НЯКОИ ИСТИНИ ОКОЛО 10 НОЕМВРИ И ЗАЩО СЕГА СМЕ ТАКА

Фори светулката

На 10 ноември някои членове от т. нар. "Клуб за подкрепа на гласността и преустройството" се събраха да празнуват. Между тях – Желю Желев, Ивайло Трифонов, Димитър Луджев, Петко Симеонов, Велислава Дърева, Йордан Василев, Копринка Червенкова, Николай Василев. Не се споменават имената на Искра Панова, Чавдар Кюранов, Анжел Вагенщайн, Стефан Продев и някои други и то твърде активни на времето. Не знам вече кои са сред живите, природата е неумолима пред всички ни. Но въпросът е: Имат ли основание да празнуват? Отговорът е: Безусловно “Да”! Те имат основание да празнуват, българите нямат основание да се гордеят с тази дата, а по-скоро да се срамуват от нея.

Много от горепосочените лица наистина имат основание за тържество, защото вече 23 години техните идеи триумфират. Те искаха гласност – имат я. Искаха преустройство – имат го. Държавната собственост се преустрои и разпредели на различните кланове така, че България е наистина преустроена, а и гласността е налице.

В България обаче проблемът е, че не дойде демокрацията, защото отсъства най-важният атрибут - правовата държава. Последните 23 години, както и предходните 45, страната се управлява от хора, а не от закони. България не е демократична, а е преустроена държава. Ето по какво тя се различава от другите бивши комунистически страни. Не е вярно, че съществуването на партии и избори са атрибути  които определят и гарантират една държава като демократична или не. Основният атрибут е правовата държава. Няма съмнение, че днес Европа и преобладаващото мнозинство от гражданите у нас са единни в констатацията си, че България е преустроена комунистическа държава, но не и демократична, защото не се управлява от закона, а от каприза на власт имащите. А гореспоменатите перестройчици и много други като тях, искаха точно това - получиха го. Затова на всяка годишнина от 10 ноември 1989 година те имат основание да празнуват, но да не вмъкват в тази заблуда и българския народ цяло.

Почти всички хора, чиито имена споменах в началото на текста познавам, а и те ме познават. Това не изключва факта, че ме мразят, но с тяхната любов или с тяхната омраза, все ми е едно!

Решението България да остане във фазата на перестройката се взе още по време на Великото народно събрание и тогава не беше тайна за определен кръг хора. Те дори се опитаха да въвлекат в ниските си комбини известният френски конституционалист, сенаторът Робърт Бадентер, когото бяха поканили за съвет, а всъщност със скритата мисъл искаха да използват името му. Да, ама замисълът им не стана! Той им разкри намеренията, каза им го очи в очите, и си тръгна и повече не пожела и да чуе за територията България. Същият, Робърт Бадинтер- сенатор през 2006 година заяви следното пред комисията в Сената: “България е белязана от нефункционирането на съда и от корупцията. Аз мога да свидетелствам, че никой в Европа няма доверие в българското правосъдие.” След него друг сенатор, председател на комисията каза: “Аз отбелязвам, че някои комунисти са се трансформирали в бандитизма.”

Перестройчикът Желю Желев с дългия си перестроечен път от върл сталинист до заклет либерал, много добре знаеше този момент, но интересът на едно подставено лице е едно, а интересът на българите – съвсем друго нещо. Какво имам предвид използвайки понятието “подставено лице”?

Годината бе 1991, есента, предстояха първите преки избори за президент. Късно една вечер стояхме с Желев в президентския му кабинет. Бяхме изпили поне три четвърти от бутилка уиски, (тогава още можех да пия доста). Говорех на Желев за изборите, за комуникацията и т. н. Опитвах се да обсъждам въпроса, как да се привлече час от лутащия се избирател и т.н.

По едно време Желев се умори и изтърси дословно : “Абе,  много сложни ми ги приказваш, аз много добре зная, че без БСП не мога да стана президент, но ще го направя по нашенски – под масата.” И Желю си мушна двете ръце под масата и явно започна да ги върти… Повече нямаше нужда да подразбирам, вече знаех както и за станалото с Тодор Живков. Сега го научих  от извора.

От този момент нататък, всичко беше ясно. Но ясно ли беше и на българите ? Бяха ли хората в състояние да възприемат и осъзнаят реалността в онзи момент? Едва сега, 23 години по-късно, Димитър Луджев прибави към понятието “мирен преход” и думичката “договорен”. И стана “мирният договорен преход към перестройката”. Да не говорим и за плана Ран-Ът!

И така българите се разминаха с демокрацията, но останаха в перестройката. Влязоха в блатото на взаимните безсмислени обвинения – "този лош - онзи добър” и забравиха, че само законът и гарантираното му прилагане може да ги направи свободни човеци, а не човекът, който и да е той! Подведоха ги да гонят живковизма, за да скрият под кревата комунизма и показваха само вчесаната му опашка, наречена преустройство.

 Да знаете българите не сме само нищожества, като техния подставен – договорен първи президент и следващите го четирима – също подставени лица. Българите са и достойни, живели са, и живеят но скривани от прожекторите на лъжата. И най важното – в момента те нямат достатъчно сила за да изземат от ръцете на управляващата ги 23 г. сган прожекторите и да ги насочат смело без задръжки към самозванците кланящи се единствено на Бога на лъжата! Надявам се да успеем.....

С друг герой от участващите в празненството на 10-и ноември ме срещна съдбата в очи в очи още през  есента на 1991 година. Става дума за дългогодишния лейтенант на Ж. Желев – Димитър Луджев.

В продължение на 23 години мълчах и все чаках някой от моята генерация, вътре в нещата да го изложи по един честен и сериозен начин. За съжаление до сега – не! Едва преди три години, няколко млади журналисти, които през 1989 година са били по на 4-5 години, започнаха сериозно и обективно да работят по темата. Уверен съм, че други ще ги последват и те ще доведат работата до успеха, полезен за българите като общност.

Развитието на България е зле, но въпросът е можеше ли да бъде много по-добре ? Надявам се, че от изложеното се подразбира. Отговорът е - Да !

Но съществува и друг въпрос-можеше ли да бъде и по-зле?  Отговорът е също – Да !

Ако в България от 1987 година не започна да се изявява явната и ясно организирана съпротива към тоталитарния режим под девиза “Човешки права”, в унисон с европейските тенденции, наистина развитието в България щеше безусловно да тръгне в много по-лоша посока..... 
Осъзнаването на тази истина е важна стъпка по пътя към излизането от лъжата, в която българите живеят и плащат последиците от това всеки ден и час та чак до днес и кой знае до кога?!

Николай Николов