понеделник, 10 май 2010 г.

Нека да хвърлим поглед върху българската история


От гледна точка на прагматизма Паисий Хилендарски си е прахосал живота — вместо да се опита да стане игумен на манастира (а защо не и нещо повече!), както постъпват порядъчните монаси, той се е захванал да пише История славяно-болгарска. От позициите на съвременните представи за ефективност също не е постигнал нещо съществено — обикаляйки страната пеш, Като гламав, той е оставил на различни места няколко десетки преписа на своята история, които са били прочетени най-много от неколкостотин човека. Капка в морето. Откачен монах! А ако го нямаше?



Още по-унищожителна може да бъде критиката срещу Раковски. Вместо да стане тежък търговец или султански чиновник, ползващ се с уважението и благоволението на силните на деня, както правят умните и сериозни хора, той тръгнал да организира чети, легии и да издава вестници, от които не се печелят пари. А Когато Сърбия, благодарение и на неговите легии, изгонва турския гарнизон от Белград, вместо да получи за заслугите си висок пост и да стане сърбин (както години по-Късно прави българинът никола Пашич), отново се занимава със своите „глупости“. Този будала явно не знае, че Където е добре, там е родината. След многото си щуротии Раковски умира в бедност, изоставен от всички (пада му се!), а българите пак си остават поробени. А ако го нямаше?


Ами Левски? Не послушал правилните напътствия на вуйчо си Василий и на други умни и сериозни хора и тръгнал да буни раята срещу легитимната власт на Негово величество) султана! И Като въртоглав да обикаля българско и да създава тайни революционни Комитети от хайлази и хаирсъзи като него! Абе, глупако, всеки почтен бакалин ще ти каже, че империя не се събаря с 50 Комитета от по 5 човека, дето месец след учредяването си забравят, че са Комитет!… Пък и зле ли ни е под султанска власт?… Увисна на бесилото (хак му е!)… Ефективност — близка до нула, биха Казали в наши дни. А след смъртта на Левски Комитетите се разпадат и априлското Въстание се подготвя от нови хора… А ако го нямаше Левски?


И Ботев не е по стока. Вместо кротко да си даскалува или да се опита да завърти търговийка, тръгнал вестници да издава и стихотворения да пише за свободата, и други глупости да върши, дето нито за ядене стават, нито в пари могат да се обърнат! И не стига това, ами събрал хаймани като него, да се бият против властта, значи против закона! И какво направи? Направи дупка в морето!… И тук никаква ефективност.


Слава Богу, има умни и сериозни българи, които да ни отсрамят пред цивилизования свят. Умният човек никога няма да тръгне направо срещу властта и закона, винаги ще плува по течението, ще сваля шапка на по-умните (по-силните) и ще превърне всичко това в пари и обществено положение. Да вземем например хаджи Иванчо Хаджи Пенчович. Богат човек, умен човек, верен слуга на падишаха. Изпълнил дълга си и изпратил Левски на бесилото, а султанът му дал нишан (орден) и други благини. След време дошло освобождението на България от турско робство и Хаджи Пенчович отново изпълнил дълга си, този път като депутат в Учредителното събрание в Търново. И пак богат и почитан. Ето това е умен човек! Прагматик.


Пример за подражание е и Александър Лилов. Бедно момче от Северозападна България, отрано тръгнало по правилния път. Комсомол, БКП, окръжен Комитет, ЦК на БКП, Политбюро… — неудържим възход на умен човек. Прославя и Партията, и другаря Тодор живков. Разработил марксистко-ленинистката естетика и с право станал професор, доктор на науките, член-Кореспондент на БАН. С аргументите на науката и политиката се бори против капитализма, ревизионизма, идеологическата диверсия на империализма и за чистотата на ленинско-димитровските идеи, а също за победилия, зрелия, развития и реалния социализъм. После идва 10 ноември 1989 г. И другарят Лилов прегръща ревизионизма, т.е. Демократичния социализъм. Още по-Късно се помирява и с капитализма, пардон, с демокрацията. „превежда“ Партията през криволичещите пътища на прехода, и вместо подсъдим, тя отново става съдник. Не цялата Партия, а върхушката й. „Редовите социалисти“ Живеят в режим на оцеляване, както и техните опоненти. А господин Лилов и преди беше богат, и сега е богат. И преди уважаван, и сега уважаван. И преди вземаше решения, водещи страната към възход, и сега взема решения за излизане от катастрофата — резултат от възхода. Умен човек, идеолог-прагматик, гордост за България.
Ами Андрей Луканов? Трето поколение революционер, сега анонимен (чрез родата си) Капиталист. Виден марксист-ленинец, ревизионист, либерал, Консерватор… Според духа на времето. Корифей на социалистическата, капиталистическа-та и преходната икономика. Взел активно участие при натрупването на външния дълг на страната ни и при изплащането му впоследствие. Защитил честта на социалистическа България в Ню Йорк, отбелязвайки, че именно тя, а не южна Корея е истинско икономическо чудо в света; по-Късно активно участвал в излизането на българското чудо от катастрофата… Прагматик, винаги вкрак с времето. И той е гордост за страната ни.
И това не са единствените умни хора на съвременна България. По техния път вървят Красимир Премянов, Филип Димитров, Филип Боков, Иван Костов, Клара Маринова, Александър Йорданов… Цяла плеяда от умни хора. Други, още по-умни, Като Георги Йорданов, Георги Атанасов, Кръстю Тричков, Григор Стоичков, Пеко Таков, Станко Тодоров… И (или) потомците им дърпат Конците на събитията, без да се показват на политическата сцена — те владеят България анонимно. За честта на страната ни трябва да се отбележи, че вече не се срещат хаймани и глупаци като Ботев и Левски. А това много ни доближава до Европа и най-вече до Америка.


