# ОЩЕ, ОЩЕ ТАЙНИ..., ПРАВИЛА И ЗАБРАНИ....#

Има доста филми след този на тази тема така, че като свърши този ще ви се отворят доста други и може да си избирате кой да гледате! Приятно гледане!

Според Теорията за кухата Земя планетата ни е кухо тяло с по-голямо или по-малко празно пространство в центъра (тук данните се разминават), което е населено и е достъпно през два прохода - на Северния и на Южния полюс. Съгласно нея Земята е организъм (подобен на клетка), в центъра на който има ядро - вид централно Слънце - така поне твърдят хора, които казват, че са били там.

Самата Земя дишала, при което полюсите се отваряли и затваряли. Различни ескимоски племена са убедени - когато са разпитвани от полярни изследователи за произхода си - че произхождат от Земята, където Слънцето никога не залязва, и сочат към Северния полюс. Полярните изследователи Скот, Пиъри, Амундсен, Нансен и Бърд също са единодушни, че на 77 градуса ширина става по-топло, че човек внезапно се оказва в сладководно море и всички в даден момент са виждали едновременно две Слънца. В прочутия си дневник адмирал Бърд дори твърди, че е достигнал някакъв златен град, където се срещнал с тамошния цар и пра-древен народ, който го посрещнал приятелски.

Тук няма да се спираме подробно на Теорията за кухата Земя. Факт е обаче, че нашата планета е прорязана от архаични тунели, които някога са били обитаеми и в които бяха намерени различни машини и артефакти. В Централна Америка  мъж, който е имал достъп до тези „населени" градове  разказа някои интересни неща за техните жители.

В Седона, Аризона - много хубаво градче, оградено от червени скали, което е на два часа път с кола от Финикс. Там е не само меката на интересуващите се от спиритуализъм хора в САЩ, но същевременно и мястото, където средно статистически живеят най-много милионери - или поне имат свое жилище.

На западния край на Седона се намира Бойнтън Кениън. За него има следната история: През времето, когато индианците са гонени от белите, един генерал (чието име, за съжаление, са забравили) и войниците му преследвали група индианци и ги изтласкали в Бойнтън Кениън. Тъй като каньонът е задънена улица, генералът мислел, че те няма къде да избягат. Когато по-късно настъпил с хората си към долината обаче, се оказало, че няма нито един индианец.

Един тамошен лечител каза, че в Бойнтън Кениън имало вход на тунел, който отвеждал под земята на Калифорния - тоест около три хиляди мили нататък.

Този тунел не бил построен от местните, а от друга цивилизация и е много стар; на индианците било забранено да се докосват до предметите, намиращи се там, камо ли да ги присвояват.Това, което за тях било „сакрално",  обаче не се оказало пречка за американските военни. Днес в Бойнтън Кениън има курорт с тенис-игрище. Там ставали странни неща. Били открили някакъв тунел, който е толкова голям, че в него влизали камиони. Изнесли са от там някакво съоръжение. В местността били забелязвани много НЛО. Нощно време, се чували странни отчетливи звуци под земята, които приличали на работа с машини...

Курортът е построен само за камуфлаж, за да може да се действа необезпокоявано. Там били намерени огромни машини от метал, несъществуващ на Земята, отнесени по-късно в Зона 51, за да бъдат разучени.

Тунелът е допълнително е удължен от огромни пробивни машини, произведени от Rand Соrporatiоп. Междувременно Съединените Щати били прорязани от подобни тунели и имало изградени около осемдесет подземни градове, свързани помежду си с подземни влакове. Старият тунел на отминалите култури е бил свързан с новите. Подземните градове изглежда са специални и са построени за световния елит, в случай на глобална катастрофа. Почти във всеки голям американски град има входове към въпросната тунелна мрежа. Някъде чрез асансьори в големите обществени сгради. Но след като човек веднъж се озовял вътре в системата, повече не трябвало да задава въпроси. Тези тунели били абсолютно независими и в тях се ползва технология, която направо граничи с научната фантастика.

В Австралия, южно от Ейърс Рок се намира вероятно най-голямата подземна военна база в света - Рinе Gар. Пайн Гейп е около 13 километра дълбок, функционира на принципа на „свободната енергия", притежава подземни езера, окачени влакове, както и собствено стопанство за зеленчуци, плодове и всичко останало. По официални информации Пайн Гейп можел без проблем да оцелее след директна атомна бомбардировка.

