ДИКТАТУРА НА МНОЗИНСТВОТО - АЛТЕРНАТИВА НА СВЕТОВНОТО МУТРЕНСКО УПРАВЛЕНИЕ

Диктатурата на пролетариата (ДП) е ДЪРЖАВА на преходния период от буржоазно към социалистическо общество, И както при всяка държава, е средство за потисничество на господстващата класа над всички останали класи. Пролетариатът упражнява власт (потисничество) над класата на печелещите без труд (буржоазията). Диктатурата на буржоазията (ДБ) (буржоазната държава) също е средство за потисничество, но върху създаздателите на блага. ДП е справедлива, защото на власт са създателите на блага, а ДБ е несправедлива - властват паразитите. ДП е едновременно и демокрация (между трудещите се), и диктатура (срещу паразитите).
Всеки природен закон е диктатура (ограничение, потисничество) срещу хората, докато те не го осъзнаят и използват. Както гравитацията. Тя пречи на хората да летят, но пък от нея получават енергия (триене между телата, водни ел.централи, дъжд...). А когато я преодолеят (антигравитация),

Това e Нова Епоха.

По същия начин, когато хората осъзнаят ДП и я използват срещу паразитите, ще се развиват, а когато преодолеят ДП, т.е. когато паразитите изчезнат, ще започне Нова Епоха - Епохата на еквивалентната размяна на труд между хората, т.е. Епохата на Комунизма. Сега е диктатура на буржоазията (нееквивалентна размяна на труд). Ето защо въпреки колосалните производителни сили в света на ден умират от глад 40 000 души, от които 12 милиона деца (по ООН)...

Когато се установи общество без паразити (без буржоазия)(печелещи без труд, по-точно - печелещи без ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЕЗЕН труд, `щото даже и крадците се “трудят”, когато крадат) и останат само трудещи се, тогава ще изчезне и ДП (и държавата), защото няма да има никой за потискане. ДП е необходима, не защото пролетариатът желае потисничество, а защото паразтите за нищо на света не отстъпват краденото ("законно" според тях) и сладката власт. ДП не означава терор. Да, това се е случвало, но само при самоотбрана или деформации в ръководните кадри на ДП, но това е друга тема…
ДП трябва да се ръководи от умни и ерудирани хора, / не от световния еврейски заговор  срещу човечеството /, хора без комплески и жажда за владт, хора отдадени на идеята / идеалисти  /, който да не обсебват власта и да се превръщат в еднолични диктатори. Това ще опорочи идеята, както е опорочена и идеята за демокрация!

Маркс, Енгелс и Ленин за ДП:

Между капиталистическото и комунистическото общество лежи период на революционно превръщане на първото във второто. На този период съответства и политически преходен период и държавата през този период не може да бъде нищо друго освен разумна без крайности революционна диктатура на пролетариата. (Карл Маркс, Критика на готската програма, 1875, том 19, стр. 28-29)
Ако нещо е несъмнено, то е, че нашата партия и работническата класа могат да стигнат до господство само при такава политическа форма като демократичната република. Последната е дори специфична форма за диктатура на пролетариата, както показа още Великата френска революция. (Ф.Енгелс, Към критиката на социалдемократическата проектопрограма от 1891 г., 1891, том. 22, стр. 229)

Що е ДП? защо тя е необходима? Защо тя е НЕВЪЗМОЖНА без въоръжаването на пролетариата? Защо тя е НАПЪЛНО СЪВМЕСТИМА С ДЕМОКРАЦИЯТА, пълната, всестранната? (ВЪПРЕКИ ВУЛГАРНОТО МНЕНИЕ). (В.И.Ленин до И.Ф.Арманд, 3.февруари.1917, том 49, стр. 379)

Демокрацията също е държава. Absterben..."Отмиране" на държавата. ДП: Употреба на държавата срещу буржоазията. Отпор срещу опитите й за реставриране. Революционни борби за защита на демокрацията. Ролята на демокрацията: В процента от население и преминаването им към новия строй. Форма на соц.революция: съюзите 1905 година. (В.И.Ленин, план на статията “Към въпроса за ролята на държавата”, 1916, том 33, стр. 337)
От ВУЛГАРНО БУРЖОАЗНО ГЛЕДИЩЕ понятието диктатура и понятието демокрация взаимно се изключват. Като не разбира теорията за класовата борба, привикнали да виждат на политическата арена само дребни свади между различни групи и котерии на буржоазията, под понятието диктатура буржоата разбират отнемането на ВСИЧКИ свободи и гаранции на демокрацията, всякакъв произвол и всякаква злоупотреба с властта в интерес лично на диктатора. (В.И.Ленин, Две тактики на социалдемокрацията в демократическата революция, 1905, том 11, стр. 117). Всъщност се отнемат безграничните права на свръх забогатялото малцинство, което тероризира 90 процента от населението.

А какво е отношението на тази диктатура (ДП) към демокрацията?
Ние видяхме, че “Комунистическият манифест” просто поставя едно до друго ДВЕ ПОНЯТИЯ: “превръщане на пролетариата в господстваща класа” и “завоюване на демокрацията”. Въз основа на всичко изложено по-горе можем по-точно да кажем КАК СЕ ИЗМЕНЯ демокрацията при прехода от капитализма към комунизма.
…ДП, Т.Е. ОРГАНИЗАЦИЯТА НА АВАНГАРДА НА ПОТИСНАТИТЕ като господстваща класа за отнемане на правата на потисниците, не може да даде просто само разширяване на демокрацията. ЗАЕДНО с грамадното разширяване на демократизма, който за пръв път става демократизъм на бедните, демократизъм за народа, а НЕ демократизъм само за богатите, ДП допуска редица ограничения на свободата по отношение на потисниците, експлоататорите, капиталистите… (В.И.Ленин, Държавата и революцията, 1917, том 33, стр. 84-86)
В действителност този период (преходният) неизбежно е период на невиждано ожесточена класова борба, на невиждано остри нейни форми, а следователно и държавата през този период неизбежно трябва да бъде държава поновому демократична (за пролетариите и безимотните изобщо) и по новому диктаторска (против буржоазията).
…Формите на буржоазните държави са извънредно разнообразни, но същността им е една: всички тези държави, така или иначе, в края на краищата са непременно ДИКТАТУРА НА БУРЖОАЗИЯТА. Преминаването от капитализма към комунизма, разбира се, не може да не даде грамадно изобилие и разнообразие на политически форми, но същността ще бъде една: диктатура на пролетариата. (В.И.Ленин, Държавата и революцията, 1918, том 33, стр. 37)
…признаваме правото на участие в управлението на всеки, който иска да прекрати експлоатацията на чужд труд. Искаш ли да бъдеш работник - заповядай. Искаш ли да бъдеш експлоататор - такива хора ние не само няма да допускаме или избираме, но и няма да ги храним с чужд труд.
И ето от този принцип на нашата конституция вече се вижда, че съветската власт се опира на онези, които се трудят, дава им право да организират държавния живот, тя се опира на огромното, преобладаващото мнозинство от населението. (В.И.Ленин пред конференцията на работниците от Пресненски район, 14.дек.1918 г., том 37, стр. 356-357)
…лишаването от избирателни права на част от гражданите в Съветската република съвсем не засяга, както това е било в повечето буржоазнодемократични републики, определена категория граждани, пожизнено обявени за безправни, а се отнася само за експлоататорите, само за онези, които въпреки основните закони на социалистическата Съветска република упорстват в отстояването на експлоататорското си положение, в запазването на капиталистическите отношения… (В.И.Ленин, Допълнение към политическата част на програмата (Проектопрограма на РКП(б)), 1919, том 38, стр. 107)

…“ЧИСТИТЕ демократи” от Западна Европа се нахвърлиха най-много върху това (лишаване от избирателни права на експлоататорите). Ние им отговаряхме и отговаряме, ...че при тях става дума за буржоазна демокрация, а ние ПРЕМИНАХМЕ към ПРОЛЕТАРСКА демокрация. Няма нито една страна по света, която да е направила поне една десета от това, което през изтеклите месеци направи Съветската република за работниците и бедните селяни по отношение на привличането им в управлението на държавата. Това е абсолютна истина. Никой не може да отрече, че за действителната, а не за книжната демокрация, за привличането на работниците и селяните ние сме направили толкова, колкото за стотици години не са направил и не можеха да направят най-добрите демократични републики. Това определи значението на Съветите, благодарение на това Съветите станаха лозунг на пролетариата от всички страни.

…не издигаме нашата конституция като образец за другите страни. …

…Дори Конституцията на Съветите не беше изработена от болшевиките, преди болшевишката революция меншевиките и есерите я изработиха против себе си. Те я изработиха така, както я изработи животът. … До Октомврийската революция и след нея никой не е гонил буржоазията от Съветите. Буржоазията САМА ИЗЛЕЗЕ от съветите. (В.И.Ленин, Доклад за партийната програма, 19.март (VIIІ конгрес на РКП(б), 18-23.март.1919 г.), том 38, стр. 167-169)
…Наследеният от буржоазията предразсъдък за безусловното, извънкласовото съдържание на “демокрацията” е основата на тази грешка. В действителност при диктатурата на пролетариата и демокрацията преминава в съвсем нова фаза, и класовата борба се издига на по-висока степен, като подчинява всички и всякакви форми.

ОБЩИТЕ ФРАЗИ за свобода, равенство и демокрация, на практика са равни на сляпо повтаряне на понятия, които са копие от отношенията на стоковото производство. Да се решават конкретни задачи на пролетарската диктатура чрез тези общи фрази, значи да се премине по всички линии върху теоретическата, принципната позиция на буржоазията. От гледна точка на пролетариата въпросът се поставя само така: свобода от потисничеството НА КОЯ КЛАСА? равенство НА КОЯ КЛАСА? демокрация върху почвата на частната собственост или на базата на премахване на частната собственост? (В.И.Ленин, Икономика и политика в епохата на диктатурата на пролетариата, 1919, том 39, стр. 272-273).

Николай Николов