Идея първа: Ако една система е в мъртво
състояние, тя е безразлична към времето. В реалния свят процесите имат посока
от миналото към бъдещето. В този смисъл светът е неравновесен, а неравновесието
винаги има ясно изразено направление - от причината към следствието. Това
Козирев нарича "Ход на времето".
Идея втора: Но защо
"ход"? Ход означава
движение с определена скорост - нали? Да! - Отговаря Козирев. Ходът на времето наистина има скорост -
около 700 км/сек. Т.е. това е скоростта с която причината става следствие.
Идея трета: Освен
това "ход" означава и
някаква посока. Така е, отговаря
Козирев. Ходът на времето в нашия свят
е положителен в лява координатна система. Значи, ако
"гледаме" от причината към следствието, времето върви по посока на
часовниковата стрелка. Всичко това звучи твърде неправдоподобно, затова ще го
подкрепим с експеримент, станал класически в изследователската практика на
Козирев. Представете си везна, на едното
блюдо на която има тежест, а на другото - жироскоп. Според здравите устои
на физиката, посоката на въртене на жироскопа не трябва да разколебава
равновесието на везната. Но вече тридесет години Козирев повтаря ли, повтаря
този опит пред всеки любопитен. И ето
какво: когато жироскопът се върти обратно на часовниковата стрелка, теглото му
намалява, а при въртене по часовниковата стрелка теглото му се увеличава. Следва
обяснението: Когато се върти обратно на
часовниковата стрелка, жироскопът се върти против времето и намалява неговата
енергия. Това е всичко. Следователно потокът на времето има и
скорост и посока. Но зависи ли той от околните процеси? Оказва се, че
зависи.
Идея четвърта:
Влиянието на околните процеси се изразява в промяна на ПЛЪТНОСТТА НА ВРЕМЕТО. Онези явления които усилват причинното
действие, увеличават плътността на времето, тогава говорим за излъчване на
време. Такива са всички процеси
съпроводени с увеличаване на ентропията: Топене на леда, изпаряване на
течности, разтваряне на вещества във вода, загиване на живи организми. И обратно - явленията, свързани с
намаляване на ентропията, намаляват плътността на времето. Тогава
говорим за поглъщане на време. И ето един експеримент в подкрепа: Около същата везна с жироскопа поставяме
термос с гореща вода - всичко е нормално. Когато
обаче долеем студена вода, жироскопът, който се върти по хода на времето,
намалява теглото си с цели 4 милиграма (при собствено тегло 90 грама)! Ето как може да се обясни този факт. Когато
долеем студена вода, топлинното равновесие в термоса се нарушава. Докато се възстанови равновесието, докато
се уеднакви температурата по целия обем, системата излъчва време, или иначе
казано - уплътнява времето около себе си. Това оказва допълнително
въздействие върху жироскопа, като
намалява неговото тегло. Съгласете се, че това не звучи много
правдоподобно. Но тези експерименти се повтарят вече 3 десетилетия и винаги без
грам съмнения. При това не само в дома на Козирев, не само в
Пулковската обсерватория, но и в Института по проблемите на механиката към АН на Русия. Всички гледат, всички се
удивляват и... не разбират.
Идея пета: Да
зададем един съвсем парадоксален въпрос: А
може ли да се екранира ходът на времето? Козирев е категоричен: Да! - Измерващата времето система може
да се защити от протичащите наоколо процеси. Като екрани могат да служат всякакви
твърди вещества - метални пластини, стъкло, керамика с дебелина 1-2 сантиметра.
Добре... От казаното по-горе за плътността на времето излиза, че би трябвало СЛЪНЦЕТО ДА ИЗЛЪЧВА ВРЕМЕ! Да, така е - отговаря Козирев! Но след
като е така, значи, че по време на
слънчево затъмнение би трябвало излъчването на време от слънцето да намалява,
защото Луната ще оказва екраниращо действие, нали? Съвсем правилно - отговаря Козирев. Правени са изследвания по време
на 5 слънчеви затъмнения - през 1961, 1966, 1971, 1975 и 1976 година. Всички те недвусмислено показват, че по
време на затъмнение плътността на времето намалява. Значи Слънцето излъчва не само светлина, но и време! Но ние
пак ще се върнем на този въпрос. Чудесата на Козирев обаче не свършват до тук.
