може би Бец са я продали на някого, за да изкарат малко пари от цялата история и сега топчето седи забравено в нечие мазе?

Винаги съществува вероятност през последвалите години сферата да е била изследвана отново от учени и те да са установили, че тя е обикновен земен индустриален артефакт, но новината за това да не е получила особено внимание. Все пак медиите веднага слагат на първите си страници заглавия като "намерен е обект с извънземен произход", но заглавия като "мистериозната сфера се оказа индустриален инструмент" обикновено се забутват във вътрешните страници, ако въобще се публикуват. Засега множеството изследователи на паранормалното, които редовно преглеждат стари вестници, изглежда не са попаднали на пропусната информация за сферата. През изминалите десетилетия от намирането на тази загадъчна сфера, и други кълба са падали на различни места по света - Русия, Австралия, Ирак, Африка, Алабама, но никое от тях не е имало забележителните свойства на топката на семейство Бец.

Дали пък някой ден вие самите няма да намерите появило се от никъде загадъчно кълбо в задния си двор? И дали това няма да е нещо доста по-различно от обикновен паднал сателит?

Източник: Mysterious Universe
http://mysteriousuniverse.org/2012/04/the-betz-mystery-sphere-alien-artifact-or-doomsday-device/

Малко заключителни забележки:

През изминалите месеци след публикуването на оригиналната статия, от която съм превеждал, под нея бяха написани няколко интересни коментара.

Един от читателите твърди, че през 1974 е работил в новинарската агенция CBS и е интервюирал Джери Бетс (Jeri Betts), вероятно това е същата Гери Бец (Gerri Betz), за която се говори в статията. Дали този читател не си спомня добре, или името е объркано в самата статия? Нормално е да има неточности, които да са се появили през годините (като споменатите по-горе разминаващи се дати). Колко ли други дребни и не толкова дребни детайли не са точно така, както е описано в статията? Същият журналист, твърди, че когато е разговарял с жената, тя не му е казала, че вратите се затръшват сами и не е твърдяла, че е чувала музика от орган. Дали това е добавено в последствие към историята или просто не го е споменала в конкретния разговор? Все пак членовете на семейството са давали доста интервюта по онова време и едва ли във всяко са разказвали за всичко, още повече, че "затръшването на врати" е започнало малко по-късно.

Друг интересен коментар е от човек, който твърди, че през 70-те години е служил в рентгенова лаборатория в американската армия . Без да е сигурно дали има връзка с описания случай, той разказва как един ден някой донесъл при него странен сфероиден обект с диаметър 6 сантиметра и 3 сантиметра дебелина в средата, който изглеждал като направен от керамика. Обектът бил намерен край планината Шаста (Mt. Shasta) и имал необичайни свойства. Ако се потопи в гореща вода за кратко и след това се извади, той продължава да е горещ за изключително дълъг период от време. Поставен в хладилника за едва 15 секунди, след това той дълго продължава да е студен като лед. Човекът направил рентгеново изследване на обекта, който според изследването бил с хомогенна структура (тоест не е имало по-малки неща вътре в него). След това непознатият военен, който бил донесъл обекта, си го взел, взел и резултатите от изследването и си тръгнал. Човекът, който описва случката, повече никога не чул нито за непознатия, нито за странния предмет.

Със съдействието на ЛУСЕСИТА

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