четвъртък, 7 юли 2016 г.

# ЕНЕРГИЯ ДИРЕКТНО ОТ ВРЕМЕ-ПРОСТРАНСТВОТО - римейк #


В „Изгубената наука“ на Джери Василатос има интригуваща информация, че някои скали може би съдържат напълно естествени квазикристали. Както става ясно, доктор Чарлз Бръш - американски физик и химик, изучавал гравитацията през викторианската епоха, открил някакви скални отломъци, познати като базалти наЛинц, които падали доста по-бавно от другите материали - с малко, но измеримо отклонение. Докато ги изучавал, той установил, че те притежават необичайни количества „излишна топлина“. И макар това да звучи абсолютно налудничаво за повечето хора, изглежда напълно смислено, когато си спомним, че ако разполагаме с правилното сцепление /това означава правилна геометрия/, - наистина можем да получим ефект на гравитационен щит и дори бихме могли да започнем да черпим енергия директно от време-пространството.

Доктор Томас Таунсенд Браун се сдобива с мостри от тези скали и установява, че те съвсем спонтанно отдават изненадващо висок волтаж и топлина. Дори най-обикновено докосване на камъните с жици дава автоматично няколко миливолта, а ако се разрежат на повече парчета, при събирането им се получава цял един волт енергия, при това напълно безплатна. Браун констатира още, че тези скални батерии се засилват най-много към шест часа вечерта, а са най-слаби към седем сутринта – което показва, че светлината и топлината на Слънцето имат де кохерентен ефект върху енергията, която те черпят. Освен това работят по-добре на по-голяма надморска височина, вероятно заради ефекта на пирамидите, който съществува в планините. Други изобретатели, като например Ходованек, независимо от Браун повтарят и потвърждават резултатите му.
Според Василатос някои изследователи са ходили до Андите, където са получили до 1,8 волта от един-единствен скален къс. Очевидно е, че колкото повече графит има в скалите, толкова по-висок волтаж енергия произвеждат. И което е най-хубавото, Браун установява, че те издават два напълно различни електрически сигнала. Единият е устойчив, но другият се мени под влияние на слънчевата активност, както и на позициите и конфигурациите между Слънцето и Луната. Открива още, че далечните пулсации на гравитацията от космоса пораждат малки електрически изригвания в скалите. Подобни заряди са регистрирани и в други скални отломъци богати на силиций. Таунсенд Браун успява да регистрира активност на пулсари и свръхнови много преди те да бъдат обявени от радиоастрономите. Регистрира и слънчеви изригвания нищо, че камъните са напълно изолирани от радиоактивност, топлина и светлина.
В същата книга Василатос разказва за работата на доктор Томас Хенри Морей - поредният непризнат учен, който очевидно открил още по-мощна скала със същите характеристики. Мо­рей говори за нея като зашведския камъки така и не съобщава откъде го е взел. Камъкът представлява мек сребристобял материал, който той открива в два различни региона - единият от скална издатина в кристална форма, а другият от мек бял прах, който той събира от вагон. Когато се опитва да използва кристала като пиезоелектричен детектор на радиовълни, сигналът, който получава, е толкова силен, че изгаря слушалките му. Дори и най-големият високоговорител би изгорял, ако му пуснем много силна музика. Морей използва този материал за създаването на изключително мощен уред, използващ безплатна енергия. Още първият му прототип, в което парчето шведски камъке колкото циферблат на ръчен часовник, успява да подхранва едновременно 100-ватова електрическа крушка и 655-ватова елек­трическа печка. Колкото по-дълбоко заземяване прави, толкова по-ярка става светлината. През 1925 година той демонстрира тази технология пред компанията „Дженерал Електрик“ в Солт Лейк Сити, както и пред няколко специалисти от университета „Бригам Янг“. Аудиторията му прави всичко по силите си, за да докаже, че това е някаква измама поради което получава разрешение да разглоби уреда - но не открива нищо измамно. По- късно Морей разработва прототипи, които успяват да използват по петдесет киловата енергия - достатъчни, за да задвижват една малка фабрика за цял ден, всеки божи ден, без дори да се налага да се плаща за енергия.
През 1931 година Томас Хенри Морей прави постъпки за получаване на патент, но непрекъснато се сблъсква с отказ. А през 1939 година Асоциацията за електрификация на селските реги­они изпраща „научен експерт“ и няколко други за среща с Мо­рей. Оказва се, че гостите носят пистолети и възнамеряват да го убият, обаче Морей имал пушка с която ги прогонва. От този момент нататък сменя всички стъкла на колата си с бронирани и осъзнава, че трябва непрекъснато да носи револвер. За щастие след този момент вече никой не го притеснява, но и технология­та му остава все така непризната.
 По-късно той открива, че „шведският камък“ има и други странни свойства. Например, свързвайки го с най-обикновен ра­диоприемник той установява, че се настройва към звуците от разговорите на хората наоколо, както и към други обичайни дейности на доста големи разстояния, въпреки че там няма никакви микрофони. Отива до източниците на звуците за да потвърди, че действително ги е уловил. Камъните се оказват носители и на значителен целебен ефект. А през 1961 година Морей открива, че може да насочва енергийните полета, генерирани от неговите уреди, за да създаде микрокристали от злато, сребро и платина - и то не от какво да е, а от напълно безполезна почва, идваща от местата, където някога са копаели за подобни елементи. Пръст съдържаща първоначално само 0,18 унции злато на тон, започва да произвежда до 100 унции злато и 225 унции сребро. Оказва се, че Морей е постигнал мечтата на алхимиците - трансмутацията /понеже съм го писал преди 5 години вече взеха да се появяват някои неща/, само дето той започва с миниатюрни кристалчета злато, сребро и платина, които вече са били в почвата, карайки ги да нарастват значително - до размерите на семена. С помощта на подобна технология успява да произведе олово, което се топи при невероятно високи температури, и мед, която е изключително здрава и топлоустойчива и която той използва за производството на лагери за високоскоростните мотори. Друга от смесите, които той разработва, започва да се топи при още по-невероятни температури. Според Василатос, Морей се опитва да синтезира и самия „шведски камък“, подлагайки го на изчерпателен микро анализ. От тези резултати днес знаем, че главният компонент в камъка е ултрачист германий, който съдържа малко и относително безобидно количество радиоактив­ност, която много лесно може да бъде изолирана.
През 50-те години на XX век Артър Адамс, пенсиониран електроинженер, открива в Уелс гладък, сребристо сив материал, който също поражда невероятни количества енергияКогато специална батерия, изработена от парчета от този камък е потопена във вода, енергията става още по-голяма. А когато камъните се вадят, водата продължава да произвежда електричес­ка енергия часове наред - доста подобно на фантомния ефект на ДНК. Британските власти изземат цялата документация на Адамс под претекст, че го правят с цел бъдещо разпространение сред обществото. Очевидно въпросното бъдеще все още не е настъпило......

Николай Николов


Няма коментари:

Публикуване на коментар