МНОГО СТАТИИ ВИ
ПОВТОРИХ И ИСКАМ ДА ВИ ГИ РАЗЯСНЯ. ЗНАМ, ЧЕ ВИНАГИ ЩЕ ИМА СКЕПТИЦИ (КОГА ЛИ НЕ
Е БИЛО ТАКА?), НО ТЕ СА ЖЕРТВА, ИЛИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО, ИЛИ НА ПРОДАЖНАТА ЦЪРКВА,
НЕЗАВИСИМО ОТ КОЯ РЕЛИГИЯ, УЧЕНИЕ, ТЕЧЕНИЕ ИЛИ СЕКТА, А ТЕ СА БЕЗБРОЙ...
ОТ УТРЕ ЩЕ ВИ ПУСКАМ НОВИ НЕЩА (НАСТЪПИ ВРЕМЕТО ЗА ТОВА). ДОЙДЕ ВРЕМЕ, И ТО Е ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ, КОГАТО ТУК В БЪЛГАРИЯ
(ЗАЩО ЛИ ТУК?) ЩЕ ИМА ФОРУМ НА ФИЗИЦИ, ОСТАНАЛИТЕ ЖИВИ КОСМОНАВТИ И УЧЕНИ, И ТЕ
ЩЕ ВИ КАЖАТ НЕЩО. АЗ НЯМА ДА ИЗБЪРЗВАМ, ЗАЩОТО ВРЕМЕТО САМО ЩЕ ДОЙДЕ ПРИ
ВАС, ИЛИ ПО - ТОЧНО КАЗАНО: ВИЕ ЩЕ
ОТИДЕТЕ ПРИ НЕГО.... ТА ДА ПОЧВАМЕ!
Сега ще стане дума за изследванията и експериментите на професор НиколайАлександрович Козирев от Пулковската обсерватория, който развива една цялостна и оригинална теория за времето. Идеите му са наистина шашващи. Тук ще ги публикувам (със съкращения) знаейки, че много от вас не са чували нищо за тях. Уверен съм ще ви е интересно. Същевременно, ще се радвам, ако някой знае нещо повече и по-ново по въпросната хипотеза/теория. (В следващите статии ще ви пусна още неща!). Какво е времето в съвременната наука? Един "пасивен скалар", мъртва математическа абстракция. Всички физически явления протичат във времето, но самото време няма никакво отношение към тях. Всичко се проявява във времето, а времето не се проявява в нищо - няма тегло, няма енергия, няма вкус и мирис. То има само едно единствено качество: да бъде измервано с часовник. Козирев не е съгласен с такава постановка на нещата.
Идея първа: Ако една система е в мъртво
състояние, тя е безразлична към времето. В реалния свят процесите имат посока
от миналото към бъдещето. В този смисъл светът е неравновесен, а неравновесието
винаги има ясно изразено направление - от причината към следствието. Това
Козирев нарича "Ход на времето".
Идея втора: Но защо "ход"? Ход означава движение с
определена скорост - нали? Да! - Отговаря Козирев. Ходът на времето наистина има скорост - около
700 км/сек. Т.е. това е скоростта с
която причината става следствие.
Идея трета: Освен това "ход" означава и някаква посока. Така е, отговаря Козирев. Ходът на времето в нашия
свят е положителен в лява координатна система. Значи, ако "гледаме" от причината към
следствието, времето върви по посока на часовниковата стрелка. Всичко това
звучи твърде неправдоподобно, затова ще го подкрепим с експеримент, станал
класически в изследователската практика на Козирев. Представете си везна, на едното блюдо на която има
тежест, а на другото - жироскоп. Според здравите устои
на физиката, посоката на въртене на жироскопа не трябва да разколебава
равновесието на везната. Но вече тридесет години Козирев повтаря ли, повтаря
този опит пред всеки любопитен. И ето какво: когато
жироскопът се върти обратно на часовниковата стрелка, теглото му намалява, а
при въртене по часовниковата стрелка теглото му се увеличава. Следва обяснението: Когато се върти обратно
на часовниковата стрелка, жироскопът се върти против времето и намалява
неговата енергия. Това е всичко. Следователно потокът на времето има и скорост и
посока. Но зависи ли той от
околните процеси? Оказва се, че зависи.
Идея четвърта: Влиянието на околните процеси се изразява в промяна на ПЛЪТНОСТТА НА ВРЕМЕТО. Онези явления които усилват причинното действие, увеличават
плътността на времето, тогава говорим за излъчване на време. Такива са всички процеси съпроводени с
увеличаване на ентропията: Топене на леда, изпаряване на течности,
разтваряне на вещества във вода, загиване на живи организми. И обратно - явленията, свързани с намаляване на
ентропията, намаляват плътността на времето. Тогава говорим за поглъщане на време. И ето един експеримент в подкрепа: Около същата
везна с жироскопа поставяме термос с гореща вода - всичко е нормално. Когато обаче долеем студена вода, жироскопът,
който се върти по хода на времето, намалява теглото си с цели
4 милиграма (при собствено тегло 90 грама)! Ето как може да се обясни този факт.
Когато долеем студена вода, топлинното равновесие в термоса се нарушава. Докато се възстанови равновесието, докато се
уеднакви температурата по целия обем, системата излъчва време, или иначе казано
- уплътнява времето около себе си. Това оказва
допълнително въздействие върху жироскопа, като намалява неговото
тегло. Съгласете се, че това не звучи много правдоподобно. Но тези експерименти се
повтарят вече 3 десетилетия и винаги без грам съмнения. При това не само в дома на Козирев, не само в Пулковската
обсерватория, но и в Института по проблемите на механиката към АН на Русия. Всички гледат,
всички се удивляват и... не разбират.
