Преди 25 000 години Земята е била гигантски Чернобил

Експертите изчислили, че сборната сила на разразилия се преди 25 000 години ядрен удар е с тротилов еквивалент от над 500 000 тона.
Преди 25 хиляди години на Земята се е разразила глобална и унищожителна ядрена война, която е превърнала планетата ни в един гигантски Чернобил. Това е накратко изводът на група учени от Франция и НАСА, които предадоха наскоро отчета си от своя 5-годишен съвместен изследователски проект.
Експертите събрали цял куп научни доказателства в подкрепа на своята хипотеза. Един от тях са съществуващите над 100 гигантски кратера, останали по земната повърхност в различни точки на планетата на местата, където са избухнали свръх бомбите. Най-дълбокият кратер, който се намира в Южна Африка, е с диаметър от 120 км. Именно въз основа на анализа на пластовете от неговите стени учените изчислили и времето, когато се е разразил ядреният Апокалипсис.
Американските и френски учени пресметнали точно и сборната сила на ядрения удар, който е с тротилов еквивалент от над 500 хиляди тона. За сравнение може да се посочи, че пуснатата над Хирошима бомба е с тротилов еквивалент от 20 хиляди тона. Според изследователите ядреният Апокалипсис е бил толкова силен, че е успял да ускори скоростта, с която планетата ни се върти около своята ос. Това е станало за сметка на задвижването на огромни водни маси от Световния океан, които от бомбите са образували нещо като огромни водовъртежи. Това обяснява парадокса с един открит още през миналия век старинен календар на маите, според който продължителността на денонощието е 36, а не 24 часа.

Според хипотезата на учените от САЩ и Франция хобитът Билбо Бегинс и останалите вълшебни персонажи от "Властелинът на пръстените" може да се окажат не чак толкова измислени.

Учените от САЩ и Франция са категорични, че именно толкова - 36 часа, е била продължителността на денонощието преди 25 хиляди години преди да се разрази ядреният Апокалипсис. Това се доказва и със запазените в генетичната ни памет спомени от далечното минало. Опитите, които са правени от физиолози с доброволци-пещерняци, са показали, че, ако човек прекара дълго време в пещера или в тъмно помещение, без да разполага с часовник, след известно време организмът му се пренастройва с условен денонощен ритъм с продължителност от 36 часа.
Много свидетелства за свръхмощната ядрена катастрофа могат да се открият и в старинните предания и епосите на различните народи, твърдят изследователите. Един от тях е митът за "големия огън, спуснал се от небето" на африканските пигмеи. Ако той бъде прочистен от метафорите и неизменните изкривявания, натрупали се в течение на изминалите хилядолетия, митът дава много точна картина на ядрената катастрофа и на последвалата я неизменна ядрена зима, категорични са учените.

Дали пък мита за Одисей, който ослепил великана-циклоп, няма да се окаже истина?

Прочутият индийски епос "Мамбхабхарата" също дава много точно описание на начина, по който са се спасили шепата оцелели след ядрената катастрофа жители на планетата. Според древния ръкопис хората са се криели от унищожителния огън под земята. Така са били изровени всъщност и първите бомбоубежища на планетата ни. Такива древни подземни галерии-скривалища са открити в района на Алтай, Урал, Тян-Шан, Сахара и някои райони на Южна Америка. Осама бин Ладен също се кри преди няколко години в един такъв подземен лабиринт, който е известен с името Тора-Бора. Изкуственият произход на тези вековни катакомби може да се установи дори и от човек неспециалист, тъй като е очевидно, че древните бомбоубежища са прави коридори с пропорционални измерения, за разлика от пещерните и други естествени подземни галерии, които са с неправилни форми.
Освен продължителността на денонощието древният ядрен Апокалипсис е променил и самата природа на човека, превръщайки населението на планетата ни в истинско сборище от мутанти. Между различните мутанти е имало летящи хора, чиито мистериозни скелети се открити по време на различни разкопки. Имало е и джуджета от типа на хобитите. Техни днешни наследници са именно пигмеите, които са оцелели и съхранили мита за спусналия се от небето голям огън. Повечето от мутантите измрели, тъй като не успели да се адаптират към внезапно изменилите се условия на живот. Други са били безжалостно изтребени от нашественици, които заграбили територията им.
Френските и американски учени смятат също, че древните хора са имали и трето око, което се е намирало в средата на челото. Именно на съхранената от него генетична памет се дължат пророческите способности и уникалната интуиция на различните медиуми и гадатели.

Пигмеите са преки наследници на далечните мутанти, съхранили мита за "големия огън, спуснал се от небето".

Според заключението на изследователите след избухването на ядрената война са се оформили две основни раси - монголоиди и циклопи, които са били основните конкуренти за оцеляване и завладяване на планетата. Монголоидите са надделели, тъй като с две очи е било по-лесно да се преживее, отколкото с едно, смятат експертите. Освен че с 2 очи обзорът е по-широк и зрението е обемно и 3-измерно, а и дори и да загубиш едното око ще можеш да се оправиш с едното оцеляло. С течение на времето от монголоидите са се оформили и всички съвременни раси. Според учените обаче, макар и много забавен, процесът на стартиралата преди 25 хиляди години ядрена мутация продължава и до ден-днешен.
Засега обаче френско-американският изследователски екип няма отговор на въпроса какви са били мотивите за избухването на далечния ядрен Апокалипсис и кой е използвал първи ядреното куфарче. Учените обаче са уверени, че преди 25 хиляди години Земята е била обитавана от силно развита и могъща цивилизация, чиито технологични постижения остават неизвестни за нас до ден- днешен. Именно търсенето на информация за тези технологии е целта на втория етап от съвместния френско-американски научен проект, който ще стартира още тази есен.