Нека се върнем към
най-богатите семейства в света: независимо дали те имат „небесни“ (ориентирани към сърцето), или „диаболични“ (ориентирани по ума) цели, не може да им се отрече, че
съзнателно са използвали интелекта си. Не мислите ли?
Разликата между тези субекти
и повечето граждани на света е, че първите имат ясно формулирана цел. Едва ли
вярата, по-скоро сигурността е това, което ги различава. Илюминатът не само вярва, че може. Той го знае.
И точно това е разликата с
много от съвременните езотерици и
т.нар. „бели магьосници“: Те нямат ясна цел. Макар че познават космическите закони, на Земята проблемите им не
свършват. Често просветлението се визира като някаква свръх цел, но когато
попитаме какво все пак означава то, настъпва мълчание. Всъщност никой не знае
какво е просветление или как може да се постигне. Тези, които някога са били в
състояние на просветление, мълчат или не могат да го опишат, точно както
илюминатът не може да опише чувството на опиянението от властта, или майката на
дъщеря си чувството да си влюбен.
Твърде е неясно.
Следователно, ако изобщо не
сме в състояние да решим какво желаем в живота си и кое е приоритетно, то
най-елементарен метод е да седнем и да
напишем, че сме готови да поемем задачата на живота си, а отдолу: „Отварям се
към всичко, което ми принадлежи и ме докосва. Ще правя това, което мога
най-добре и което ми доставя най-много радост. Винаги имам достатъчно пари, а
до мен е човекът, с когото съм щастлив и с когото си пасваме най-добре.“
Поставете дата, подпишете го
и го закачете някъде на стената и благодарете, че постепенно малко по малко
всичко това ще стане. След това търпеливо вижте какво ще се случи.
Когато това стане, ще бъдете
щастливи. Когато сте щастливи, вероятността един ден да сте центрирани,
спокойни, хармонични, цялостни и може би да постигнете просветлението,
чувствително ще нарасне. Не съм чувал някой тъжен или агресивен човек да е
постигнал просветление. Нека не започваме от просветлението, а от малките неща,
които са пред нас, наистина сега и са променими.
За съжаление обаче винаги се
налага да установяваме, че все повече западняци следват някой индийски гуру или
ежедневно медитират с надежда за просветление. Те отхвърлят физическата работа,
наричат себе си автентични, но са по-скоро неточни, неорганизирани, отчасти
фанатизирани или нелюбезни и невнимателни.
Не сме се родили на Запад, за
да ходим после в Индия и да избегнем предизвикателствата на нашия свят който
спокойно можем да наречем луциферов. Ако изследваме тази нишка нерядко се оказва, че същите тези души
преди са се прераждали в Азия и са живели аскетично. След това са решили, тъй
като времето за това е настъпило, да се инкарнирани на Запад, за да видят
доколко наистина са дисциплинирани и дали могат да устоят на съблазните.
Естествено, че душата ще ги
тегли към познатото място Но къде са техните истински задачи?
Как смятате? Грешим ли?
Формулировката винаги да имам
достатъчно пари ще въведем съвсем съзнателно. Знаете ли защо? Защото когато
винаги имаме пари, ще имаме повече време, ще ни се налага да работим по-малко,
ще имаме по-малко грижи, повече време да пътуваме, да четем и да откриваме нови
неща. Така ще развием по-бързо индивидуалността си, ще открием собствената си
стойност, самосъзнание и божествен аспект.
„Парите управляват света“ гласи
една стара поговорка. Всичко в света по някакъв начин има връзка с парите, само
позицията ни към тях е различна. Всеки ги разбира по свой начин. За едни са
необходимо зло, други с цената на всичко ги преследват, трети са прахосници,
четвърти пък носи шотландска поличка. За някои те са от дявола, други ги
разхищават, както им падне. Има хора, на които парите им се лепят, и такива,
които изобщо не се оправят с тях Нека се
запитаме: обсебени ли сме, поклонници ли сме на парите, или ги презираме?
Оказва се, че малцина
осъзнават как позицията им спрямо парите има връзка с богатството им. Всъщност
ние сме причина за всичко в живота си
включително богатство или бедност. Те се коренят в душите и в мислите
ни, подобно на болестите. Проблемите с тях възникват в умовете ни и могат да
бъдат разрешени само там.
Перманентната бедност
обикновено не е никаква нещастна случайност, а резултат от грешна програма и
неправилна позиция, най-често заложена
още от детството чрез отношението на родителите. Който е израснал в бедни
условия и е трябвало много да работи, сигурно има друго разбиране от този,
който е от богато семейство. Начинът, по който привличаме парите автоматично
превзема подсъзнанието ни. Тук също можем да направим нова преценка и да
изберем друго отношение към тях, защото те оформят бъдещето ни.
Езотериците често страдат от
базпаричие. Защо? От една страна, уж сме разбрали космическите закони,
междувременно сме оздравели и сме станали по-уравновесени, но с финансите нещо
не се получава.
„В парите има нещо лошо, нещо
мръсно“, казват много ог нас. „Те са
коренът на всяко зло“. Ако сме честни, единственото зло е тяхната липса. Или
може би не е? Не можем да отречем, че определени структури и властови кръгове
издевателстват с тях, но какво общо имаме ние с това? В „Ислямска република”
хиляди хора се колят с ножове. Трябва ли повече да не използваме кухненския
нож, с който си режа хляба?
