ИСТОРИЯТА НА МОЕТО И ВАШЕТО ПОРОБВАНЕ

Четете, най-после да разберете как и в какъв свят живеем, и как ни мамят. Ние се мислим за свободни хора, но такова нещо няма!!! Ние сме роби или още по-точно казано: животни! Нас ни отглежда една  едва 0.5% „избрана” и самозабравила се каста от „хора”. Така е било хиляди години, и май така и ще бъде! Пускам Ви този текст сега, защото напълно кореспондира със събитията в момента, и с това което предстои да ни се случи. Приятно четене!

Това е историята на вашето поробване. Как то се случи, и как можете напълно да се освободите от него?! Подобно на всички животни, хората искат да владеят и експлоатират ресурсите около тях. Първоначално ние предимно ловувахме, ловяхме риба и ядяхме от земята. Но тогава нещо, магическо и страшно се случи с умовете ни. Ние, единствени сред животните, започнахме да се страхуваме от смъртта и от бъдещите загуби. И това беше началото на една голяма трагедия... и на по-голяма възможност. Виждате ли, когато започнахме да се страхуваме от смърт, от нараняване, от затвор, ние станахме контролируеми и така, също ценни по начин, по който никой друг ресурс не би могъл да е. Най-голямото богатство за всеки човек не е контролът над природните ресурси, животните или земята, а контролът върху други хора. Можете да сплашите животно, защото животните се страхуват от болката в момента. Не можете обаче да ги заплашите със загуба на свобода, с мъчение или със затвор в бъдещето, защото те имат много смътно усещане за "утре". Не става да заплашвате крава с мъчение или овца със смърт. Безмислено е да въртите брадва пред дърво, крещейки му да ражда повече плодове или с горяща факла да заплашвате полето, за да ви даде повече зърно. Заплашвайки кокошката, няма да получите повече яйца, но можете да накарате човека да ви даде яйцата си, ако го заплашите. Владеенето на хора е било най-печелившото и унищожително занимание през цялата ни история. Сега то достига своята разрушителна връхна точка. Човешкото общество не би могло да бъде разбрано, ако не бъде видяно такова, каквото е: поредица от ферми, където хора стопанисват свой човешки добитък. Хората се подвеждат, че щом правителствата осигуряват здравеопазване, вода, образование и пътища, значи има някакво доброжелателство. Нищо обаче не е по-далече от реалността. Фермерите се грижат за здравето, за напояването и движението на своята стока. Някой хора дори се объркват, защото на нас ни се осигуряват някой свободи така, че да си въобразяваме, че нашето правителство защитава свободите ни. Но нима фермерите не посаждат посевите си на известно разстояние, за да увеличат добивите си, а на определени животни се дават по-големи обори или полета, ако така те да дават повече месо и мляко. Във вашата страна, вашата данъчна ферма, вашият фермер ви дава определени свободи, не защото го е грижа за вашите свободи, а защото иска да увеличи печалбата си. Започвате ли да виждате същността на клетката, в която сте родени? Исторически има четири основни етапа в стопанисването на човеци. Първата фаза, в древния Египет, била директна и брутална принуда над хората. Телата на хората били владени, но креативността на човешкия ум оставала извън обсега на камшика, желязото за дамгосване и веригите. Робите оставали ужасно непродуктивни и се искал огромен ресурс, за да бъдат контролирани. Втората фаза бил моделът на Рим, където на робите били подарени известни права на свобода, на изобретателност и творчество, което подобрило продуктивността им. Това увеличило благосъстоянието на Рим и по тази начин и приходите на правителството. С това допълнително богатство Рим се превърнал в империя! Унищожавайки икономическите свободи, подхранвали могъществото му, той се сгромолясал. Сигурен съм, че това не ви е съвсем непознато. След рухването на Рим, феодалният модел приложил идеята добитъкът да притежава и да се облага с данъци. Вместо да бъдат пряко владени, селяните обработвали земя, която можели да задържат, докато си плащали на местния господар. Този модел се разпаднал поради непрекъснатото делене на плодородната земя. Окончателно бил унищожен с процеса на окрупняване, земята била обединявана, а стотици хиляди селяни били прогонвани от фермите на предците си, защото новите селскостопански техники направили по-големите ферми по-продуктивни с по-малко хора. Увеличената производителност на късните Средни векове създава излишъка от храна, необходим за разрастването на градчетата и градовете, което довело до появата на модерния демократичен модел на притежание на хора. С изселените селяни, наводняващи градовете големи групи от евтин човешки капитал дошли на разположение на възходящите индустриалци и управляващата класа от човешки фермери бързо осъзнала, че те биха могли да правят повече пари, ако оставят стоката си сама да избира професия си. При демократичния модел откритото робовладелство било заменено от модела на мафията. Мафията рядко открито притежава бизнеси, но естествено веднъж месечно изпраща мутри да крадат от "собствениците" на бизнеси. Сега ви е разрешено сами да си избирате професия, което повишава продуктивността ви. И така се повишават и данъците, които плащате на