ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ - втора част

В продължение на две хиляди години всеки математик        който   дръзнел да говори за четвъртото измерение можел да  бъде осмян и подигран. През 1685 г. математикът Уолис полемизирал срещу четвъртото измерение като го нарекъл "Чудовище в природата, което е по-малко възможно от една химера или кентавър". През XX в. „Принцът на математиците“ Карл Гаус разработил голяма част от математиката на четвъртото измерение, но се страхувал да публикува резултатите си заради бурната реакция които те щели да предизвикат. Но Гаус провел тайно експерименти, за да установи чрез тях дали плоската, триизмерна гръцка геометрия описва реалистично Вселената. По време на един експеримент той наредил на асис­тентите си да застанат на три планински върха. Всеки от тях имал фенер, като по този начин те образували един огромен триъгълник. След това Гаус измерил градусите на всеки ъгъл на триъгълника. За свое разочарование ус­тановил, че общият сбор на вътрешните ъгли възлиза на 180 градуса. Стигнал до заключението, че ако има откло­нения от стандартната гръцка геометрия, те трябва да бъдат толкова малки, че не биха могли да бъдат открити с неговите фенери. Гаус завещал на своя студент Георг Бернхард Риман за­дачата да опише фундаменталната математика на по - вис­шите измерения (която десетилетия     по-късно била вмъкната изцяло в Айнщайновата теория на общата относител­ност). Със силен замах, по време на една прочута лекция, която Риман чел през 1854 г. той преодолял двете хиляди години, през които господствала гръцката геометрия, и по­ложил основите на математиката на по - висшите изкривени измерения, която използваме и до днес.   След като забележителното откритие на Риман било по­популяризирано в Европа в края на XX в. „четвъртото измерение” се превърнало в истинска сензация сред артистите, музикантите, писателите, философите и художниците. На практика кубичният период на Пикасо до известна сте­пен е бил вдъхновен от четвъртото измерение, според историчката по изкуство Линда Далримпъл Хендерсън. (Рисунките на Пикасо, на които са изобразени жени с очи, които изпъкват напред, а носът им е наклонен настрани, са били опит за визуализиране на четвъртоизмерната перспектива, тъй като човек, който гледа от четвъртото измерение, може да види едновременно лицето, носа и тила на главата на една жена.) Хендерсън пише: „Подобно на една черна дуп­ка, "четвъртото измерение" притежаваше мистериозни ха­рактеристики, които не можеха да бъдат разбрани напъл­но дори от самите учени. Обаче въздействието на "четвър­тото измерение" беше много по - всестранно от това на чер­ните дупки или на която и да е друга по - скорошна научна хипотеза, като изключим теорията на относителността след 1919 година.“ И други художници черпят вдъхновение от четвъртото измерение. В картината на Салвадор Дали „Хиперкубичният Христос“,  Христос е разпънат пред странен, подви­жен триизмерен кръст, който представлява в действител­ност „тесеракт“ - оголен четириизмерен куб. В своята про­чута рисунка „Упорството на паметта“ той се опитва да представи времето, като четвърто измерение и вследствие на това се появява метафората за разтопените часовници. „Гола жена, която слиза по стълба“ на Марсел Дюшан е опит за представяне на времето като четвърто измерение чрез улавяне на отделните моменти от движението на гола жена, която върви по стълба. Четвъртото измерение из­никва дори в един разказ на Оскар Уайлд - „Кентървилскиятпризрак“, в който призрак, витаещ в една къща, живее в четвъртото измерение. Четвъртото измерение се появява и в няколко от произведенията на X. Дж. Уелс, като в това число влизат „Невидимия“, „Историята на Платнър“ и „Удивителното посещение“. (В последния разказ, който след това става основа на десетки филми на Холивуд и научнофантастични романи, където нашата вселена се сблъсква по някакъв начин с друга паралелна вселена. Злополучен ангел от другата вселена попада в нашата вселена, след като случайно е бил прострелян от ловец. Ужасен от цялата алчност, дреб­навост и егоизъм присъщи на хората, ангелът накрая се самоубива.)     Идеята за паралелните вселени е изследвана дива ирония от Робърт Хайнлайн в „Числото на звяра“. Хайнлайн си представя група от четирима смелчаци, които лудуват из паралелни вселени в междуизмерната спортна кола на един луд професор……                                                                 Следва продължение……. 

                                                                                         НИКОЛАЙ НИКОЛОВ