сряда, 29 април 2015 г.

ЕКСПЕДИЦИЯТА НА АДМИРАЛ БЪРД

Предисторията започва още, така да се каже в "доисторическите" времена. Много знаещи специалисти твърдят, че тук пряко са замесени някакви "древни висши култове" - с една дума магия, окултизъм и хиромантия. По "земните" изследователи започват датирането от по-късни дати, и именно в годините около 1945-та, когато капитаните на две пристигнали в аржентинско пристанище немски подводници съобщили на "приелите" ги американски спец служби, че в края на войната те като че ли изпълнявали някакви специални курсове по снабдяване на немската Шангри-Лa (*31) - тайнствена нацистка база в Антарктида.

Американското военно ръководство възприело тази информация дотолкова сериозно, че решило да започне търсене на тази база, която самите немци наричали "Нова Швабия" , цял флот начело с най-компетентния техен полярен изследовател - контра-адмирал Ричард Бърд. Това била четвъртата антарктическа експедиция на прославения адмирал, но за разлика от първите три тази била изцяло финансирана от ВМС на САЩ, което и предопределило абсолютната секретност на нейните цели и резултати! В състава на експедицията влизал ескортния самолетоносач "Казабланка", преработен от бързоходен транспорт, но който били базирани 18 самолета и 7 хеликоптера (хеликоптерите няма да сгрешим ако кажем - съвсем несъвършени летателни апарати с ограничен радиус на действие и крайно ниска живучест), а също така още 12 кораба, но които се помещавали повече от 4000 човека. Цялата операция била под кодовото наименование - "Голям скок"("High Jump"), което по замисъла на адмирала трябвало да символизира последния, завършващ удар по недоунищожения Трети райх в ледовете на Антарктида... (Официално за тази експедиция на английски може да се прочете на този адрес)

И така, 4-та експедиция на адмирал Бърд, прикривана от толкова внушителна военна флота, за обикновена цивилна експедиция, пристигнала на бреговете на Антарктида на 1 февруари 1947 година в района на Земя Кралица Мод и се заела с детайлно изучаване на крайбрежната територия. За един месец били направени около 50 хиляди снимки, по-точно 49563 (данните са взети от геофизичния ежегодник "Брукер Каст", Чикаго). Със снимки от въздуха била обхваната 60% от територията интересуваща Бърд, изседователите открили и нанесли на картата няколко по-рано неизвестни планински плата и основали полярна станция. Но след известно време изведнъж работата била прекратена и експедицията се завърнала спешно в Америка.

Дълги години никой нямал абсолютно никаква представа за истинските причини за спешното "бягство" на Ричард Бърд от Антарктида, още повече, никой в света дори и не подозирал тогава за това, че в самото начало на март 1947 година на експедицията се наложило да встъпи в бой с истински противник, присъствието на който, в зоната на изследвания, като че ли никак не била очаквана. От момента на своето завръщане в САЩ, експедицията била покрита от такава пълна секретна завеса, каквато не е имала нито една научна експедиция от подобен род, но някои по-упорити журналисти все пак успели да разберат, че ескадрата на Бърд се завърнала не съвсем в пълен състав - на бреговете на Антарктида тя загубила минимум един кораб, 13 самолета и около 40 човека от наличния състав... С една дума, сензация!

Е ето тази същата сензация, най-подробно била "редактирана" и заела своето законно място на страниците на белгийското научно-популярно списание "Фрей"(*33), а след това била препечатана от западногерманското "Деместиш" и получила нов живот в западногерманския "Бризант"(*34). Някой си Карел Лагерфелд съобщавал на обществеността за това, че завръщайки се от Антарктида, адмирал Бърд давал дълги обяснения на секретни заседания пред президентската спецкомисия във Вашингтон, и нейното резюме било следното: корабите и самолетите на Четвъртата антарктическа експедиция били подложени на нападение... от странни "летящи чинии", които "...излизали изпод водата, и движейки се с огромна скорост нанесли значителни щети на експедицията".

Според самия адмирал Бърд, тези удивителни летателни апарати навярно били произведени в замаскирани авиационни нацистки заводи във вътрешността на антарктическия лед, конструкторите на които били усвоили някаква неизвестна енергия, използвана в двигателите на тези апарати... Покрай всичко казано Бърд заявил пред високопоставени лица следното:

"Необходимо е САЩ колкото може по-бързо да предприеме защитна акция срещу изтребителите на противника, извършващи полети от полярните райони. В случай на нова война, Америка може да бъде подложена на атака от враг, притежаващ способността да лети от единия полюс до другия с невероятна скорост!"

И така, виждаме, че "летящите чинии" са се появили най-напред именно в Антарктида, и тук някои документи, изобщо нямащи нищо общо с проблема НЛО, обръщат внимание на факта, че точно по същото време, когато корабите на адмирал Бърд хвърлили котва в морето на Лазарев, край бреговете на обледенената Земя Кралица Мод, там вече се намирали съветските военни кораби!

...Във всички родни отечествени енциклопедии и справочници се пише за това, че капиталистическите страни започнали да делят помежду си Антарктида, много преди втората световна война. Доколко е било успешно, може да се съди от факта, че съветското правителство, насочило се според британците и норвежците в "изучаване" на южните дополярни ширини, направило през януари 1939 година официален протест пред представители на тези страни във връзка с това, че техните антарктически експедиции "...се занимавали с неправомерно разделяне на части от земята, открита от руските изследователи и мореплаватели"... По времето, когато британците и норвежците били заети с битките във втората световна война, и не им е било до Антарктида, подобни ноти били отправени към САЩ и Япония

Новия обрат на разрушителната война, обхванал бързо половината свят, прекратил на време тези спорове. Но само временно. Половин година след приключването на бойните действия в Тихия океан в ръцете на съветските военни се оказали най-подробни данни, снимки от самолет на цялото крайбрежие на Земя Кралица Мод, започвайки от нос на Тюлените и завършващи в залива Лютцов-Холм - а това е ни повече ни по-малко от 3500 километра в права линия! Някои информирани и до днес заявяват, че тези данни руснаците чисто и просто са ги отнели след войната от немците, които както знаем, в година преди полската военна кампания 1939 година осъществили две широко мащабни антарктически експедиции.

Руснаците и на отричали това, но да делят това което са спечелили с други заинтересовани твърдо отказали, позовавайки се на "национали интереси". След спешното "бягство" на експедицията на Бърд, разчетена за не по-малко от 8 месечно пребиваване в суровите условия на малките ширини, и взетите всякакви свръх мерки, Америка спешно започнала неофициални преговори с правителствата на Аржентина, Чили, Норвегия, Австралия, Нова Зеландия, Великобритания и Франция. Успоредно с това, в самите щати започнала внимателна, но упорита кампания в пресата. В едно от централните американски списания - "Форин Афферс"/рус./, бившия съветник-посланик на САЩ в СССР Джордж Кенън, скоро преди това екстренно напуснал Москва "за консултации със своето правителство", публикувал статия, в което съвсем недвусмислено изказал своята идея за "необходимостта от бързо организиране на ответни мерки срещу неизмеримо големите амбиции на Съветите, които след успешното приключване на войната с Германия и Япония бързали да се възползват от своите военни и политически победи за насаждане на вредните идеи на комунизма не само в Източна Европа и Китай, но и в...далечната Антарктида!

В отговор на това заявление, като носещо характера на официалната политика на Белия дом, Сталин обнародвал свой собствен меморандум за политическия режим в Антарктида, където в достатъчно рязка форма се изразил за намеренията на управляващата върхушка на САЩ "...да лишат Съюза на Съветските Социалистически Републики от своето законно право, основаващо се на откритията направени в тази част на света руски мореплаватели, направени още в началото на 19 век..." Едновременно с това били предприети и някои други мерки, символизиращи протеста на неудобния за политиката на американците по отношение на Антарктида Сталин. Можем да съдим за свойствата и резултатите от тези мерки от факта, че след известно време държавния секретар на Труман - Джеймс Бърнс, изказващ се винаги, както е известно, за най-сурови санкции срещу СССР, неочаквано за всички излязъл предсрочно в оставка, явно принуден за това от Труман. Последните му думи на държавния пост били следните:

"Оказва се, че е невъзможно да проклетите руснаци да бъдат изплашени. По този въпрос (има се предвид Антарктида) те победиха".

Шумотевицата около Шестия Континент бързо затихнала след като СССР подкрепили Аржентина и Франция. Труман, размисляйки над баланса на силите в този регион, с нежелание изразил желание за участие на представител на Сталин на международната конференция за Антарктида, която се предвиждало да се проведе във Вашингтон, но подчертал, че ако договора за равноправно присъствие на всички заинтересовани страни бъде подписан, то той непременно трябва да включва в себе си и такава важна точка като разоръжаването на Антарктида и забрана за всякакви военни действия на нейна територия включващо съхраняване на оръжие в антарктически бази, в това число и атомно, и добиването на ресурси, необходими за създаване на каквито и да било оръжия трябва също да бъде забранена...

При това, всички предварителни договорки са лицевата страна на медала, а има и обратна. Завръщайки се към неуспешната експедиция на адмирал Бъдр, следва да се отбележи, че още през януари 1947 година във водите на морето на Лазарев напълно официално присъствал съветския научно- изследователски кораб, собственост на министерството на отбраната разбира се, с името "Слава". При това на разположение на някои изследователи се оказали документи, достатъчно красноречиво свидетелстващи за това, че в тези сурови за съдбата на човечеството години, край бреговете на Земя Кралица Мод, е обикаляла не само "Слава". Изучавайки получената информация и свързвайки я с данните появили се в свободната преса по различно време истории, ние напълно резонно можем да предположим, че на ескадрата на адмирал Ричард Бърд е противостоял прекрасно снабдения и ръководен от компетентни полярни адмирали... Антарктически флот на ВМС на СССР!


Николай Николов

Няма коментари:

Публикуване на коментар