вторник, 24 февруари 2015 г.

@ АКО СТЕ БИЛИ ДЕТЕ ТОГАВА....@


Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век.

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сме оцелели до днешния ден.

Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, можеше да пренощуваш у когото си щеш, а шкафовете в къщи не се заключваха никога.

* Пиехме вода от улични чешми, а не от пластмасови бутилки.

* На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

* С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на боклука, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. След като влитахме в бодливите храсти по няколко пъти, се справяхме и с този проблем. Возенето в каручка в топъл летен ден беше незабравимо удоволствие.

* Излизахме от къщи рано, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление, а през лятото често и посред нощ. И през целия ден никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

* Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Киселото мляко се разваляше за два дни... Нямаше подобрители, консерванти, стабилизатори и генно модифицирани храни, затова и нямаше за всеки човек личен лекар...
* Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, Интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, чукахме на вратата, звъняхме на звънеца или просто влизахме у тях, за да го видим. Просто така, без предварително обаждане! Спомняте ли си? Без да питаме! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели? Ние карахме колелата, пускахме кибритени клечки във пролетни потоци, седяхме по пейките, по оградите или в училищния двор и бъбрехме за това, което ни дойде на акъла.
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му порастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от "Веро". Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания и свиквахме да не обръщаме никакво внимание на това. Когато отивахме да се учим да плуваме в някой водоем или река, без да знаят родителите ни, залагахме само живота си...

*
 Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията.

*
 Ние сме се били до кръв – но никой никого не съдеше. Всичко се случваше. Но виновни бяхме само ние и никой друг. Нямаше зад кой да се крием. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

*
 Това поколение създаде огромно количество хора, които са способни да рискуват, да решават всякакви проблеми и да създават неща, които преди това просто не съществуваха. Ние имахме свобода на избора, правото на риск или несполука, отговорност, и някакси просто се нучихме да ги използваме. Ако сте един от това поколение – ЧЕСТИТО! На нас ни провървя, защото нашето детство и младостта завършиха преди периода, в който правителството откупи от младежта свободата й срещу ролери, мобилни телефони и сухарчета с вкус на бекон. С нейно всеобщо съгласие...

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:


1. По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2. Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от трима човека.
3. Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4. Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща.
5. След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7. Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8. Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.


НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

4 коментара:

  1. Списъкът по-горе може да бъде продължен с още много точки (за + или -), но това няма да ни върне в онова време, за съжаление...

    ОтговорИзтриване
  2. АКО ИЗГОНИМ НАТО, ИЗЛЕЗЕМ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, НЕ СЛУГУВАМЕ НА САЩ, И СИ ВЗЕМЕМ ПОСТРОЕНОТО ОТ НАРОДА ОТ ОЛИГАРСИТЕ И СИ ПУСНЕМ 3 И 4 БЛОК НА АЕЦ, ВЪЗСТАНОВИМ ТКЗС-тата, КОИТО ГИ ИМА И В ПОЛША И ШВЕЙЦАРИЯ, АКО СИ ВЗЕМЕМ ПАРИТЕ ОТ КТБ, изгоним ЕРД, ПОСТРОИМ ЮЖЕН ПОТОК, БЕЛЕНЕ И СИ ПОНЕ ВЪЗСТАНОВИМ ПОНЕ ПРЕДИШНОТО ПРОИЗВОДСТВОТО И СЕЛСКО СТОПАНСТВО ТО ВСИЧКО ЩЕ Е НАРЕД!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. АБ-СО-ЛЮТ-НО ВЯРНО!!! И НАПЪЛНО ИЗПЪЛНИМО,СТИГА ДА СЕ НАМЕРЯТ ИСТИНСКИ БЪЛГАРИ В ПОЛИТИКАТА,ЗА ДА ГО РЕАЛИЗИРАТ!
      ЗАЩОТО ОТ ТАМ ВСИЧКО СТАВА НАЙ-ЛЕСНО,А НЕ ЗА ВСИЧКО ДА СЕ НАЛАГА ДА СТАЧКУВАМЕ!НАРОДА Е ТОЛКОВА БЕДЕН,ЧЕ НЯМА СИЛИ ВЕЧЕ И ЗА ПРОТЕСТИ...И ВСЕ ПАК...ТРЯБВА ДА ВЪЗСТАНЕМ,НАРОДЕ!!!

      Изтриване
  3. Вижте какво ще ви кажа... На никого не налагам мнението си, но е ясно, че не можем да се върнем толкова много назад, но можем, ако искаме да променим нещо внушително за напред! Има толкова много варианти, стига с буден и трезв ум да действаме умело и разумно! Може би не ви се вярва, но тихата масова борба е най-силна! Толкова е просто... Всяко едно нещо, което ни се предлага и ни се бута в ръцете нали не смятате, че е задължително да се ползва и модерно за всички?... Имаме право на собствен избор и не ни е потрябвало да откликваме на чужди желания, колкото и да ни убеждават и втълпяват, че е необходимо!... Знам, че изкушенията и внушенията са страшно големи, знам и кое налага това! Масово се преповтаря и копира едно и също! Е на мен ми омръзна, и то ужасно много! Където и да погледна за всичко е така! Специално неживата, без никаква жизнена стойност и енергия храна, никой насила не ни я слага в устата за преработка... Сами се нахвърляме на нея, като на отрова за мишки! Ако не се изкупува тя няма и да се произвежда, нали?... Самички отдаваме толкова голямата значимост и имаме пълно доверие и на Чичо Доктор Ох, Боли, нали?!... Е, този страх наистина ни сковава и ни хвърля в нищото! Някои точно и само това искат и чакат!!! Уверявам ви, че всеки, който иска да се погрижи за себе си и за своите деца може да го направи! Всички можем, стига да поискаме! Децата са най-голямото богатство и са най-добрите ни учители, нека не ги осакатяваме и нека проявим детето в себе си! Нека помним миналото, за да можем да изменим настоящето! Нека променим настоящето, за да изменим бъдещето! Всичко е тук и сега!!!

    ОтговорИзтриване