® ДОЛОРЕС КЕНЪН: "ПАЗИТЕЛИТЕ НА ГРАДИНАТА” ®

Долорес Кенън е пионер хипнотерапевт и регресионист. От 40 години тя използва хипнотичната регресия в минали животи в своята работа. По време на работа с клиенти тя достига до изключителна информация - свързана с истинската история на човечеството, изгубените цивилизации, извънземните раси и изгубеното познание на планетата Земя.

В книгата си „Пазители на градината” тя предава информацията, получена при сеанси на хипнотична регресия с Фил, млад американец, който се оказва, че в предишните си животи е живял на други планети в други звездни системи??!.

В последните глави на книгата Долорес Кенън се свързва по време на сеансите с представители на извънземна цивилизация, "колеги" на Фил, които разказват интересни неща за историята и бъдещето на Земята...

 Книгата започва така:

В момента на Земята живеят извънземни. Те вече не могат да бъдат приемани за чуждоземци, които съществуват само по далечните звезди или пътуват в космически кораби. Те са навсякъде – сред вашите приятели, съседи и дори роднини. Всички сме взаимно свързани, защото те са нашите предци. Във вените ни тече тяхната кръв. Ние сме братя със съществата от звездите, така както и с животните на Земята. 
Установих това след години на интензивна работа с лице, което действително идваше от звездите. Контактът между нас се осъществи чрез хипноза. Аз съм регресионист и редовно пътувам през пространството и времето, за да посещавам миналото на Земята и да изучавам нейната история. 

Но преди да започна работа с Фил Д., никога не бях посещавала други планети. Винаги съм го искала. Мислех, че това със сигурност не е по-невероятно от онова, което вече правех. Някои човешки същества определено бяха живели и на други места освен на Земята. 

Идеята ме бе очаровала, но все още не бях срещала подходящ обект. Мислех, че такъв тип хора са рядкост. Но тъй като работя с много хора, смятах, че има шанс рано или късно да открия някой или той да ме открие (което обикиовено е по-точното). Нямаше как да знам, че шансовете са по-големи, отколкото предполагах. 
Но тези хора не се разпознават лесно. Те са изключително умело прикрити, дори за самите себе си, от защитно подсъзнание. Когато започнах това напълно неочаквано пътешествие, бях склонна да мисля, подобно на всички нас, че всичко чуждоземно е плашещо и лошо. Изпитваме естествен страх към всичко, което не сме в състояние да разберем. 

Бях доста изненадана, когато открих, че тези същества са съвсем различни от образа, който ни се представя от филмите, телевизията и научно-фантастичните произведения. Беше ми необходимо доста време, за да преодолея дългогодишното промиване на мозъка и да разбера, че дълбоко в нас, в нашата духовна същност няма различия, а само неразбиране...

И продъпжава:

Работата ми с Фил эапочна съвсем случайно, ако въобще може да се говори за истински случайности. Срещам се с много различни типове хора, които искат да иэживеят хипнотична регресия в миналите си животи. Всъщност няма истински “тип” личност, който да е най-податлив на този метод. Моите обекти действително представляват широк напречен разрез на човечеството. Всички те имат лични причини, поради които искат да изследват възможността за прераждане. Често посещавам домовете им за сеансите, защото хората се чувстват по-комфортно в позната среда и тогава цялата тази идея не ги плаши толкова много. Извършвала съм хипнотични регресии в почти всякаква обстановка – от най-разкошното до най-скромното жилище, по мотелски стаи и дори в офиси и магазини след края на работното време. Свикнала съм да се приспособявам и да се чувствам добре дори при необичайни обстоятелства, защото вярвам, че удобството на пациента е най-важния елемент при изграждането на доверието. Работата ми в тази необикновена област ме е отвеждала в странни места и накрая бях принудена да сложа край на това. Пътувах толкова далеч, че шофирането ми отнемаше повече време, отколкото самата работа. Затова си поставих ограничението, че ще пътувам не по-далеч от петдесет мили. Всеки, който живееше по-далеч, трябваше да си уреди среща с мен в къщата на някой приятел. Страхувах се да отпращам когото и да е, защото точно той можеше да се окаже търсеният от мен човек, онзи, който щеше да е в състояние да ми осигури информацията, необходима за започването на ново вълнуващо пътешествие.

 Няма външни признаци, по които да го разпозная, и никога не мога да знам какво точно търся, докато не го открия. Това са обикновени хора, които не носят външни следи от приключенията, през които са минали душите им в други животи и времена. Имах среща с млада разведена бизнес-дама и бях шофирала почти до предела си (50 мили), за да проведа сеанс в дома и. Тя вече два пъти си бе уговаряла срещи с мен, но ги бе отлагала в последния момент. Подозирах, че все още не е готова за регресия. Понякога съм твърде прозорлива. Може би тя подсъзнателно се страхуваше от онова, което бихме могли да открием, ако започнем да се ровим в скритото й минало, и тези извинения бяха вид самоотбрана. Не исках да я подтиквам, а и без това работех с още много хора. Когато навлязох в малкия град, си помислих, че тя най-сетне ще се реши, защото не се бе обацила да ми съобщи противното. Но когато стигнах до нейната улица и наближих къщата й, не видях колата й. Вместо това на алеята беше паркиран непознат жълт камион, на който бе нарисувана реклама на местен сервиз за поправка на електроуреди. Първата ми мисъл беше, ие тя е забравила за срещата ни и в момента поправят телевизора й. Щеше да е типично за нея, а аз не можех да проведа хипнотнчен сеанс в подобна атмосфера

Линк за книгата:

http://ga3l.wordpress.com/2012/07/18/пазителите-на-градината-долорес-кенъ/#12

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