Идея пета: Да зададем един съвсем
парадоксален въпрос: А може ли да се екранира
ходът на времето? Козирев е категоричен: Да! - Измерващата времето
система може да се защити от протичащите наоколо процеси. Като екрани могат да
служат всякакви твърди вещества - метални пластини, стъкло, керамика с дебелина
1-2 сантиметра. Добре... От казаното по-горе за плътността на времето излиза, че би трябвало СЛЪНЦЕТО ДА ИЗЛЪЧВА ВРЕМЕ! Да, така е - отговаря Козирев! Но след като е така, значи, че по време на слънчево затъмнение би трябвало излъчването на време от
слънцето да намалява, защото Луната ще оказва екраниращо действие, нали? Съвсем правилно - отговаря Козирев. Правени са изследвания по време на 5 слънчеви затъмнения -
през 1961, 1966, 1971, 1975 и 1976 година. Всички те недвусмислено
показват, че по време на затъмнение плътността на времето намалява. Значи Слънцето излъчва не само светлина, но и
време! Но ние пак ще се върнем
на този въпрос. Чудесата на Козирев
обаче не свършват до тук. Когато проучвал екранирането на времето, в един от
експериментите той използвал съвсем тънка стъклена пластинка с разпрашен върху нея
алуминий. Такъв тънък екран не
може да създава поглъщане, но въпреки това той
намалявал въздействията на хода на времето почти двукратно! Защо?
Идея шеста: Оказало се, че освен поглъщане може да има и ОТРАЗЯВАНЕ НА ВРЕМЕТО и ролята на отражател изпълнявала алуминиевата
пластинка. Козирев и В. Насонов провели редица опити. Ето един от тях:
Описаната
вече везна и някакъв излъчвател на време - например познатия ни термос. Слагаме между тях екран - неравновесията в термоса не оказва
влияние на жироскопа. След
това слагаме алуминиевия отражател така, че да "заобикаля" екрана, по
точно потокът на времето да"прескача' екрана. В този случай жироскопът
намалява теглото си. Значи алуминиевата пластина наистина отразява потока
на времето.
И още един факт: Оказа ли се, че отразяването на времето е съвсем нормално
отражение - ъгълът на падане е равен на ъгъла на отразяване! Виждате ли,
физика, като физика. Ама не съвсем... А какво ще стане, ако
вместо алуминиева пластина сложим вдлъбнато огледало? Излиза, че огледалото може да събира и ще
концентрира в своя фокус въздействието на времето. Или, казано иначе,
то ще бъде във ВРЕМЕВИ
ТЕЛЕСКОП.
С него ще може да се изучават излъчването или поглъщането на
време от далечните космически обекти - звезди, галактики, квазари, пулсари и
т.н.
Идея седма: Така за пръв път може да бъде създаден астрономически уред,
който да улавя не електромагнитни лъчения, а нещо съвсем друго, при това
съвсем, съвсем парадоксално - улавя излъчването на време! Не си мислете, че това е някакво странно съоръжение,
съвсем не! Най-обикновен телескоп-рефлектор във фокуса на който се поставя нашата
стара приятелка - везната с жироскопа. За своите наблюдения Козирев използвал един 70-сантиметров телескоп на
Пулковската обсерватория и един 50-сантиметров на Кримската обсерватория. Разбира се всичко било така, както
очаквал - небесните обекти наистина излъчват време. Най-силно излъчват време свръх плътните обекти - бели джуджета, центърът на галактиката, обектът Лебед Х-1
(предполагаема черна дупка). И така: - Оказа се, че времето не е мъртъв скалар, а съвсем реална
физическа величина и може да оказва съвсем реално въздействие! Но всички тези невероятни неща, са само
прелюдия към смелите и красиви идеи на Козирев. За тях в следващата статия……
Написах го само поради интереса на един прекрасен мой
приятел/ка, на когото вчера не ми остана време да му разкажа това и той знае
кой е! По принцип не е много безопасно все още да се изнасят такива
факти, и защо се крият – не знам!
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
Мараба, адашче!
ОтговорИзтриванеТо беше ясно, че след като скоростта на светлината не е тавана, то има и други положения, но въпроса е, не какви са, а как се постигат и по-точно - постигането, подръжката и управлението на тези скорости е интересното нещо, защото не е проблем да постигнеш тази скорост. Какво имам в предвид.
Започнах сериозно с експериментите и сега мога да кажа: "ток има колкото щеш около теб". Аз не мога да отнема този ток от средата и да го поставя в управляемо поле. Истинския проблем е, че в момента полупроводниковите компоненти, които се правят държат на около 600V (говорим за пасивни диодни елементи), след това кристалите се разпадат. технологията е нужна, за да се направи кристал, който да окряка на 2 или на 20 KV ( аз поне не знам такъв), защото ако направиш "марксов стълб" няма как да управляваш тези тоци, освен от самото подаване в началото (имам предвид множителите). Това се явява една огромна спирачка и 2-та огромна спирачка е този момент с металокерамиката (лек, силно електростатичен, твърд и термоустойчив материал)
има го, направен е, но не мога да се снабдя в момента с него.
трябват ми неголямо количество, за да мога да направя асиметричния кондензатор, който е в основата на йоно-плазменият двигател.
Ако някой знае повече за този тип компоненти, нека да свирка!
Значи - необродими са диоди, кондензатори, дори и транзистори за съответните параметри. Кристалите играят точно такава роля и самия кристал, ако е един, то може да управлява по-бързо цялата машинарийка и да стане всичко по-малко.
ако искате - пишете: nik4i @ mail.bg
ще се радвам да споделя с вас идеи, чертежи и т.н