ГЕНЕРАЛНАТА ПРОМЯНА Е НА ПЪТ ДА СТАНЕ ГЕНЕРАЛНА ПОДМЯНА
България нямаше своята унгарска 1956г. в борбата срещу комунизма, нито чешката съпротива от 1968г. срещу съветските танкове, нито дългогодишната борба на полската „Солидарност” срещу тоталитарния режим. За сметка на това имаше бригада от старци-разбойници самопровъзгласили се за несменяеми комунистически вождове.
На 10 ноември 1989г. същите тези извършиха вътрешнопартиен преврат. Целта бе да се стовари вината върху Тодор Живков, а БКП да продължи да управлява чрез монопола върху властта под формата на съветска перестройка. Първата спонтанна и мощна общонародна вълна срещу комунистическия режим в България бе живата верига и митинга около комунистическото Народно събрание на 14 декември 1989г. Десетки хиляди граждани скандираха „Долу член 1-ви” от старата Конституция, закрепващ господстващата роля на БКП в страната. „Долу БКП” скандираше множеството и искаше за първи път открито комунистите да слязат от властта, а комунистическите величия бяха наричани „хайдуци” и „мафия”. От тази дата България стана друга и започна битката комунизъм или демокрация.
Месец по-късно член 1-ви от Основния закон бе отменен под натиска на остро протестиращите граждани. Танковете така и не дойдоха. Страната тръгна не по пътя на перестройката, а на смяна на системата. Хората видяха в СДС символа на промяната, която ще прати комунизма в историята, но уви комунизма е жив и само изроден в други уродливи политически субекти пазещи статуквото.
20 години по-късно комунизмът си отиде, но комунистите останаха. По върховете на държавата и в новото хилядолетие царстват същите комунистически фамилии, както тези от преди 1989г. Страната ни затъна в корупция, престъпност и бедност. Шокирахме Европа като шампиони по убийства и безнаказаност. Няма европейска страна в която след 65 години комунизъм и посткомунизъм да се правят такива политически експерименти, които допускат на власт прокомунистически настроени „християн-демократи”, огромна част от които са били партийни секретари, членове на БКП и милиционери. Така наречената „генерална промяна” е на път да се превърне в „генерална подмяна”, но това по-скоро е логично защото почти всички от политическото ръководство, министрите и депутатите на ГЕРБ никога не са участвали в битката комунизъм или демокрация. Повечето са били нагаждачи, клиентилисти и политически кърлежи, които са оцелявали, защото са се впивали в тези, които са били на власт. Освен притежатели на червени и жълти партийни книжки, част от ГЕРБ-ерите са били и редовни читатели на „Дума”. Научили са много и са на път да пратят демокрацията и парламентаризма там, където ги беше пратил Тодор Живков преди митинга на 14 декември 1989г. Дали ще им позволим, ще покаже близкото бъдеще…
„Ред, законност и справедливост” се покланя пред всички, присъствали на площада пред Парламента на утрешния ден преди 20 години. Тези хора започнаха истинската промяна в България. Тя обаче не се състоя такава, каквато я очаквахме. Затова за пореден път ние от РЗС искаме промяна на „промяната” чрез ново и последно Велико народно събрание, което да приеме новата българска Конституция.
P.S Тази декларация трябваше да бъде прочетена от парламентарната трибуна, но ГЕРБ ни отне тази възможност и затова разчитаме тя да намери гласност, чрез демократичните български медии.
Няма коментари:
Публикуване на коментар