Безкрайно много хора имат
решение за всичко (най-вече когато са седнали на маса) - За глада в Третия свят, за войната в Близкия
изток, за ядрените опити на американците… Естествено, че се знае кои са
виновни, за да не трябва ние самите да се променяме. В най-добрия случай остава
идеята, че богатите трябва да дадат на бедните от богатството си и тогава
всичко ще е наред. Как мислите, какво ще направи бездомникът или наркоманът с
парите, които му подхвърлим? Паричното дарение наистина ли ще помогне? Ще
променят ли поведението и модела му на живот? Възможно ли е не друго, а точно
светогледът и ограничените представи да са го вкарали в ситуацията, в която се
намира? Парите ни ще решат ли най-накрая истинския проблем, или само ще го
отложат?
Много хора искат да решават
все чужди проблеми, дори тези на целия свят, но не се захващат със своите.
Хората казват „Парите развалят
характера“, „Парите не ме интересуват“, „За мен парите не са важни.“
Бедността означава лоша
позиция към парите. „Никога не се отнасяй с парите така, сякаш са ти
безразлични, защото те имат своя изключителна клетва и се задържат само при
този, който ги уважава. Който е небрежен или се отнася зле към тях, не трябва
да се учудва, че те го заобикалят отдалече.“
Да се отнасяме към парите си
така, както се отнасяме към партньора си. И когато ги харчим, когато си
купуваме нещо, като крачка към новото ни съзнание за тях (на игра) да си
казваме: „Чао, скъпи банкноти. До скоро, и доведете братята и сестрите си. Факт
е обаче, че много хора имат вдървено отношение към парите. Ето ви една история:
Става дума за мъж, който през целия си живот бил крайно пестелив. Ходел рядко
на ресторант, въпреки че пътувал много (да не говорим, че никога не канил
приятелите си на обяд). Печелел добре, но живеел в малко жилище, купувал
най-евтините храни и напитки — накратко: пестял от всичко. В работата си бил
много прилежен и като инженер често го търсили по различни проекти. Посветен на
пестеливостта си, той мислел, че така ще спести нещо за бъдещето. Един ден
(вече бил навършил 50 години) се запознал със строителен инвеститор, на когото
дал всичките си спестявания — своите, на съпругата си и майка й. Неговите
познати решили, че явно му е излязъл късметът, защото очакваната печалба била
много по-голяма от обикновено (няколко милиона). Предприемачът обаче се оказал
мошеник и добрият човек загубил всичко, което имал. Изводът: Сега той можел да продължи досегашното си
съществуване на бедняк, защото нито оценил, нито използвал парите си за своя хармоничен
живот.
Условията на живот са
огледало на отношението ни към живота. Ако си вътрешно чист, такива ще са
жилището, колата и къщата ти! Всяко богатство и всеки успех се базират на добри
идеи родили се в нас, които от своя
страна, се нуждаят от решителност и смелост, за да бъдат приведени в действие.
Всички велики личности от историята са постигнали успех с лична инициатива.
Затова нека видим как можем да променим собственото си отношение, за да живеем
в хармония с парите. Да ги величаем, е също толкова крайно, колкото и да ги
отричаме. Тук, както във всички области на живота, отново е важно да намерим
здравословната среда и да я оценим.
Впрочем, нека да оценим: Ако аз не се
чувствам ценен, за да печеля повече, защото имам ниска самооценка_, житейските
ситуации около мен ще демонстрират същото. Ако имаме цел, мечта или желание, не
трябва да се чудим: „Колко ще струва?“ или да твърдим: „Нямам парите, за да
реализирам проекта си.“ Ако сме визирали някаква цел или имаме страхотна идея,
при всички случаи трябва да се стремим към нея. От опит се знае, че по пътя към
целта обикновено внезапно се намират пари, необходими за осъществяването й.
Ако се случи да загубите
пари, дори много пари, мрачното настроение едва ли ще помогне. Бъдете оптимист
и си кажете: „Много благодаря за урока. Ще опитам по друг начин и ще се уверя
още веднъж.“
Когато осмисляме темата за
парите и новото програмиране на подсъзнанието ни, имаме на разположение
рибената кост. От едната й страна пишем контра продуктивните страни на
досегашната ни позиция, ограничени твърдения като „Парите не ме правят щастлив“,
или „От богатите човек се учи да пести“.
А на другата страницата, как в бъдеще да се отнасяме към парите и как да мислим
за тях.
Правилното отношение е
следното: „Аз живея тук, сега и днес. Моят живот се определя от позитивните ми
мисли и действия. Оформям живота си според моите представи и планове. Радвам
се, когато имам успех. Успехите ми се дължат на постоянството и упоритостта ми
да мисля позитивно, да планирам конструктивно и да действам адекватно. Имам
креативна представа за парите. Притежавам фантастично усещане за тях и
възможностите за добра печалба. Поемам отговорност за всичко в чудния си живот
за мислите, думите и действията си. Постоянно усъвършенствам професионалната си
квалификация и ми доставя удоволствие да съм добре подготвен. Искрен съм пред
хората срещу мен, независимо какъв пост заемат. Аз знам, че всичко в живота ми
зависи от моята позиция. Гледам напред и съм решен да направя най-доброто.
Често се смея, ведър съм към хората и не забравям, че всичко, което излъчвам,
се връща!
Следва продължение…….
Николай Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар