вторник, 25 май 2010 г.

Новият световен икономически ред и глобализацията на бедността



Последните години на 20-тия век ще отидат в историята като период на глобално обедняване, отбелязан от рухването на производствените системи в развиващия се свят, разрушаването на националните институции и разпадането на програмите за здравеопазване и образование. Тази “глобализация на бедността”, до голяма степен в противоречие с успехите на деколонизация след края на Втората световна война, започна в “третия свят” паралелно с изострянето на кризата с външния дълг на страните в него. От началото на 90-те години тя обхвана всички основни райони на земята, включително и Северна Америка, Западна Европа, страните от бившия “съветски блок и т.н. “нови индустриални държави” в Югоизточна Азия и Далечния изток. Глад в местни мащаби завилня в районите на Африка на юг от Сахара, Южна Азия и Латинска Америка. Затворени бяха здравните учреждения и училищата, стотици милиони деца бяха лишени от правото на начално образование. В “третия свят”, Източна Европа и на Балканите се забелязва завръщане на забравени инфекциозни болести, включително туберкулоза, малария и холера.

ПРИЧИНИТЕ ЗА ГЛОБАЛНАТА БЕДНОСТ

Глобална безработица - създаване на “излишни хора” в една глобална икономика на евтиния труд

Упадъкът на жизненото равнище в света не е резултат на “недостатъчни производствени ресурси”, както това е било в предишните исторически периоди. Всъщност, глобализацията на бедността се извършва във време на бърз технологически и научен прогрес. Докато последният допринася до голяма степен за повишаване на потенциалните възможности на икономическата система да произвежда необходимите стоки и услуги , факт е, че увеличението на производителността не намаляват нивото на бедността в световен мащаб.

Напротив, съкращаването, корпоративното преструктуриране и пренасочване на производството към райони с евтина работна ръка в “третия святповишава безработицата и значително намалява доходите на градските работници и селяните. Новият световен икономически ред се подхранва от човешката бедност и евтиния труд. Високата безработица както в развитите, така и в развиващите се страни води до намаляване на реалното трудово възнаграждение. Безработицата придоби световен характер с миграцията на капитала от една страна в друга с цел постоянно търсене на по-евтини източници на работна ръка. Според Международната организация на труда (МОТ) в света от безработица са засегнати един милиард хора или почти 1/3 от цялата работна ръка на планетата.

Пазарите на труда в отделните страни вече не са защитени, тъй като работниците от всяка една от тях са принудени да влизат в открита конкуренция едни с други. Правата на работниците се премахват заедно с премахването на границите и правилата, регулиращи пазарите на труда.

Световната безработица действа по подобие на черния дроб, “регулирайки” цените на труда на световно ниво. С други думи, огромните запаси на евтина работна труда от “третия свят”, включително Китай (където има 200 милиона излишни работници, според изчисленията) и страните от бившия “Източен блок”, допринасят за задържане и дори за намаляване на заплатите в развитите страни. Засегнати са практически всички категории работна сила (включително висококвалифицираните, професионалистите и научните кадри). Конкуренцията за работни места засилва социалното разделение по класов, етнически, полов и възрастов принцип.

Глобален наздор

Активизирането на Световната търговска организация през 1995 год. отбелязва нов етап от следвоенното развитие на икономическата система. Положено беше началото на процеса на “ново преразпределение на власт и пълномощия” в рамките на “триъгълника”, съставен от Международния валутен фонд, Световната банка и Световната търговска организация. Международният валутен фонд призовава към по-ефикасен “надзор” над икономическата политика на развиващите се страни и за по-голяма координация на дейността на въпросните три международни институции, а това на практика означава по-нататъшно ограничаване и грубо нарушаване на държавния суверенитет на отделните национални правителства.

Съгласно “новият търговски ред” в света – както бе очертан след завършване на преговорите в Маракеш през 1994 год. от т.н. “Уругвайска среща”- настъпват промени в начина на реализиране на отношенията на въпросните три организации спрямо съответните национални правителства. Налагането и реализирането на предписанията на Международния валутен фонд и Световната банка в областта на политиката повече не зависят в такава степен, както до тогава, единствено от подписваните споразумения за отпускане на заеми (които по принцип не са считани за “юридически обвързващи” документи). Това е така поради факта, че по-голяма част от основните и официално обвързващи елементи на “Програмата за икономическо приспособяване” (каквито са, например, въпросите за либерализацията на търговията и режима за чуждите инвестиции) са залегнали трайно и подробно в параграфите и изискванията на договорите, сключвани от съответните правителства за споразумение и членство в Световната търговска организация (СТО). Това състояние на нещата предоставя и нормативната база за предприемане на “надзор” и други “полицейски” мерки спрямо отделните страни и за налагането спрямо тях – включително и със сила – на различни видове условия , вече съобразени с изискванията на международното право.

Премахването на съществуващите досега ограничения и регулативни мерки по отношение на търговията съгласно изискванията на Световната търговска организация и новите клаузи за интелектуалната собственост ще дадат възможност на многонационалните корпорации да навлязат в местните пазари и да контролират практически всички области на промишлеността, селското стопанство, сферата на услугите – тоест, националните икономика в тяхната цялост.

Редактирано от Николай Николов

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.