Нека се върнем към прочутия граф Сен Жермен: Джефри Рей Кинг твърди, че през повечето време графът живеел в подобни тунелни системи и подземни държави, снабдени с компютри, с помощта на които той комуникирал със „съюзниците на Венера"!

Интересно, а?

Не отива ли и Христос за три дена под земята, след като

го свалят от кръста?

Ал Билек, който подобно на брат си и баща си десетилетия наред работи за американските тайни служби, също интензивно изследва феномена Сен Жермен и е почти убеден, че той все още е жив и се намира в САЩ. Билек твърди - научил го е от неизвестен източник, че на всеки шейсет и пет години графът трябвало да процежда „подмладяваща терапия", която продължавала две седмици. След това отново бил спокоен за следващите шейсет и пет години.

Самият Ал Билек твърди, че по време на опити на US-NAVY през 1943 г. (небезизвестния „Филаделфийски експеримент"), при които корабът USS Eldridge става невидим за радарите, той самият е преместен във времето. Ал Билек не само твърди, че по онова време е транспортиран във времето, но и че едва след този нещастен случай всъщност започват истинските изследвания и че до днес експериментите не са престанали. Вероятно на някои това твърдение ще се стори твърде смело. Факт е обаче, че и граф Сен Жермен е разказвал същите неща за себе си. От книгите на Петер Краса за Сен Жермен има следните много интересни епизоди. Сандра Гребоу ги е открила в дневника на селски ратай, писан през 1618 г. В записките се говори за някой си Монтсалвери, за когото се предполага, че е бил графът под един от многобройните си псевдоними.

Цитирам Петер Краса: „Според дневника на селския ратай, Монтсалвери (Сен Жермен ?) пристигнал в една страноприемница и заради необичайните си маниери и странни изказвания, предизвикал голяма възбуда сред гостите. Кръчмарката най-накрая не могла да овладее любопитството си и попитала непознатия: „Да не би да сте факир?" При този наивен въпрос Монтсалвери трябва да се е разсмял и отговорил: „Наречете го така, мадам, но няма да ме намерите по пазарите и панаирите. Аз смятам изкуството си за свободна професия. Наречете ме шоумен, телевизионер или както си искате. Името в случая е вятър и мъгла..." Ако в нашия електронен и изпълнен с печатни медии свят някой беше отговорил по този начин, наистина бихме могли да разберем мотивите му. Но дневникът на ратая е писан преди 380 (!) години, и този обикновен, неизвестен за нас мъж среща един изглеждащ му особено странник преди почти 400 години! Какво го е накарало да използва думи като „телевизионер" ?  Това съвсем не е всичко, което учудените и със сигурност объркани селяни от 1618 г. чули. Монтсалвери знаел разни неща за 2000-та година. Не е ясно дали тълпата му е повярвала, или само е искала да се позабавлява. Все пак някои от ратаите искали да научат нещо повече за посетителя: „Разкажете ни нещо за живота си", помолили те. Запитаният изобщо не се колебал да го направи: „С удоволствие ще изпълня желанието ви, защото са се насъбрали няколко хиляди години"."

Монтсалвери разказва за коли, които се движат със собствена сила, без да бъдат теглени от коне; за коли, които се издигат със собствена сила във въздуха и отлитат в определена посока. Говорел за машини, които можели да мислят.

„Монтсалвери не спрял дотук. Едва бил приключил с фантастичните си разкази, когато подканил изумените селяни да подпишат някакъв пергамент. Но не с обичайното заострено перо. Напротив, непознатият изведнъж извадил малко нещо от пазвата си и подканил безпомощните зяпачи да използват този уред за писане: „Пишете с него, той е от 2000-та година."

Един след друг те изпълнили молбата му. Монтсалвери поблагодарил вежливо - и в следващия миг изчезнал без следа. Все едно потънал вдън земя. Ратаите, които били наобиколили разказвача, объркано го потърсили. Претърсили всички кътчета на страноприемницата, но колкото и да се опитвали, непознатият чужденец изглежда се бил стопил във въздуха."

Толкова за казаното от Петер Краса.

Споменатият преди това Ал Билек, твърди, че понастоящем в САЩ се провежда таен проект, Мопtalk-Project, в който се пращат хора във времето. Той често е осмиван заради твърденията си. Ако обаче прочетем записките на селския ратай, нещата започват да изглеждат по друг начин.

Стана много дълго….. Следва продължение……

Николай Николов