събота, 16 юли 2016 г.

# „РЕЧНИК НА КАНДИДАТ МИЛИОНЕРА” #


Понеже е почети 80% съвпадащ с живота ми, си позволявам да ви го пусна! Приятно четене!

ВСЪЩНОСТ ТОЙ СЕ КАЗВАШЕ "РЕЧНИК НА БЕЗРАБОТНИЯ"

Първите думи които зачертах с черен маркер бяха „щастие” и „любов”. В следващият момент почувствах носталгия към тях. Тогава задрасках и думата: „носталгия”, а после: „почувствах”. И за този ден затворих речника. Беше обеднял с четири думи. За седмица задрасках около сто. От цветовете оставих само „сиво”, всички останали ми се струваха ненужни, а тъй като сивото ми се стори синоним на живот, премахнах и думата живот. Стараех се да забравя всички задраскани думи, а те ми отмъщаваха. Стъпките ми ги изговаряха, скърцането на вратата ги изричаше, по рекламните плакати ги изписваха, минувачите ги употребяваха, присънваха ми се. Вместо да ги 
забравя по-често ги употребявах. Особено „щастие”. Даже се подвеждах, че идиоматичното ми хоби ме прави щастлив. Заемаше голяма част от времето ми, гонеше отчаяните ми мисли. Често даже ми се струваше, че ме прави гениален. Хрумваха ми невероятни неща, като това, че правя първи стъпки в създаването на нова народност. Със свой език от който са изхвърлени всички думи които биха могли да доведат до опасни за разсъдъка мисли. След около два месеца половината от страниците на тълковният речник бяха черни, но както казах, вместо да забравя думите ги употребявах далеч по-често. На всичко отгоре в разгръщане и четене на тълковният речник обогатих значително своя което беше точно обратното на това което търсих в началото. Съзнанието ми трябваше да е адекватно на съществуването, без излишни украшения, сурово и семпло, ясно и трезво, пречистено от излишни чувства за да приема това което не можеше да промени. Без да искам го накичих и натруфих повече. Обремених го и това рано или късно щеше да ми създаде проблеми. Захвърлих речника и ми мина през ума да го изгоря, но не ми даваше сърце. Беше ми подарък от студентските години, когато още обичах и бях обичан. Не помних лицето й, но усмивката й често се проектираше върху стена и прозорец, върху витрина или короната на кестен, върху храстите в парка и по безброй други женски лица за да ми вдъхне кураж, да ме зарази с вятърничавото си, но философско настроение. Бях забравил и името й, но целувките й не. Не беше хубава, но ласките и довеждаха до умопомрачение. Държеше се фриволно, но ми подари речника. Каза ми, че моите думи са моето украшение, а на следващият ден се разделихме. Чакаше я брак, създала си беше и ориентири за настоящето. Желаеше ми успех. Каза ми, многократно, че вярва в мен. След туй се усъмни, че аз ще й повярвам, но сподели, че има пророческа дарба. Похвали се, че има нещо циганско в гените и знае някоя и друга магия. Това не било от кой знае какво значение, от значение било, че е сигурна, че някой ден ще успея. Сладка беше и малко глуповата. Разбира се, че не й вярвах, но ми беше много скъп спомен и не можех заради нея да изгоря речника който определено ми пречеше. Предадох всички останали книги на вторични суровини. Дори и своите непродадени стихосбирки. Не ми стигна и за бутилка водка, но го направих не толкова заради водката колкото, че ми пречиха да се местя от квартира на квартира. От дупка в дупка и така нататък. Тежкият тълковен речник обаче мъкнех. И накрая остана единственото ми забавление. Слагах го като възглавница, режех върху него хляб и краставици. Бършех си по кориците ръцете. Записвах от вътрешната страна на кориците цифри които трябваше да запомня. Слагах върху него да съхнат чорапите ми и нямам представа колко листа откъснах за подпалка, преди да реша, че не бива да постъпвам така и това е единственият ми и най-верният приятел който ме е следвал навсякъде. Стана ми много смешно като си го помислих, но продължих в този ред. Дължах му и аз нещо и той го изискваше. Нямаше да ме остави на мира докато не довърша работата си по него. И отново останех ли свободен задрасквах някоя и друга дума. Правех го по-бавно. Усетих, че все пак съм забравил много от думите върху които сега имаше само черна лента от маркер. Достигнал бях етапа в който заличавах не само думите върху