господарите си. Ценете това време в живота си деца, защото това е времето в което все още имате избор!! После всичко преминава толкова бързо: когато си тинейджър мислиш,  че можеш всичко и наистина можеш. Двайсетте са мъгла. На трийсет правиш семейство и малко пари, мислиш си: кога бях на двайсет? На 40 си имаш шкембе и втора брадичка, музиката ти става твърде шумна Старото ти гадже има вече внуци. На 50 ти правят лека операция, наричаш я „процедура”, но си е операция. На 60 имаш сериозна операция, музиката си е силна, но това е без значение, защото не я чуваш! На 70 с жена ти сте пенсионери. Вечеряте в 2 следобед. Обядвате към 10 сутринта, закуска в предната нощ. В повечето време се разхождате из моловете и се чудите, как може децата да не се обаждат? На 80 имате сериозен удар, гледа ви сестра която жена ви не понася, но вие я наричате "мама". Други въпроси? Малкото ви свободи са запазени, защото те носят печалба на собствениците ви. Голямото предизвикателство пред „демократичния модел” е, че увеличението на богатството и свободата, заплашва самите фермери. Управляващите класи първоначално печелят от относително свободния пазар на капитали и труд, но тяхната стока започва да привиква към свободите си и нарастващо си благосъстояние, и започва да си задава въпроса защо изобщо са й необходими господари. Ах, да!! Никой никога не е казвал, че отглеждането на хора е лесна работа. Да се държи здраво стоката, която се облага с данъци в оборите на управляващите класи е тристепенен процес. Първо, младите трябва да се индоктринират посредством държавно "образование". С нарастване на благосъстоянието на демократичните страни, било наложено всеобщо държавно образование, с цел контролиране на мислите и душите на добитъка. Второ било, всички да се обърнат един срещу друг, посредством създаването на "васален" добитък. Много трудно е да се управляват хора чрез директна употреба на сила. А където е направено, системата остава осакатена и непродуктивна, нещо, което може да се види в Северна Корея. Хората не се размножават успешно или не произвеждат ефективно в открито робство. Ако обаче вярват, че са свободни, тогава те ще произвеждат много повече за стопаните си. Най-добрият начин да се поддържа илюзията за свобода е като някой индивиди от стадото се поставят на платена длъжност при фермера. Тези крави, които са станали зависими от съществуващата йерархия, ще се нахвърлят върху всички други крави, които разкриват насилието, лицемерието и безнравствеността на притежаването на хора. „Длъжностните лица го поставиха първо с лице към пода, единия беше до главата му, другия до гърба, а третият беше в близост. Изглежда има кратка схватка, след това полицаят, бивш военнослужещ  се изправя, вади оръжието си и стреля”. Свободата е робство и робството е свобода. Ако можеш да накараш кравите да се нападат една друга, когато някоя разкрие реалността на тяхното положение, тогава няма да имаш такива разходи, както ако ги контролираш директно. Кравите, които са станали зависими от щедрите придобивки на фермера, агресивно ще се противопоставят на поставянето под въпрос на достойнствата на това, да си собственост на хората. И интелектуалните и артистични среди, които винаги и завинаги си остават зависими от фермерите, ще кажат на всеки, който търси свобода от робството: "Ти ще нараниш събратята си крави." Така добитъкът се държи хванат чрез изместване на моралната отговорност за пагубната насилническа система върху тези, които търсят истинска свобода. Третата фаза е създаването на постоянни външни заплахи, така че ужасената стока да търси "защитата" на фермерите. Тази система на човешки ферми сега приближава своя край. Ужасните трагедии на модерните западни системи не се случват въпреки, а поради икономическите свободи в миналото. Значителното нарастване на богатството на Запада през 19 век е резултат на икономическите свободи. Това именно бе основата за разрастването и могъществото на държавата. Когато продуктивността на добитъка нарасне експоненциално, се получава съответно нарастване на броя на фермерите и техните подвластни. Ръстът на държавата винаги е пропорционален на създаваното благосъстояние, а то привлича повече крадци и политически паразити, чиято ненаситност разрушава икономическите свободи. С други думи, свободата е условие за разпространение на рака на държавата. Правителството, което е предхождало икономическите свободи. Икономическите свободи започнало като малко, ще свърши като голямо. Ето защо, там не може да има жизнеспособна и устойчива алтернатива за истински свободното и мирно общество, общество без политически водачи, без притежание на хора, без насилието на данъците и държавния контрол. Да бъдеш истински свободен е едновременно и много лесно, и много трудно. Ние отказваме да видим ужаса на нашето поробване, защото е болезнено да го погледнем в очите. Танцуваме наоколо с насилието на нашата умираща система, защото се страхуваме от нападението на нашия събрат добитък. Могат да ни държат единствено в клетки, които отказваме да видим. Отворете очи!! Да видиш фермата, означава да я напуснеш!

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