Тук е време да бъде изоставен пародийно-сатиричният тон и да се заговори сериозно. Всъщност тази пародия изцяло покрива МОРАЛНИТЕ ЦЕННОСТИ, Които българската „демокрация“ насажда в съзнанието на хората главно чрез медиите: НИЩО НЕ СТОИ ПО-ВИСОКО ОТ ЛИЧНИЯ ИНТЕРЕС; АКО ОТКРАДНЕШ И НЕ ТЕ ХВАНАТ, СИ ГЕРОЙ; АКО ЛЪЖАТА ТИ НОСИ (МАТЕРИАЛНА) ИЗГОДА, ВИНАГИ ЛЪЖИ — БИЛО ОТДЕЛНИ ХОРА, БИЛО ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО; ВСЯКО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ Е ОПРАВДАНО, АКО ОТ НЕГО СЕ ПЕЧЕЛЯТ ПАРИ… Разбира се, тези грозни максими рядко се изричат направо, те са вплетени във филмите и телевизионните сериали, в книгите и вестниците, в речите на големците и в тяхното поведение. Това не е карикатура на Запада, резултат на балкански нрави; това е самият Запад с драстично хиперболизирани отрицателни черти и изчистен от положителните си характеристики. Днешният Запад не би търпял Ботев и Левски, Хосе Марти и Че Гевара, но би се спогодил с хаджи Иванчо хаджи Пенчович и другите умни прагматици, изброени по-горе, плюс множество неизброени. И го прави.


Като утеха за „глупаците“ остава фактът, че никой от потомците на хаджи Пенчович не носи неговата фамилия — сменили са я, за да избегнат срама. За Конформистите-говеда това не е никаква загуба — щом изгодата го изисква, те сменят и име, и род, и народност.


Всяко добре организирано общество се нуждае от „стандартни“ граждани, дори и официално да твърди обратното. То може да изтърпи неколцина кротки чудаци, но ако всички са чудаци, обществото ще се разпадне. Основната маса от хора трябва да бъде стандартна, изповядваща основните добродетели и предразсъдъци на своето време. Стандартният човек редовно си плаща данъците, гласува на изборите (ако така правят и другите), отива войник, щом го призоват, заклеймява враговете, щом го насъскат, пие кока-кола, ако рекламата го преследва навсякъде, носи тесни панталони, ако модата е такава… Без да е тъп, стандартният човек не прекалява с мисленето, а несъзнателно подражава на авторитетите. Авторитетът може да бъде някой мъдрец, но може да бъде и естраден певец. Навярно това е за добро, понеже аналитичното мислене не се удава на повечето хора, независимо от претенциите им. Стандартността прави гражданина предвидим и улеснява ръководенето му и груповото му манипулиране. Уважава-ният гражданин винаги е стандартен (или се старае да изглажда такъв) и може да се прави на интересен само чрез много малки отклонения от стандартността — той е „един от нас“.


Конформизмът е следващата крачка в процеса на стандартизиране. Той е продукт на прокамерния егоизъм и страха, че нещо може да бъде загубено. Стандартният човек се възмущава от неправдите и по силата на заложената в него „програма“ е готов лично да се намеси в събитията с риск да си изпати. Конформистът може най-много да се възмути дозирано, но никога няма да рискува скъпоценната си кожа — ТОЙ ЩЕ СЕ ВПИШЕ ВЪВ ВСЯКА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ И ЩЕ СЕ ОПИТА ДА ИЗВЛЕЧЕ ИЗГОДА. Конформистите не са симпатични същества, но обикновено са непотопяеми и най-често тъкмо те оцеляват и благоденстват.


От гледна точка на битовото процъфтяване НАЙ-ИЗГОДНАТА ЖИТЕЙСКА ПОЗИЦИЯ Е КОНФОРМИЗМЪТ. Защитавайки общоприети истини и заблуждения, човек може да се радва на осигурен живот и душевно равновесие. Ако гръмогласно декламира общоприети баналности, може да завоюва и високи позиции. Той винаги ще остане червей по дух, но човек не може да има всичко едновременно.


Тогава наистина ли Левски и другите, подобни нему, са глупаци? От гледна точка на Конформиста — да, въпреки че Конформизмът изисква да се говори обратното. От позициите на нормалните стандартни хора ЛЕВСКИ Е ГЕРОЙ и ще си остане такъв завинаги.


Паисий, Раковски, Левски, Ботев и много други са се борили за Каузата на българите без реални шансове за победа. Никой от тях не е постигнал целите си приживе, но приживе и съзнателно е направил своя избор в живота си. ИЗБОРЪТ НЕ ЗАВИСИ ОТ ОКРЪЖАВАЩАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ („Времето беше такова!“), А САМО ОТ ЛИЧНОСТТА. Според съвременните представи те са действали с ниска ефективност, но въпреки това не са се предали на отчаяние дори и в безнадеждни ситуации. Те респектират не с успеха си, а със СИЛАТА НА ДУХА И САМОЖЕРТВАТА СИ — с това, че в безнадеждни ситуации са имали кураж да се изправят срещу тиранията.


Опитайте се да си представите какви щяхме да сме ние сега, ако наша гордост бяха кирмихалакиевци и байганювци. АКО НЕ СЪЩЕСТВУВАШЕ ЛЕВСКИ, ТОГАВА НА БЪЛГАРИНА НЕ БИ МУ ОСТАНАЛО НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ДА СИ ВЪРЖЕ КАМЪК НА ВРАТА И ДА СЕ ХВЪРЛИ В НАЙ-БЛИЗКОТО БЛАТО!"
"България или мафияга?. Методи Андреев
Николай николов

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.