петък, 16 октомври 2015 г.

"KEEERS OF the GDRDEH" - СВЕТЛИННИЯТ КАПАН И ЛУНАТА - ЕДНА ДЪЛГА И ЛУДА ИСТОРИЯ


През 1990 г. – почти 10 години преди излизането на популярната филмова трилогия Матрицата, бившия сътрудник на ЦРУ с името Джон Грейс пише книга под псевдонима „Вал Валериан“ с наименованието Матрицата II: Отвличането и манипулацията на хора чрез напреднала технология. Сивите, които са описани много добре и от Уитли Стрийбър са тези, които притежават техническото оборудване, за да извличат енергия от човешкото биоплазмено поле. Те също имат и възможността да извличат спомените и преживяванията на човешките същества. Точно те са тези, които причакват в светлината, когато човешкото същество умира. След това човека бива „рециклиран“ в друго тяло и целия процес започва наново. Според автора, капана със светлината в тунела по време на смърт е изобретен сравнително скоро и има за цел определени души да бъдат вкарани в нов репродуктивен цикъл. Когато човек бъде сканиран малко преди да умре, извънземните могат да видят всички негови близки и роднини, които вече са починали. Те проектират образ на „роднината“ в тунела с бялата светлина и този образ ви отвежда все по-надълбоко. Ако изберете да го последвате, може да се окажете в капан и да бъдете изпратени в следваща инкарнация по техен избор. Това показва, че Империята има доста добро разбиране за духа, но се опитва да придобие контрол върху него. За да изпълни своето предназначение този капан има нужда от солидна реклама и не случайно сте чували стотици пъти фразата да „последвате светлината“, когато се окажете в предсмъртна ситуация.
(По отношение на извънземните приличащи на богомолки има значително по-малко информация. Обикновено са засичани да работят заедно със сивите на космическите кораби, но в ролята на надзиратели и командващи процеса. Богомолката като насекомо носи това име защото когато се храни прилича много на човек който се моли с две ръце поставени заедно пред лицето си. Това повдига въпроса, кой е подучил хората да поставят ръцете заедно когато се молят на „БОГ
Очевидно Валериан и извлякъл част от заключенията си от работата на Робърт Монро, човекът, който първи изучава преживяванията извън тялото чрез един научен подход. Той публикува откритията си в три книги. Във втората – „Далечни пътувания“ той картографира различните местности в астрала. В същата книга прави заключението, че човекът е експеримент на „Някого“ и е направен с цел да произвежда субстанция наречена „лууш“. Това очевидно е много рядка субстанция и този, който я притежава я намира за изключително важна за това, за което я използва. Поради нейния недостиг тя започва да се произвежда изкуствено вместо да се търси в естествената й форма. Така бива създадена Градината, за да се произвежда в нея лууш.
Философският въпрос, който много хора си задават предвид всички тези факти е дали душите на Земята живеят в един енергиен източник или има нещо отвъд това? При тяхната смърт те биват примамени към светлината и към Луната чрез красиви звукови и светлинни ефекти, така че да бъдат заловени. Има някакъв вид технология (или кула) /КУЛАТА ДЕЙСТВИТЕЛНО СЪЩЕСТВУВА, А И НЕ САМО ТЯ И Е ЗАСНЕТА ОТ КОРАБИТЕ ОБИКАЛЯЩИ ОКОЛО ЛУНАТА, ОТ своеобразен холографски затвор и са „отглеждани“ като ОГРОМНИТЕ НАЗЕМНИ ТЕЛЕСКОПИ И ОТ "ХЪБЪЛ". - ПУСНАЛ СЪМ КАДРИ В БЛОГА ПРЕДИ ОКОЛО ГОДИНА И ПОЛОВИНА НАЗАД./ на Луната, която очевидно задейства този процес. Душите биват задържани на Луната преди да бъдат трансферирани. Техните спомени биват напълно заличени от светлината и биват рециклирани, реинкарнирани или заточени отново на Земята като хранителен източник „грижливо отглеждан“ от различни същества които се хранят от тази енергия.      (Отговорът на този „философски въпрос“ не може да е еднозначен, защото Земята играе ролята на една мултифункционална платформа, която поддържа в себе си редица първични сценарии и този за фермата-затвор е само един от тях, но пък е напълно „реален“ за тези, които са избрали да го изживеят или са попаднали  в него при други обстоятелства. Земята обаче предлага и много други „сценарии“, които са обяснени по един изключително уместен начин в статията „Причини да съществувате в човешко тяло на Земята“ Колкото до „затворническите сценарии“, при тях също причините могат да бъдат много разнородни, но ако трябва да се направи някакво обобщение най-често вариантите са следните (но това далеч не са всички):
Конкретната душа е била вкарана в капан или „отвлечена“ от своята родна планета от Империята или друга извънземна структура и е държана тук като „трофей“ или просто бива източвана за енергия. Някои от тези „родни планети“ през това време вече за завладени от Империята или пък са били напълно унищожени.
• Друг вариант е когато конкретната душа не се е съобразявала с кошерното съзнание, което бива установено като модел след като планетата е завладяна от Империята. Империята обикновено управлява чрез нещо като кошерна неврологична мрежа подобна на нашия Интернет  но органична. По този начин те връзват всичко и всеки, така че да елиминират всяко възможно чувство за лично пространство. Много същества при това положение биха действали като опозиция на такъв ред с което стават заплаха и биват задържани и изпратени на Земята.
• Друг вариант е ако душата е била заловена в някаква „нелегална дейност“ съобразно законите на Империята като търговия с оръжие, технология или наркотици и всичко за което се изисква специален лиценз за търговия.
• Конкретната душа е била член на военните сили на завладяна планета от Империята. Империята не обича да хаби ресурси. След като паметта бива заличена, остава едно ядро от информация, което придава на личността определени специфични черти на база на миналия опит. Много трудно е те да бъдат отстранени при това заличаване на паметта. Интересното в случая е, че доста от военните днес на Земята са или бивши служители на Империята в изгнание без дори да го подозират, или пък са бивши членове на отдавна забравената си родна планета, сражавайки се на противниковата страна поради амнезията и контрола над съзнанието.
• Душата е част от някаква бунтовническа фракция, която се опитва да подкопае установената система на Земята и е била изпратена специално тук като мисия. Обикновено получават и „външна помощ“ и имат подсъзнателен подтик, че са тук, за да свършат нещо конкретно.
• Душата е бивш жител на Империята или на някой от нейните съюзници и се намира в изгнание. Такива „хора“ винаги се отличават и лесно могат да бъдат идентифицирани на Земята, защото част от тяхната същност все още е здраво обвързана с идеята за имперския идеализъм. Те обаче нямат никакъв спомен за това откъде идва тяхната привързаност към имперския модел и дори, че той съществува в подсъзнанието им.

Един много интересен източник по темата за „трансфера на души“, който дава доста интересна и специфична информация е Зеф Даниел. Той прави своето изказване по специализираното радиопредаване „Coast to Coast“. Там твърди, че е бил подложен на промиващи съзнанието ритуали от неговото семейство. Според него душите на хората биват залавяни по време на смъртта на тялото смашина произвеждаща бяла светлина, която е позиционирана на Луната.                                                             Той казва на водещия на предаването, че това е някакъв вид кристална структура. По-важното обаче е, че той е видял до структурата същества, които приличали на хуманоидни рептилии. Те управлявали този гигантски тунел, в който хората влизат след като умрат. Всичко става като в някакъв филм. Те влизат там и виждат любимите си хора и имат едно приятно изживяване. И това ги кара да искат да отидат там. Те мислят, че е прекрасно. „Но аз ви казвам – те просто биват събирани там и после пренасочвани на други места.“ Според него съществува огромен междугалактически пазар за тези „души“, защото плътта е просто само един костюм или дреха. Те хващат душите, взимат ги и ги продават! Търговията съществува и е факт.
Друг бивш сътрудник на ЦРУ и пилот, Джон Лиър, споменава доста сходна теза в същото радиошоу. Според него светлина е „измамен трик“ и говори в продължение на няколко предавания за „залавящата души“ кула на Луната. Тази кула се намира точно в центъра на „лунното море“ Sinus Medii, като височината й е 6 мили и стъпва на нещо като триножник, а на върха има някакъв куб с височина 1 миля. (Лунните морета са обширни базалтови равнини на Луната, които гледани от Земята изглеждат като големи тъмни петна върху лунната повърхност.) В началото Лиър заявява, че се е чудил за какво ли може да служи тази гигантска антена, която, освен всичко друго, била насочена директно към Земята. Тогава той стига до извода, че предвид че тази технология е на милиони години, вероятно нейното приложение е свързано с приемане и изпращане на души. Когато човек умре, те вкарват душата в тази машина. Когато човек се ражда те пращат душата пак през нея. И това се случва откакто това устройство е там. Според него основната част на технологията е свързана с „куба“. Интересното е, че след това, той се отказва от показанията си, като излиза с довода, че целият този процес е за „развитието на душата“. Преди това той заявява, че извънземните гледат на хората като на „контейнери“, които участват в експеримент.
Очевидно извънземните използват и малки портативни устройства за „трансфер на души“, като такъв подобен случай е описан в книгата на Карла Търнър – „Маскарад на ангели“. Там Тед Райс описва своите спомени за малка черна кутия, която била използвана, за да прехвърли неговото астрално съзнание от оригиналното му тяло в клонирана версия на същото. Една от причините поради които извънземните използвали черната кутия била да не може човешкото съзнание да отиде някъде другаде, а вместо това да бъде вкарано в капан и насочено към клонирано тяло или просто да бъде „складирано“ докато не бъде трансферирано до мястото където извънземните искат да сложат астралното съзнаниеЧерната кутия е една от ключовите технологии, които извънземните ползват за „рециклиране на души“, която принуждава човешките души да се раждат в тела предварително и специално избрани от извънземните. Обикновено тези „хора“ след това участват в различни специални програми на тайното правителство като супервойници и др. Това се потвърждава и от факта, че на много хипнотични регресии се споменава за огромни складове на различни места, които са пълни с клонирани тела, ползвани съвместно от извънземни и военни части на тайното правителство.

Много често тези, които са имали преживяване близко до смъртта, след това стават „рекламни агенти“ на извънземната манипулация относно „светлината“. Неслучайно получават и щедрата подкрепа на масмедиите. Те ни казват да отидем към светлината когато умрем точно както бляскавата кукичка примамва рибата, която става на вечеря или светлинните капани, които примамват насекомите към тяхната смърт. Религията ню ейдж също рекламира отиването към светлината от няколко десетилетия с различни истории за преживявания близки до смъртта. Дузина касови филми и сериали също здраво експлоатират тази тематика така, че всички да бъдат добре „информирани“ какво да правят след като напуснат своето тяло.
През 1975 г. д-р Реймънд Мууди публикува своите открития относно един относително „нов“ феномен наречен „преживявания близки до смъртта“ и продава над 20 милиона копия до днес. Няколко години по-късно Бети Еди стартира лавина от книги на тази тематика и разбира се бестселърът „Прегърната от светлината“. Данион Бринкли пък има огромен успех с книгата си „Спасен от светлината“, която освен всичко друго му осигурява и сериозна кариера за години напред и появявания в различни радиопрограми, провеждане на лекции и семинари по целия свят свързани с преживяванията близки до смъртта.
На стр. 19 от своята книга Бринкли признава, че е работел като снайперист за ЦРУ в Лаос (по официални данни няма никакво съмнение, че е бил военен, но няма данни че е работел за ЦРУ; Бринкли твърди, че данните са покрити, защото са класифицирана информация). В същата книга той описва и своето преживяване близо до смъртта като твърди, че е бил клинично мъртъв за 28 минути. Той е ударен от светкавица докато ползва телефона в дома си:
Гледах към предната част на линейката към едно петно над тялото ми. Заформи се тунел и се отвори като око на ураган и идваше към мен. Помислих си че това е интересно място в което да се озовеш. И така потеглих. Фактически изобщо не мръднах. Тунелът дойде към мен. Имаше звук на камбани докато тунелът се извиваше над мен...тунелът ме обгърна изцяло и се чуваше изключително красив звук на камбани които биеха в ритмична последователност. Погледнах напред към тъмнината. Там имаше светлина и аз започнах да се движа към нея толкова бързо колкото можех. Движех се без да ползвам краката си с огромна скорост. Напред светлината стана по-ярка и по-ярка докато не обхвана тъмнината и не ме остави да
стоя в рая обгърнат от брилянтна светлина. Това беше най-ярката светлина която бях виждал в живота си, но въпреки това тя не вредеше на очите ми по никакъв начин. За разлика от примера когато влизате от тъмна стая на светло тази светлина беше успокояваща за очите ми. Погледнах надясно и видях сребърна форма, която се появи като силует през мъгла. Докато я приближавах започнах да чувствам дълбоко усещане за любов и разбрах всички значения на тази дума. Докато съществото от светлина се приближаваше към мен усещах тези чувства на любов все по-силно и те ми носеха невероятно удоволствие.

След това той казва, че е срещнал същества, които му показали фрагменти от бъдещото и дискутирали с него „мисията в живота“, която трябва да изпълни. Връщайки се в тялото си той изпитал огромна неохота да влезе в него, но трябвало да влезе, защото бил изпратен да изпълни своята мисия!
Бети Еди разказва в радиопредаването „Coast to Coast“ как била придърпана от някакъв вид енергия и нещо, което приличало на тунел и попаднала в тъмно пространство. Той бил напълно черен..., но бил изпълнен с любов, толкова подхранваща и красива, така че тя споделя, че това е най-хубавото място на което е била в живота си. След това усеща и вижда точка светлина, която се пронизва през тъмнината. Тя пожелава да отиде към тази светлина. Било желание на сърцето й да последва тази светлина. В този момент тя започва да отива към светлината. Тогава забелязва, че има „духовно тяло“, защото можела да види, че има крака които били пред нея, но били от „друг вид“. Тя коментира относно тъмнината в тунела, че принципно това би я паникьосало, но любовта, която се излъчвала от това място била толкова силна, че за нея било най-хубавото място на света:

Беше толкова хубаво. Беше все едно моето тяло, моето духовно аз минаваше през някакво изцеление или трансформация, защото всичко от Земята се разпадаше и аз бях изпълнена с невероятно силна любов. Това е нещо 1000 пъти по-силно от всяка една любов, която сте изпитвали на Земята.

Но истинската красота дошла малко по-късно когато тя последвала... светлината. В този тунел имало и други същества и повечето от тях желаели да отидат към нея, но тя знаела, че има и същества, които „не са подготвени да отидат към нея“. Тя казва: „те нямаше да оставят това което имаха там – този комфорт, който изпитваха – нямаше да го оставят за нищо на света и да последват светлината. Но аз исках да я последвам. Мисля че някои от тях не искаха да я последват защото не й вярваха.
Четейки книгите й впоследствие става ясно какви изживявания й носи „следването на светлината“. Тя била посрещната от 3 „ангелски същества“, които говорили с нея относно нейни предишни съществувания и подтиснати до момента спомени. Тези спомени били подтиснати, за да може да участва в земното изживяване. Тя можела да пътува до различни локации само като си помисли за тях. Излизайки от тунела Еди влязла в доста силна бяла светлина и се срещнала с „Исус Христос“, като по време на срещата изпитала огромно чувство на любов и висок трансфер на отговори, които идвали от него на зададените й въпроси. Притежавайки някакво тяло от етерна субстанция, тя посетила различни места, личности и феномени, паркове и градини които били отвъд конвенционалните и била подложена на различни „обучаващи процеси“, които тя възприела като времеви период равняващ се на седмици или дори месеци.
Еди посетила и огромна библиотека, в която можела да узнае всичко за всекиго в историята и в настоящето за много кратко време и с невероятни детайли и можела да наблюдава различни личности от Земята. Също така посетила различни кътчета и различни цивилизации във вселената. Тя била предупредена още при пристигането си, че е умряла преждевременно и че трябвало да се върне, за да изпълни персоналната мисия, която й била отредена. Някои специфични детайли на тази мисия обаче били умишлено изтрити от паметта й, като й било казано, че това ще предотврати някои трудности при изпълнението на мисията. Тя протестирала относно „изтриването“, но й било обяснено, че това е за нейно добро и че е необходимо, както и необходимостта от това тя да се върне. С неохота тя се съгласила, като й било обещано да не стои на Земята повече отколкото е нужно. Нейното връщане във физическото тяло било доста тежко и неприятно като изживяване и било последвано от „демонични“ визити, които били спрени от ангелското присъствие.
Бети говори в книгите си и за „сложен взаимозависим вселенски план“ и човешката възможност „да се провали в него“. Това несъответствие тя обяснява с допустимия обхват на свободната воля, която е поставена в рамките на един по-голям като мащаб „божествен контрол“.
Следването на светлината след смъртта е залегнало и в някои религиозни текстове, където тя също е „промотирана“, но се изтъква факта, че има „други светлини“, които не биват да бъдат следвани защото са от „по-нисш вид“. Така например в „Тибетска книга на мъртвите“, има специален абзац по този въпрос.
Тибетска книга на мъртвите може да бъде разглеждана и от позицията на една своеобразна инструкция затова как да се навигира в различните „равнини на съществуване“ след смъртта. Там се казва, че когато човек умре, му се явяват серии от различни цветове светлина. Починалият трябва да избегне „халюцинациите“ и примамките, които те представляват и да избере чистата светлина (която всъщност се появява веднага за разлика от другите). Книгата указва следното: не се подлъгвайте от мъгливата светлина с цвят на пушек идваща от ада... Споменете си за чистата светлина, чистата ясна бяла светлина, от която всичко идва във вселената и към която всичко се завръща – първоначалната природа на вашия собствен ум. Естественото състояние на вселената, която не е манифестирана. Отидете в чистата светлина, доверете и се, и се слейте с нея. Тя е вашата истинска природа, тя е вашият дом.
Според „Тибетска книга на мъртвите“ точно по време на смъртта бива видяна „чистата светлина на реалността“ и тя се вижда от всички съзнателни същества. По този начин първичната чиста светлина бива разпозната и освобождението бива постигнато. Ако обаче първичната светлина не е разпозната, след известно време към „починалия“ се спуска вторична чиста светлина. След това се появяват светлини от шестте свята и светлината на света в който ще се родите след това ще свети най-видно. Поради „кармичната сила“ тези светлини са следните:

• Мъглива бяла светлина от света на боговете.
• Мъглива зелена светлина от света на титаните.
• Мъглива жълта светлина от света на хората.
• Мъглива синя светлина от света на животните.
• Мъглива червена светлина от света на духовете.
• Светлина с цвят на дим от света на ада.

