ПОЕМА ЗА ГЪЗА
Поетите от Омир още, Та чак до Гарсия до наши дни, Възпяват във безсънни нощи Все добродетелни жени. Възпяват устните, косата, Гърдите като на коза! Възпяват ханша и бедрата, Ала забравят за Гъза! Жени без гъз?! Какво сте вие?! Кажете, ала без сръдня! Гъзът е нещо естетично, И кой не тръгва след жена, Която с крачки симетрични, Умело си върти Гъза! Кажете още кой не зяпа, Жена кога се наведе. Гъзът й белнат като ряпа, С греховна сила го зове! Не е ли вярно, че в кревата, Преди да почне любовта, Ние съблазняваме жената, Като я галим по Гъза! О, женски Гъз! Бъди прославен! Надебелявай и цъфти! Акъла мъжки покорявай, И към съблазни го води!
ПЕНЬО ПЕНЕВ
ПЪРДИАДА
Пърдете, братя, без стеснение, не се измъчвайте от зор. Защо ви е ограничение там, дето нужен е простор? Защо ви трябва да се стискате? Пръднете си със силен глас, със тон и тембър, както искате -тенор, сопрано или бас. Пърдете бавно, във анданте или в алегро, в ритъм жив, ту нежно, мазно, тип "глисанте", ту рязко - във речитатив. Пръднята е физиология и рядък кавалерски жест. Във нея няма демагогия, а доблест, рицарство и чест. По принцип тя е облекчениев хранителния ни режим, затуй без свян и притеснение пърдете да се напърдим. Пърденето е ценно качество и имай винаги предвид, че тя е здраво доказателство, че нямаш ти апандисит. Пръднята, братя, дар божествен е, че само здравий гъз пърди, а щом е гръмка и тържествена, тя никак, никак не смърди! Пръдни и ти веднъж в живота си, госпожо, без да се срамиш! Аз знам, че всяка нощ в леглото си ти без стеснение пърдиш! Пръдни със мен, приятел, здравата, пръдни със мен във ритъм жив, и виж - създали сме в държавата нов самодеен колектив...!
Пеньо Пенев
Николай николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар