Повечето хора си представят себе си не като хора, които бързо стъпват от ляв на десен крак, а като ходещи дръвчета, които вместо крака имат коренища и които след всяка крачка спират, оставят корените си да се впият в земята и да им дадат стабилност, а после пак прекрачват. Такова ходене е много бавно, мъчително и е свързано с непрекъснато късане на връзки, които сам си изградил и заздравил. Има и следващо ниво, след Пътя без Път. Това е стоенето на място, без да стоиш. Да изминеш Пътя без да помръдваш, да стоиш неподвижно, но да се движиш. Това е да бъдеш себе си, без да си. Много хора смятат, че когато завъртят една обиколка в себе си вече познават Пътя и знаят всичко за него. Това е така, защото те са плоски и елементарни хора. Те са пленници на думите и смятат, че знаят всичко. Те са смешни и недостойни, защото техният свят, техният Път е двуизмерен, той е плосък и линеен. Всъщност ние сме като коне, които препускат в един кръг и тичат все по-бързо и бързо. За „плоските” хора това е безсмислено въртене в кръг. Те казват: „Какъв е смисълът да се бъхтя да тичам в кръг? Вече познавам всичко в този Път.” Такива хора обаче винаги бягат само по периферията на кръга и не могат да осъзнаят, че трябва да тичат към центъра. Там, в центъра на кръга, е същността. Но, дори и това не е вярно. Всъщност Пътят не е двуизмерен. Когато аз тичам в кръг, за „плоските” хора това е точно така. За тях моето тичане, като обезумял, е тичане в кръг, а за мен това е тичане по спирала, защото за мен Пътят не е двуизмерен. Гледано отгоре аз тичам в кръг, но погледнато отстрани, обемно, аз тичам по една спирала, все по-нагоре или надолу, няма значение. Има два вида спирали. Едните са като пружина. При тях движението винаги е еднакво отдалечено от оста й. При другите спирали, освен движение нагоре или надолу, имаме и приближаване към оста й. Движението по Пътя може да стане по единия или по другия начин. Когато е по втория начин на „плоските” хора ще им изглежда като тичане към центъра на кръга. Успех на Ходещите и Тичащите!
Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век Ако сте били дете тогава, като погледнете назад ще ви бъде трудно да повярвате, че сме оцелели до днешния ден. * Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, можеше да пренощуваш у когото си щеш а шкафовете в къщи не се заключваха никога. * Пиехме вода от улични чешми а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали! * С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на боклука, и едва когато вече летяхме по надолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. След като влитахме в бодливите храсти по няколко пъти, се справяхме и с този проблем. Возенето в каручка в топъл летен ден беше незабравимо удоволствие. * Излизахме от къщи рано, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление а през лятото често и посред нощ. И през целия ден никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони- представяте ли си! * Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Киселото мляко се разваляше за два дни... Нямаше подобрители, консерванти, стабилизатори и генно модифицирани храни затова и нямаше за всеки човек личен лекар... * Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео! * Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, чукахме на вратата, звъняхме на звънеца или просто влизахме у тях, за да го видим. Просто така, без предварително обаждане! Спомняте ли си? Без да питаме! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели? Ние карахме колелата, пускахме кибритени клечки в пролетни потоци, седяхме по пейките, по оградите или в училищния двор и бъбрехме за това което ни дойде на акъла. * Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му порастваха в корема! През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от "Веро". Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания и свиквахме да не обръщаме никакво внимание на това. Когато отивахме да се учим да плуваме в някой водоем или река, без да знаят родителите ни, залагахме само живота си... * Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. * Ние сме се били до кръв – но никой никого не съдеше. Всичко се случваше. Но виновни бяхме само ние и никой друг. Нямаше зад кой да се крием. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите? * Това поколение създаде огромно количество хора, които са способни да рискуват да решават всякакви проблеми и да създават неща, които преди това просто не съществуваха. Ние имахме свобода на избора, правото на риск или несполука, отговорност и някак си просто се нучихме да ги използваме. Ако сте един от това поколение – ЧЕСТИТО! На нас ни провървя, защото нашето детство и младоста завършиха преди периода, в който правителството откупи от младежта свободата й срещу ролери, мобилни телефони и сухарчета с вкус на бекон. С нейното всеобщо съгласие... Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме: 1. По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2. Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от трима човека.
3. Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4. Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща.
5. След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7. Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8. Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.
Пари, пари, пари! - рекъл едно време Наполеон I и зяпнал беше да глътне цял свят; пари, пари, пари! - думат нашите бизнесмени и слухтят де кой ще да умре, за да му лапнат имотецът; пари, пари, пари! - думаше наш господин Х… и беше какво - бизнесмен. Парите са ум, парите са чувства, парите са живот, парите са БОГ. За пари Станишев би станал шпионин, Царя мекере, Доган подлец, Бойко?... - само нашите патриоти не работят за пари в кафенето, а за да им се смеле ястието в стомаха. Но от всичките тия златни телци достоен за нашата дълбока почит и за нашето високо внимание е Бай Х…. А неговата орисница е обща за всичките "велики" хора, че неговата съдба е по-трагическа и от Дон-Кихотовата. Седим срещу кафенето "Кой си ти?” на пътя и гледаме как си играят децата. - Отдолу иде Бай Х… и като върви сякаш, че и дуварите му думат: "Машала, машала! Голям човек, Умен човек." А голям и умен човек бешеБайХ…: шкембето му - де можеш направи такова шкембе - да събереш шкембетата и на шесте Софийски трътове, макар те и повече народен имот да са изяли; главата му - пет такива глави, каквото има "нашето доктор", макар то да е професор" на българското факултето" и с конския си ум е зачудило и Мало, и голямо. Главата и шкембето на Бай Х… , нямаше ги по всичките Софийски кланици. В шкембето му свободно можеха седна пет души, ама от баш крадците и да пият кафе; в главата му с трийсет яйца гъска да насадиш; а гърдите му - то гърди нямат нашите бизнесмени. Лицето на Бай Х… мязаше на баница, носът - на мухлясал грозд, ръцете - ръцете му се не виждаха отпред; а крака - само от краката му да направиш 5-6 мюфтии или попове. Отзад Бай Х…, беше някак по-деликатен: вратът му - като талията на свинята, гърбът - като тютюнджийски кош, а под гърба - кръгла манастирска трапеза. - Бягайте беее-й! Бягайте! Шефа иде! - извика едно от хлапетата, като зърна господин Х…, и обърна пети, та побягна като опърлено. Децата - едни избягаха, други като втрещени се прилепиха до дуварите, забъркаха в носовете си и със страх чакаха да мине селският бик. А Бай Х… - вятърът надул шкембето му като корабно платно - плува ли, плува! "Их! Да има кой да ти избоде с някоя главня едното око, ще замязаш на циклоп" - рекох аз на ума си; защото тъкмо тогава четях гръцката митология. Но преди да посегне някой да избоде окото на Бай Х… ,- бай Х… пресегна и улови едно хлапе за ухото. "Магарета недни... за вас училище няма, а? Хайде да се молите мене за бащите си и за майките си." "Оле-ле! Чичо Х…, откъсна ми ушенцето!" - извика хлапето и се изкриви тъй, както не се е изкривявало и в ръцете на учителя си. Кир Х… пусна хлапето и подкара всичките сополковци да идат да се молят за него. "Тъй и Наполеон е теглил ушите на народите, дорде най-после и него уловиха за ухото и го заведоха да се моли Богу на св. Елена" - помислих