вторник, 2 декември 2014 г.

ВРЕМЕ - ЛЕКО ОТКЛОНЕНИЕ....... ЗА ОСЪЗНАВАНЕ



11. 24.2009
Времето е всичко. Времето е силата, която гради и руши. Времето дава, но и взема. Бавно, но сигурно. Понякога бързо. И пак сигурно. Времето е едно от най-истинските неща в живота. Защото искаш или не, то успява да ти поднесе, а после да изтръгне всичко, от което някога си имал нужда. Всичко, на което си държал. Всичко, което си обичал.
Ти си част от времето. То е в теб и ти си в него. Но ти си нищо, изправен пред времето. Безпомощен герой в играта му. Безименна, малка, направо нищожна пешка в шахматната дъска на отминаващото време, на всепоглъщащата вечност. Ти обаче продължаваш да бързаш, да чакаш и да подраняваш. Обичаш времето, защото то е част от теб, защото си човек. А хората са принудени да обичат това, което наричат свое.
 Ти ще останеш част от времето. Няма значение дали имаш нещо, дали ти самият си някой. Ще оставиш своя отпечатък някъде дълбоко в калта и никой няма да може (а и няма да иска) да те измести оттам. Имаш свое място. Времето е в теб!
 Хората казват, че времето е пари, власт или слава, но не осъзнават, че тези признаци на ''добър социален статус'' са и ще останат във времето като всичко останало. Точно като починал близък. Или статия във вестник. Пред времето хората и събитията са равни. (НЕ ВСИЧКИ!) То с радост ще им помогне да се осъществят, да се развият и после просто ще ги унищожи. Но никой не трябва да страда, защото ''
Така стоят нещата'' .
Сега ми се струва, че не съм разбрал правилно думите на Левски. Може би е ставало въпрос за лични жертви и патриотични деяния. Но едва ли има значение.
  

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.