петък, 25 февруари 2011 г.

За БОГ, нищото, нулата единицата и друго...



В самото начало, някога преди всичко останало, е имало Нищо. Тази празнота или място се бележи с цифрата нула. Нулата сама по себе си е липсата на Бог, но в същото време тя е съставна част, пространството, където Бог може да се реализира. Нулата е покой, празнина, липса на движение. Всъщност нулата е божествената, застинала, съвършена и вечна същност на Бог. Повечето хора наричат Бог именно тази иманентна предсъществуваща същност. Ако съществуваше само нулата, това означава, че Бог е съвършен, вечен, безкраен и съществува сам по себе си. Но бидейки в това състояние, той не би съществувал, защото съществуване и реализация има само, когато един обект започне да влияе на заобикалящото го. Ако Бог беше в състояние Нула, нямаше да съществува, защото неговото съществуване нямаше да има значение за никого другиго освен за него самия него. Той започва да съществува едва, когато има създадено нещо друго и някой друг. Този някой, когото можем да наречем Наблюдател или субект, всъщност представлява единицата. Така обективното не би могло да съществува без да има субект, който да осмисли и определи съществуването му. Единицата - субектът, е материята, променливата компонента. Дълго време хората са считали, че трябва да променят и усъвършенстват материята (Единицата) и да се прекланят пред Нулата. Това не е нужно. Всъщност Нулата и Единицата са напълно равностойни и нужни. Единицата, колкото и да е малка, грешна и несъвършена, е толкова важна, колкото и Нулата. Тоест човек е точно толкова значим и важен, колкото и Бог. И всякакво подценяване на човека е грешно, както и прекланянето пред Бог няма да свърши работа. Но Единицата, освен че осмисля Нулата, я унищожава. И след като вече съществува материята, не могат да съществуват съвършенство, покой и Бог. Така обективното не би могло да съществува, без да има субект, който да осмисли и определи съществуването му. Но съществува ли субект, вече Бог не е такъв, какъвто би бил, без човека и материята.

След като съществува Единица, вече започва да съществува и Двойката. Числото Две изразява дуалността на света, това са категориите: добро и зло, черно и бяло и т.н. Много учени смятат, че Две произтича от Едно. Всъщност двете започват да съществуват едновременно. Дори боговете могат да се разделят на две: добри и лоши, Бог и Сатана, Христос и Антихрист, Ариман и Ахура Мазда и този, когото самите те нарекли Единния Бог, той е Нулата. А ето имената, с които е назоваван: Бог Отец при християните, Аллах при мюсюлманите, при евреите - Елохим, Ен Соф, Яхва, Адонай, Йехова и др.
Много учени, особено в древна Персия, са се опитвали да разделят целия свят на две крайности. Те сгрешили само в това, че се опитвали да забравят Нулата и Единицата, а издигнали Двойката в култ. Но всъщност, ако се замислиш ще разбереш, че Нулата, Единицата и Двойката могат да опишат целия свят, всичко съществуващо. Ето това е тройката.


Тройката е всичко. Тя е многото, разнообразието в цялото му великолепие. Тройката е равна и напълно идентична с четворката, петицата и т.н.


Всъщност бог като Нула не може да съществува. Истинският, съществуващ Бог, при условие, че ние съществуваме, не може да бъде Нула. След като има материя, Бог вече не е Нула, а Десетка (Едно и Нула едновременно). Всъщност Десетката е Истинският съществуващ Бог. Бог, който включва в себе си Съвършеното (Нулата) и променящото се (Единицата) - материята. Това е Бог. В него нещата имат място, той се самоусъвършенства чрез хората, но в същото време съдържа в себе си съвършенство. Той може да съществува и е Единен, и Вечен, не чрез Нулата, а чрез Баланса и Хармонията между Нулата и Единицата. Това е Богът на Десетката.
Дълго време, между учените кабалисти, е имало спор кой е истинският Бог - този на Нулата или на Десетката. Привържениците на Нулата са казвали, че истинският Бог е този на покоя, съвършенството, вечното заставане. Те твърдят, че Бог, който има материална, променяща се част, не би могъл да бъде постоянен и устойчив. Той би се променял и не би бил истински Бог, защото би бил зависим от променящата се част. Цялото развитие на всичко това ще продължи докато един ден Единицата не завърши своето пътуване и не престане да съществува, постигайки това съвършенство, към което се стреми и по този начин, сливайки се с Нулата. Така че един ден всичко ще се върне в онова състоя ни от което е започнало - Нулата.

Николай Николов

1 коментар:

  1. Хубави размисли, само да не забравяме да мислим за Бог като за Създател, а не онази добронамерена сила, която управлява Вселената – надявам се да не наренявам нечии вярвания и разбирания, но Бог/Създател, не е разливащата се доброта и справедливост, а просто някой, който е създал всичко – време, материя и пространство, с всички хубави и не чак толкова хубави неща в тях. Създал ни е нас, за да можем да го осъзнаваме, а може би се просто прах в неговите мисли и той дори не ни осъзнава, че съществуваме. Но сме част от него, от неговата окръжност, защото дори да е безкрайност, в нея се съдържат единици, които я запълват може би точно за споменатия баланс и хармония.

    ОтговорИзтриване