си аз тогава. Но тъй е и сега: светът, сякаш, направен е един други за ушите да се теглят. А като погледна, ушите на българите, видят ми се много големи - май-май магарешки. - Кольо бе, ти защо побягна, като видя чорбаджията? - попита дядо Кольо хлапето, което беше вече излязло и подскачаше пред нас с коматче хляб в ръката си, от което, като отхапеше, изтриваше си и сополите. - Побягнах зер, че той тегли за уши. - А че защо тегли? - Защото е богат. - Ами защо е Богат? - Хайде де! Защото е крал пари. - Ами ако да нямаше той пари, ти нема не щеше да бягаш? - Е-хе! Ще бягам аз ! Нямаше, ще грабна тогава тоягата на татко, пък да го закарам на блатото да го напоя - каза хлапето, но като се озърна, изведнъж улови дънцето на гащичките си и не чу се – и не видя. Погледнах: вятърът се обърнал отгоре и шкембето повлякло пич Х… надолу. Пич Х… върви, а с него и жената на Мита - нарко дилъра с пеленаче дете на ръцете си и с още четири други подире си, накичени със всичкия салтанат на богатството и едно от друго по-уядени. Митра плаче, а БайХ… се подсмива под мустак. - Моля ти се, господин Х…, имай милост от бога - пусни Мита от затвора. Само за 3 милиона цял месец вече как лежи - а аз сама жена какво да правя? Толкова деца, а залък хляб няма вкъщи... от вчера не са яли... - А че не съм те карал аз да раждаш толкова деца. Мошеници хора сте - да сте правили икономия. - Оох, не думай, господин Х…, каква икономия да правиш, като кума ни, ами той по крадец от нас? За дрешки, за коли, за туй - за онуй, се ние си харчим. Само попът - невидяло му се попството, - само той ни взе 9000 за кръщене. Пък с 300 000 кое първо? И то пак отколе да сме ти платили тия пари, ама на: Мерцедеса го откраднаха, охраната я убиха у вас в градината, а златото - ако не вярваш, ела виж – няма го!... Няма, няма откъде да взема; един милион и едно БМВ-Х5 бяха останали, и тях донесох у вас... Не зная вече какво да правя! - То не е моя работа. Хиляди пъти ти казах: донеси 3 милиона, пък си земи и къщата, и колата, и мъжа... Ако не - хайде, деф ол бурдан; ако ти е мил мъжът, иди и леж с него в магарешкия рай! Аз й казвам да е правила икономия, тя ми разправя, че кумът, попът и колата й биле криви! Бе хей, в брой, пари ако нямаш, ум барем в главата си нямаш ли? Разбери какво ти хортувам. - Оох, ох! Смили се, господин Х… , какви пари и какъв ум искаш от жена? Който има в кесията, той има и в главата, ами аз? Тежко ми и горко с толкова деца!... - Ха! За тая хората - "Бог да прости". Затова ти казвам аз, че мене ми трябват пари - пари - парииий...! Разбра ли? Донеси 3 милиона - пък да пусна мъжецът ти, разбра ли? - Разбрах... - едвам продума жената на Митра и с края на кърпата си взе да си трие сълзите. А бай Х… извади кърпата си из пазвата и изтри потта от прекрасното си лице. "Умори ме май проклета жена" - изпъшка той и тръгна след шкембето си. - Пари да те парят по гроба! Веригата, що ми си я взел, дано на шията ти ръжда да я изяде! А с килима ми носилото да ти покрият! - пропя, или все едно проплака жената на Митра след бай Х… , и влезе в къщата си да нахрани децата си.
