вторник, 14 юли 2015 г.

ВУ ВЕЙ ИЛИ "ПЪТЯТ НА ПУХ "



По времето, когато достигаше до края на гората Поточето вече порастваше почти до размерите на река… и вече не скачаше, не бягаше и не искреше наоколо, както когато бе по-малко, а течеше много по-бавно. Когато узна това то си каза „Няма защо да бързам толкова. Все някога ще стигна.“
И дойде времето да кажем коя е най-характерната черта на таоизма в действие. В Китай тя е позната като Ву Вей. Това е също и най-характерната черта на Пух в действие. На английски звучи като Всяко нещо с времето си. Вярваме че всеки може сам да обясни нещата, затова нека ги кажем по начина на Пух.
Литературно Ву Вей значи „без правене, пораждане, създаване“. Но практически означава без двоумене, комбиниране или егоистично старание. Изглежда по ясно ако си представим символите на Вей разкрити чрез ръкавицата и маймуната, тъй като термина Ву Вей означава да не отиваме против природата на нещата, да не се опитваме да опитомяваме разума, никакви маймуни около нас!
Силата на Ву Вей е като реката, която минава през скалите и нейният път, който не е механичен, не е праволинеен, а е прекъснат криволичещ и подчинен на природните закони, и произхожда от скритата природа, от вътрешния ритъм на нещата.


Нека приведем пример от съчиненията на Чунг-дзе.
„За Горк от Лу — най-добрият гмуркач, за чиито подвизи се разказва надалеч. Той се гмуркал толкова надълбоко, колкото никой друг.


Един ден, докато Кунг-фу-дзе си седял на разстояние от басейна видял мятащ се във водовъртежа стар мъж. Извикал възпитаниците си и заедно почнали да спасяват давещия се. Но точно когато се приближили до водата видели старият мъж да излиза на брега и да тръгва надолу, пеейки си песничка.


Кунг-фу-дзе изтичал до него и казал:


— Ти трябва да си дух за да се изплуваш от там… Но изглежда си просто човек. Каква скрита сила притежаваш?


— Нищо особено! — отговорил старецът. — Почнах да се уча от много малък и пораствайки практикувах гмуркането. Сега съм близо до успеха! Гмуркам се под водата и излизам от нея. Следвам я и забравям за себе си. Оцелявам защото не се боря с огромната сила на водата. Това е всичко.“


Когато се научим да работим със своята собствена Вътрешна Природа и се научим да следваме законите и ние ще достигнем до нивото на Ву Вей. Тогава и само тогава ще се научим да използваме естествения ред и ще оперираме с принципите на минималното усилие. И тъй като светът работи по тези закони то ние никога няма да правим грешки. Грешките се правят или се измислят от онзи човек, който е с препълнен Мозък и който се мъчи да отдели себе си от естествените връзки в природата, който се мъчи да се намеси в тях или се престарава в действията си.


ПЪТЯТ НА ПУХ

Николай Николов

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.