ВРЕМЕТО НЕ Е ПОСТОЯННА ВЕЛИЧИНА -втора част

Ще стане дума за изследванията и експериментите на професор НиколайАлександрович Козирев от Пулковската обсерватория, който развива една цялостна и оригинална теория за времето. Идеите му са наистина шашващи. Тук ще ги публикувам (със съкращения) знаейки, че много от вас не са чували нищо за тях. Уверен съм ще ви е интересно. Същевременно, ще се радвам, ако някой знае нещо повече и по-ново по въпросната хипотеза/теория. (В следващите статии ще ви пусна още неща!).  Какво е времето в съвременната наука?  Един "пасивен скалар", мъртва математическа абстракция. Всички физически явления протичат във времето, но самото време няма никакво отношение към тях. Всичко се проявява във времето, а времето не се проявява в нищо - няма тегло, няма енергия, няма вкус и мирис. То има само едно единствено качество: да бъде измервано с часовник. Козирев не е съгласен с такава постановка на нещата. 

Идея първа: Ако една система е в мъртво състояние, тя е безразлична към времето. В реалния свят процесите имат посока от миналото към бъдещето. В този смисъл светът е неравновесен, а неравновесието винаги има ясно изразено направление - от причината към следствието. Това Козирев нарича "Ход на времето".

Идея втора: Но защо "ход"? Ход означава движение с определена скорост - нали? Да! - Отговаря Козирев. Ходът на времето наистина има скорост - около 700 км/сек. Т.е. това е скоростта с която причината става следствие.

Идея трета: Освен това "ход" означава и някаква посока. Така е, отговаря Козирев.  Ходът на времето в нашия свят е положителен в лява координатна система. Значи, ако "гледаме" от причината към следствието, времето върви по посока на часовниковата стрелка. Всичко това звучи твърде неправдоподобно, затова ще го подкрепим с експеримент, станал класически в изследователската практика на Козирев. Представете си везна, на едното блюдо на която има тежест, а на другото - жироскоп. Според здравите устои на физиката, посоката на въртене на жироскопа не трябва да разколебава равновесието на везната. Но вече тридесет години Козирев повтаря ли, повтаря този опит пред всеки любопитен. И ето какво: когато жироскопът се върти обратно на часовниковата стрелка, теглото му намалява, а при въртене по часовниковата стрелка теглото му се увеличава. Следва обяснението: Когато се върти обратно на часовниковата стрелка, жироскопът се върти против времето и намалява неговата енергия. Това е всичко. Следователно потокът на времето има и скорост и посока. Но зависи ли той от околните процеси? Оказва се, че зависи.

Идея четвърта: Влиянието на околните процеси се изразява в промяна на ПЛЪТНОСТТА НА ВРЕМЕТО. Онези явления които усилват причинното действие, увеличават плътността на времето, тогава говорим за излъчване на време. Такива са всички процеси съпроводени с увеличаване на ентропията: Топене на леда, изпаряване на течности, разтваряне на вещества във вода, загиване на живи организми. И обратно - явленията, свързани с намаляване на ентропията, намаляват плътността на времето. Тогава говорим за поглъщане на време. И ето един експеримент в подкрепа:  Около същата везна с жироскопа поставяме термос с гореща вода - всичко е нормално. Когато обаче долеем студена вода, жироскопът, който се върти по хода на времето, намалява теглото си с цели 4 милиграма (при собствено тегло 90 грама)!  Ето как може да се обясни този факт. Когато долеем студена вода, топлинното равновесие в термоса се нарушава. Докато се възстанови равновесието, докато се уеднакви температурата по целия обем, системата излъчва време, или иначе казано - уплътнява времето около себе си. Това оказва допълнително въздействие върху жироскопа, като намалява неговото тегло. Съгласете се, че това не звучи много правдоподобно. Но тези експерименти се повтарят вече 3 десетилетия и винаги без грам съмнения. При това не само в дома на Козирев, не само в Пулковската обсерватория, но и в Института по проблемите на механиката към АН на Русия. Всички гледат, всички се удивляват и... не разбират.

Идея пета: Да зададем един съвсем парадоксален въпрос: А може ли да се екранира ходът на времето? Козирев е категоричен: Да! - Измерващата времето система може да се защити от протичащите наоколо процеси. Като екрани могат да служат всякакви твърди вещества - метални пластини, стъкло, керамика с дебелина 1-2 сантиметра. Добре... От казаното по-горе за плътността на времето излиза, че би трябвало СЛЪНЦЕТО ДА ИЗЛЪЧВА ВРЕМЕ! Да, така е - отговаря Козирев! Но след като е така, значи, че по време на слънчево затъмнение би трябвало излъчването на време от слънцето да намалява, защото Луната ще оказва екраниращо действие, нали? Съвсем правилно - отговаря Козирев. Правени са изследвания по време на 5 слънчеви затъмнения - през 1961, 1966, 1971, 1975 и 1976 година. Всички те недвусмислено показват, че по време на затъмнение плътността на времето намалява. Значи Слънцето излъчва не само светлина, но и време! Но ние пак ще се върнем на този въпрос. Чудесата на Козирев обаче не свършват до тук. Когато проучвал екранирането на времето, в един от експериментите той използвал съвсем тънка стъклена пластинка с разпрашен върху нея алуминий. Такъв тънък екран не може да създава поглъщане, но въпреки това той намалявал въздействията на хода на времето почти двукратно! Защо? 

Идея шеста: Оказало се, че освен поглъщане може да има и ОТРАЗЯВАНЕ НА ВРЕМЕТО и ролята на отражател изпълнявала алуминиевата пластинка. Козирев и В. Насонов провели редица опити. Ето един от тях:  Описаната вече везна и някакъв излъчвател на време - например познатия ни термос. Слагаме между тях екран - неравновесията в термоса не оказва влияние на жироскопа. След това слагаме алуминиевия отражател така, че да "заобикаля" екрана, по точно потокът на времето да"прескача' екрана.  В този случай жироскопът намалява теглото си. Значи алуминиевата пластина наистина отразява потока на времето.

 И още един факт: Оказа ли се, че отразяването на времето е съвсем нормално отражение - ъгълът на падане е равен на ъгъла на отразяване! Виждате ли, физика, като физика. Ама не съвсем... А какво ще стане, ако вместо алуминиева пластина сложим вдлъбнато огледало? Излиза, че огледалото може да събира и ще концентрира в своя фокус въздействието на времето.  Или, казано иначе, то ще бъде във ВРЕМЕВИ ТЕЛЕСКОП.

С него ще може да се изучават излъчването или поглъщането на време от далечните космически обекти - звезди, галактики, квазари, пулсари и т.н.

Идея седма: Така за пръв път може да бъде създаден астрономически уред, който да улавя не електромагнитни лъчения, а нещо съвсем друго, при това съвсем, съвсем парадоксално - улавя излъчването на време!  Не си мислете, че това е някакво странно съоръжение, съвсем не!  Най-обикновен телескоп-рефлектор във фокуса на който се поставя нашата стара приятелка - везната с жироскопа. За своите наблюдения Козирев използвал един 70-сантиметров телескоп на Пулковската обсерватория и един 50-сантиметров на Кримската обсерватория. Разбира се всичко било така, както очаквал - небесните обекти наистина излъчват време. Най-силно излъчват време свръх плътните обекти - бели джуджета, центърът на галактиката, обектът Лебед Х-1 (предполагаема черна дупка). И така: - Оказа се, че времето не е мъртъв скалар, а съвсем реална физическа величина и може да оказва съвсем реално въздействие!  Но всички тези невероятни неща, са само прелюдия към смелите и красиви идеи на Козирев. За тях в следващата статия……

Написах го само поради интереса на един прекрасен мой приятел/ка, на когото вчера не ми остана време да му разкажа това и той знае кой е!  По принцип не е много безопасно все още да се изнасят такива факти,  и защо се крият – не знам!

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