Когато проучвал екранирането на времето, в един от експериментите той използвал
съвсем тънка стъклена пластинка с
разпрашен върху нея алуминий. Такъв тънък екран не може да създава
поглъщане, но въпреки това той намалявал
въздействията на хода на времето почти двукратно! Защо?
Идея шеста: Оказало се, че освен поглъщане може да има и
ОТРАЗЯВАНЕ НА ВРЕМЕТО и ролята на отражател
изпълнявала алуминиевата пластинка. Козирев и В. Насонов провели редица
опити. Ето един от тях: Описаната вече везна и някакъв излъчвател
на време - например познатия ни термос. Слагаме между тях екран - неравновесията
в термоса не оказва влияние на жироскопа. След
това слагаме алуминиевия отражател така, че да "заобикаля" екрана, по
точно потокът на времето да"прескача' екрана. В този случай жироскопът намалява теглото
си. Значи алуминиевата
пластина наистина отразява потока на времето.
И още един факт: Оказа ли
се, че отразяването на времето е съвсем нормално отражение - ъгълът на падане е
равен на ъгъла на отразяване! Виждате ли, физика, като физика. Ама не съвсем...
А какво ще стане, ако вместо алуминиева
пластина сложим вдлъбнато огледало? Излиза, че огледалото може да събира и ще
концентрира в своя фокус въздействието на времето. Или, казано иначе, то ще бъде във ВРЕМЕВИ ТЕЛЕСКОП.
С него ще може да се изучават излъчването или поглъщането на
време от далечните космически обекти - звезди, галактики, квазари, пулсари и
т.н.
Идея седма: Така за
пръв път може да бъде създаден астрономически уред, който да улавя не
електромагнитни лъчения, а нещо съвсем друго, при това съвсем, съвсем
парадоксално - улавя излъчването на
време! Не си мислете, че това е
някакво странно съоръжение, съвсем не! Най-обикновен телескоп-рефлектор във фокуса
на който се поставя нашата стара приятелка - везната с жироскопа. За своите
наблюдения Козирев използвал един 70-сантиметров телескоп на Пулковската
обсерватория и един 50-сантиметров на Кримската обсерватория. Разбира се
всичко било така, както очаквал - небесните обекти наистина излъчват време. Най-силно излъчват време свръх плътните
обекти - бели джуджета, центърът на галактиката, обектът Лебед Х-1
(предполагаема черна дупка). И така: - Оказа
се, че времето не е мъртъв скалар, а
съвсем реална физическа величина и може да оказва съвсем реално въздействие! Но всички тези невероятни неща, са само
прелюдия към смелите и красиви идеи на Козирев. За тях в следващата статия……
Написах го само поради интереса на един прекрасен мой приятел/ка,
на когото вчера не ми остана време да му разкажа това и той знае кой е! По принцип не е много безопасно все още да се
изнасят такива факти, и защо се крият –
не знам!
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
Супер! И много интересен поглед, подкрепен с експериментални резултати.
ОтговорИзтриванеБраво Николай. :)
Отдавна съм си казал, че математиката често се превръща в еквилибристика за доказване на измислени, но непотвърдени тези.
Не току така математиката не е наука (според добре платените комисии по псевдонаука)...
Но пък е и царицата на науките... :(
Допълвам.
ОтговорИзтриванеЕнтропията като постоянен фактор/следствие/резултат присъства неизменно.
Запленяващо за мен, сравнително отскоро, е, че при поставяне на знака за еднаквост между енергия и информация, то значи, че, след като увеличението на ентропията е (с мои думи) "промяна към енергийната смърт на вселената", то е вярно и че тази същата "смърт" е и информационна.
И оттук размислите за тезата и уравнението на Клод Шенън за оценката и размера на информацията.
Оттук и приемам извода, че "уплътняването на времето" увеличава ентропията.
Това уплътняване на времето, според моя милост, може да бъде наречено и ускоряване, и насищане (със събития), и увеличаване на инфопотока...
От друга страна как това се възприема от човека, от "егото" му?
Как го интерпретира моето его, да речем?
Ами как - със съпротива, естествено. :)
Защото да съм жив е мое предназначение.
Но мое предназначение ли е да бъда "съучастник" на информационната ентропия? По-скоро не. Губи се смисъла на живота.
Значи - смисълът на живота е да създаваме, изграждаме и надграждаме началната точка на инфовектора си.
С други думи - да създаваме и променяме. :)
Много ми харесват практическите експерименти и коментара на Първан.
ОтговорИзтриване