страниците, но и върху паметта ми. Сега обаче трябваше да работя по-внимателно. На първо място по-бавно. Да разгръщам речника само когато няма какво друго да правя, дотегнало ми е, страшно ми е, но първото и най-важното условие беше да не работя по речника без да съм изпил поне половин бутилка водка. Трябва ума ми да е леко помрачен, много мозъчни клетки загинали, да ми се приказва, а да не искам да слушам никого, най-малко някакъв си скучен речник. В това време ми се случи какво ли не, на два пъти едва не се ожених, веднъж попаднах в затвора, смених осемнадесет квартири в четиринадесет града. Промушиха ме не в кръчма, а в библиотека. Удариха ме с бухалка на един паркинг. Нямам представа от колко влака и автобуса ме изхвърлиха. Забравих името на зъболекарката която ми сложи долна протеза. Смених повече работи отколкото думи останаха в речника ми и се научих да правя фигурки от кал. Участвах във всички митинги и масови протести. Направих си татуировки по цялото тяло. Създадох секта и за три месеца надебелях с тридесет килограма, преди да бъдем подгонени не от закона, а от биячите на друга подобна религиозна общност. С годините останаха по-малко от процент от думите в речника. Реших повече да не задрасквам. Като го разгръщах даже ми се струваше, че трябва да впиша някоя друга дума защото беше прекалено беден речник дори за такъв като мен. бракуван хляб, дрехи не си купувах, а чаках някой да изхвърли, че Захвърлих го в един ъгъл и реших да си намеря друго хоби. Все пак доста поработих над речника. Почувствах се блажено уморен и постигнал важна цел в живота си. Дори малко се разплаках, после реших да празнувам. От месеци имах постоянна работа, но си живеех като преди. Свикнал бях с мизерията и вече си ми харесваше. Пиех фалшива водка, хранех се с да ги облека. Свивах парите в една дупка в стената и дори нямах представа колко са. Днес обаче беше празник и си заслужаваше да се отпусна. Първо отидох и си купих най-контешкото което успях да намеря. После пих, но не в дупката си или в кварталната кръчма, а на место където не смеех да припаря. Качественият алкохол ми подейства различно. Месеци ми бяха необходими за да науча част от нещата които в тази безпаметна вечер съм сторил. На сутринта си бърборих в кафенето в близост до дома ми с някаква кокона, а тя кимаше и спомена нещо за речника. Успокои ме, че само сме си бъбрили. Обясни ми, че не съм ставал за нищо друго, но съм бил приятен събеседник. Така ми се гадеше и ми беше зле, че хич не слушах и останалите й обяснения. Ужасно гадно било да се натровиш с качествен алкохол като си свикнал на фалшив. Като отрезнях ми идеше да я убия, но вече бях забравил лицето й, а не знаех нищо за нея. Спомних си, че накъсах визитката й и я изхвърлих в тоалетната, защото нямах работа с подобна жена. Речникът ми го нямаше. Как е могла да го вземе! Защо й е. Та това е единственото което имам… Цял ден бях сломен и пих. На другият ден ме уволниха, но продължих да пия. След седмица точно когато бях изпил всичко и мислех да се обеся някой почука на вратата. Беше мръсницата! Как може да има наглостта! Сега забелязах, че имаше усмивката на онази приятелка която някога ми беше подарила тълковният речник, за да направя от него своя речник на безработният. С тази усмивка ме беше спечелила. И не можех да я убия докато ми се усмихваше така.
 -Е, поговорих с партньорите си. Трудът ти ще види бял свят. Речникът ти ще бъде издаден. Не ме гледай така. Казах ти, че не се шегувам. Ще обсъдим после хонорара. Няма да е никак лош, но и ти трябва да направиш компромис. Тежък ще е…Помисли си, преди да дадеш своя отговор…
Зяпнах.
-Сега, слушай ме внимателно. Никой няма да купи речник с подобно заглавие, а ние сме търговци все пак. Освен това помагалото което си създал е ценно. От този набор думи който е останал в речника ще имат нужда по-скоро заетите хора отколкото безработните. Разбираш ли, те нямат време за книжки. Предлагам ти да променим заглавието… Колкото и да си мислех, че е делириум, не беше. Това се случваше.
-Предлагам ти помагалото ти да се казва: „Речник на кандидат милионера”
С. К.
Николай Николов

Няма коментари:

Публикуване на коментар