Всяка зелено оцветена дума е разходка към други проблеми и истини така, че написаното не е толкова малко!!! Търся работа! Сериозно! Няма вече наука в нашата мила родина. Простотията е издигната в култ. Не, че аз съм много умен, но мога да нося, на бой, на обиди, да нося тежко, бил съм шеф, имам няколко тъпи образования, знам да бягам бързо /за да избягам ако има нужда/, знам два три езика без турски и мангалски, мога да работя без осигуровки и т. н... Научих се вече , свикнах на всичко. Но при тази псевдо демоКРАЦИЯ, ако останеш без работа си привлечен необратимо и готино от кофите за боклук, а те все повече се изпразват! Още не ровя по тях…, но никога не е късно за нищо. За тази цел всеки ден си говоря с тези хора, просто си подготвям приятелите за бъдещият светъл и добър живот! Живея в супер центъра, но вдигнаха данъците за боклук до 700 лева , а аз почти вече не произвеждам боклуци, но кой ме пита?! Гласувах за бате Бойко Борисов /Цветелинов, пардон/, щото нямаше за кой друг бе! Щеше да стане разпиляване на гласове, както за чехкини пред полякини, между нас, които ги гледаме в захлас..., ами да, така си беше и е..! Но той бил пръча такъв - миризлив от центъра, ама леко в дясно, нали Ви стана ясно?!! Просто дупето му било голямо, но пък тясно /ебати кефа за манафите еее.../. Това значи преференций за богатите мошеници и много слаба социална политика! Постепенно премиера взе да ни предаваааа...! Това с новините на турски не ме интересува! Има много програми ! Кеф ти турски, кеф ти български, кеф ти арменски и т.н. Аз уважавам както повечето хора от България всички /бих казал измислени етноси/. Нямам конфликти с никого от тях. Щом живеем в България, значи сме български граждани! Аз уважавам и обичам всички нормални хора. Защо партиите си играят на барбут с нас бре?! Според мен /и не само/, те са група от измислен, фалшив и доста тъп елит, които не ни обича /кой обича пича?!/, а имат свои интереси в България и затова ние трябва да ги изпратим в миналото с голям ритник в ГЪЗА. Който не иска да живее в България да ходи гдето ще бре. Свят голям, диванета всякакви. Уважаеми политици, и ти мъжка проституко: АХМЕД ДОГАНЧОВ, не всявай омраза между нас, защото ние се обичаме и се разбираме. Защо започна да се скатаваш?! Ти трябва да понесеш отговорността си като бивш кадър на специалните служби и настоящ унищожител на турския етнос! Не смяташ ли? Но Бате Бойко май го е страх от Теб! Мачото се предаде / страх, страх..., май му трябва пердах, но по гъза и то с тънка пръчка/. Виж какво Борисов, ако те е страх да оправиш държавата ни, или поне да направиш нещо за народа то се отказвай во време и ходи си бре, какво си държиш пишока тука, то и аз мога да си го държа, и да пикая на посоки, нима не разбра?!! Или се откажи, или си ходи, но по - реалното е по-скоро да се откажеш за да не те откажем НИЕ?!!!Сериозно ти го казвам бивш, едва ли не пич а сега мекере на богатите мъжки проститутки, извинявай - педераси с меки китки и увиснали мъдета и пишлета, защото е по-лесно да ги ебат отколкото те за това труд да полагат, абе мързи ги бре!!! Официалното название е Гей, а народното е Педерас и то с главна буква, защото както казах това е плащаща мъжка проститутка, нещо като "гугутка"!? Намирайте работа за всички, ако ще и за по 100 лева, / стройте фабрики, предприятия или заводи, които вие унищожихте за тези 20 години а не магистрали, защото ние народа ще караме май колела по тях или ще ходим пеш, защото тези които имат милиони и милиарди трябва да влязат в затвора, или поне им вземете парите и пак ги пуснете на свобода! Да видят какво е само свобода без покритие! Защо започнах да си мисля, че и Бойко Борисов е един от тях?! Ама и Ти стана баш от тях, наистина бе пич! Отправяме ти открита заплаха - /за мястото ти и за живота - не не се шегувам, ако щракнем с пръст като на кючек и ще си вече в миналото поколение, което живее в четвъртото измерение/ и не се страхуваме, помни това! Помисли добре за народа си който те е избрал защото май нищо не знаеш за него, поне за сега! И спри да разрешаваш да ни набутват тези финансови затруднения, ами съсипи банките, защото те и без това едва дишат вече, бре човече! Остани в историята или бягай от България, то изборът си е твой! Вече съжалявам, че толкова те уважавах, а ти ни излъга, заради... знаеш!!!! Със здраве: Николай Николов – един от народа.