Фактът, че Луната привлича и събира душите на умрелите на Земята е дълбоко отразен в митовете и религиозните вярвания на много народи. Египетският лунен бог Тот например е известен с това, че предвожда и транспортира душите в отвъдния живот. Той ги води от един свят в друг. Много интересно в това отношение се явява и това че е наричан и „подмамващия бог“Пигмеите в Африка имат специален фестивал в чест на Луната. Според тях Луната управлява различни аспекти от живота на Земята, но също приютява и душите на мъртвите! На нея се гледа като на „майка на всичко живо“ и „убежище за духовете“. На този празник жените се мажат с бяла глина и зеленчуков сок и по този начин изглеждат като „призраци“ на лунна светлина. Маорите считат че Луната „яде“ хора и е източник на смърт. В екваториална Африка някои племена казват, че Луната гледа специално над тяхната територия и търси кого да погълне, а населението е много изплашено и търси начин да се скрие от нея през тази нощ (нощта на невидимостта). Бушмените също вярват, че Луната отнася душите на мъртвите. В Централна Азия има племена, които считат, че на Луната живее гигант, който яде хора. Племената Тупи в Бразилия пък считат, че всички негативни влияния идват от Луната. В някои шамански легенди се разказва че Луната краде души и шаманът има за задача да се отправи на пътешествие до Луната и да ги върне обратно. Един южно-американски мит също разказва за подобна история, в която Луната е откраднала душата на едно дете и я е скрила. Шаманът отива на Луната и освобождава душата на детето.
Кралете на Бурунди в Африка считат, че техният произход е свързан с Луната и вярват, че краля ще се върне на Луната след като умре. Луната бива разглеждана като място за местопребиваване на духовете и в индуисткия религиозен текст „Каушитаки Упанишад“, където се казва, че всички които си отидат от този свят (или от това тяло) отиват на Луната! Ако отидат на „светлата страна“ те получават всякакви наслади, а ако отидат на „тъмната страна“ на Луната биват изпращани после обратно на Земята.
В гръцката митология Елисейските полета са място, където пребивават след смъртта си в пълно блаженство героите. По принцип точното местоположение на това място не се указва. Според Плутарх обаче, Питагор локализира Елисейските полета на едната страна на Луната и според него там е мястото където цезарите и героите пребиват след като умрат. Самият Питагор е считан от някои, че е дух, който е слязъл на Земята от Луната. Според Кастор от Родос, римските сенатори носели обувки накичени с полумесеци направени от слонова кост, с което показвали, че те ще населят Луната след като умрат.
В религиозните текстове Упанишади, починалият може да тръгне по два пътя, в зависимост от това как е прекарал времето си на Земята. И двата пътя обаче водят до Луната! Там тези пътища се разделят като единия евентуално води отново обратно на Земята! Другият впоследствие води до Слънцето и след това до единение с Брама, след което дългият цикъл на реинкарнации престава.
В „Брихадараняка Упанишад“ първият път е наречен „пътят на душите“ или „пътят на предците“ и той приключва на Луната. Наричан е още пътят на пушека. Тези които покоряват световете чрез саможертва, щедрост и аскетичност (но все още нямат познание за Истината) стават на дим и след това чрез различни преобразувания стигат до Луната, където стават „храна“. Там „девите“ се хранят с тях, а те от своя страна се хранят със сома. В друг текст е обяснено, че когато „девите“ се хранят с тях означава, че ги обичат. Когато резултатът от техните добри дела, които са вършили бъде изчерпан, те се връщат обратно на Земята. Когато се върнат на Земята, те отново са „храна“. Те отново влизат в ролята на „жертвения огън“, който се явява човека. Така те минават отново по същия път.
Вторият път, този на „боговете“, отива първо до Луната, а после до Слънцето. И се нарича „пътя на пламъка“. Той е само за такива, които имат познание и знаят как да го практикуват. След Слънцето те отиват на място с „мълнии“. Тогава там ги посреща дух, който се приближава до тях и ги води към световете на Брама. В тези светове те пребивават въодушевени в продължение не еони. Те не се завръщат на Земята.
Луната и Слънцето са били възприемани в древността като „кораби“ пренасящи души, движейки се през синьо-черните води на небесата. Когато Луната нараствала, тя се пълнела с души, които в крайна сметка отивали до „стълба на славата“, тяхното крайно място за почивка. След това Луната се връщала на запад за нов курс. Този образ на нарастващата и намаляващата Луна изпразнила товара си от души на Слънцето може да бъде открит и в Китай. Сред гностиците Луната също е считана за небесен кораб, който превозва душите на починалите. Манихейците адаптирали старите индо-ирански вярвания за Луната в своята система през трети век. Техният пророк Мани казва, че Луната е „кораб на светлината“, който кръстосва небето, пълни се с души, които транспортира до още по-големия кораб – Слънцето. Сибирското ескимоско племе инуити възприема смъртта като „загуба на душата“, която пътува до Луната, а след това към Слънцето. Циганите, много от които идват от Индия като роби, също имат легенди, че техния спасител носил душите на Луната. В древен Иран животът след смъртта бил представян като опасно пътуване до Луната, Слънцето и звездите. Извършвали се специални церемонии в продължение на 3 дни след смъртта на човека, посветени на това да му помогнат в неговото пътешествие. Това пътешествие включвало преминаването на мост, който бил много опасен за „грешниците“, но лесен за преминаване от „праведниците“. След като душите на мъртвите преминавали моста, те продължавали към звездите. Добрите отивали на Луната, а след това към Слънцето, а „най-добрите“ влизали във вечната светлина на Ахура Мазда.
Както виждате идеята, че Луната е врата или портал, който води към следващия свят, е доста разпространена, а Луната играе ролята на една своеобразна разделителна линия между сегашния свят и този на „вечния свят“ и съществува като транзитна зона между двете. Един пасаж от „Каушитаки Упанишад“ казва следното:
Наистина Луната е врата към света Сварга (небесния свят). Ако човек не е доволен от живота там, Луната го пуска на свобода. Ако човек не се оплаква впоследствие Луната го изпраща на Земята.
Някои будистки храмове и някои английски градини съдържат в себе си „лунни портали“, които играят ролята на прагове за инициация от една реалност в друга. Това поставя Луната в ролята на медиатор между Земята и Слънцето, тъй като тя не просто събира, но и „регенерира“ душите на мъртвите, така че те да продължат пътя си към Слънцето.
Друг индуистки текст споменава, че тези които са експерти в плодотворните дейности и аскетичните методи придобиват правото да отидат на Луната след смъртта си. Тези „издигнати души живеят на Луната в продължение на 10 000 години и се наслаждават на живота пиейки сома. След този период те се завръщат на Земята.
Един от последните римляни, които имат подобни схващания относно Луната според Плутарх, е римският държавник Сула, който счита, че Луната трябва да бъде специално почитана, защото тя е дом на душите на праведните, които отиват там да бъдат пречистени преди да отидат на Слънцето. Луната също е считана за дом на тези, които още не са се родили.
(Някои окултни и езотерични източници споменават, че освен Луната „станции за трансфер на души“ съществуват още на Венера, Марс и Меркурий. Луната безспорно обаче е най-голямата такава и тя е натоварена и с допълнителни специфични функции като бивш космически кораб от клас AT-EN. За всичко това подробности можете да прочете в предговора на книгата „Произход и история на Империите Орион и Сириус“. Връзката на Луната с преминаването към ново съществувание дотолкова е залегнала като философия в някои източни секти, че там те тренират да напуснат своето земно тяло точно в определена фаза на Луната, което би ги отвело и до различна „дестинация“. Колкото до светлината, която обикновено се появява при състояния близки до смъртта – решението дали да я последвате е изцяло ваше, но е добре когато правите този избор той да бъде информиран такъв. Много религии спекулират относно това какво е „светлина“ и какво е „мрак“, като едната фраза е натоварена със силно негативно значение за сметка на другата и това обикновено предрешава избора. Когато става въпрос за това, което „виждаме“, обаче, е добре да се има предвид, че и „светлината“, и „тъмнината“ могат да бъдат разглеждани като различна дължина на вълната. Това, че не виждаме нещо поради липсата на сетива или липса на осъзнатост, не означава че там задължително има „мрак“ или няма „нищо“. Точно както човешкото тяло е ограничено в спектъра, в който приема физическата реалност и не чува и не вижда под и над определена дължина на вълната, същото важи и за нетренираното астрално тяло, което лесно може да бъде дезориентирано. Преди да последвате „светлината“ се уверете, че знаете със сигурност нейният източник.


НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.