събота, 27 септември 2014 г.

П-63 "КИНГКОБРА". "Третия Райх"


От цялата авиационна техника, доставена по време на войната от американците в СССР, с четири лопатни винтове на фирмата "Бел" е бил снабден само един тип самолети - това били изтребителите на тази същата фирма П-63 "Кингкобра". "Кингкобра", за разлика от по-известния и не по-малко съвършен "Аерокобра", са се произвеждали от американците изключително само по съветска поръчка и в съответствие със съветските технически изисквания. Не е учудващо, че американците винаги са смятали П-63 за "Руски самолет", тъй като почти целия "тираж" на този самолет отивал в СССР (той така и не бил въведен на въоръжение в самата Америка, не бил във връзка с наличните във ВВС на САЩ типове изтребители - "Мустанг", "Корсар" и някои други). Притежавайки много висока скорост, голяма далечина на полета и прилична полезна товароподемност, П-63 бил великолепен прехващач, но тъй като към момента на появата му, войната явно приближавала към своя край, то нито една машина от този тип така и не попаднала на фронта - Сталин пазел тези изтребители за други цели. "Кингкобите", според един от хроникьорите на онова време, са могли да станат Главния Резерв на Сталин в случай на непредсказуема промяна на военно-политическата ситуация и начало на война със САЩ. С тях били въоръжени всички части на ПВО на СССР - от всички съществуващи на въоръжение в Съветския Съюз, единствено "Кингкобра" можела да "докопа" в небето главния стратегически бомбардировач на САЩ - Б-29 "Суперкрепост". По този начин, в началото на 1947 година всичките 2500 изтребителя П-63, попаднали в ръцете на Сталин, се намирали в пълна бойна готовност. Естествено, тези самолети са участвували във всички явни и тайни операции на съветските ВВС, провеждащи се в този период и една от тях е била именно първата съветска антарктическа експедиция под ръководството на адмирал Папанин.
Както е известно на всеки заинтересуван, "Кингкобра" била приспособена най-добре за "работа" в сложни и дори в много тежки метеорологични условия, в това число и полярни. По време на войната абсолютно всички П-63 били прехвърлени на собствен ход през АЛСИБ(от САЩ в СССР).  И на всичко отгоре по най-трудния маршрут с дължина повече от 5000 километра (без да смятаме прелитането до Беринговия проток над територията на Аляска), от всичките 2500 прехвърлени самолети през есента на 1944 година и пролетта на 1945 от нашите летци, били загубени само седем самолета - просто забележителен показател, ако сравним, че от другите типове самолети по пътя към фронта били загубени несравнимо повече. С какви трудности се налагало да се справят над необятните сибирски пространства, приличащи повече в това време на годината на ледените пустини в Антарктида, можем да си представим от спомените на самия И. Мазурук. Ето неговите думи, взети от мемоарите му, излезли през 1976 година:
"През декември 1944 година водената от мен група от 15 "Кингкобри" поради това, че летището Сеймчан беше затвотено заради мъгла, се наложи да кацнем на леда на река Колим до селцето Зирянка... Термометъра показваше -53градуса по Целзий, а подгреватели разбира се нямахме. Но на сутринта цялата група благополучно излетя благодарение на бордмеханика на самолета-лидер А-20 Генадий Султанов. който повика на помощ месните жители. Цяла нощ възрастното население на Зирянка подрържа огъня в железни печки, поставени под "Кингкобрите", покрити с големи парчета брезент. В последствие същия този Султанов измисли да се използват за бързо подгряване пиропатрони при екстрени ситуации..."
Как да кажем, американците никога не се сетили за това! Между другото те имали подгреватели фабично производство, при това на всеки самолет, за разлика от нас, тна тях им трябвало буквално по десет техници и механици, всеки от които обслужвал опредена част от оборудването. Почти всички базирани в СССР "Кингкобри" били снабдени с радио-компаси, съществено облекчавали навигацията през нощта и в облаци, а през 1945 започнали да навлизат варианти, оборудвани с радиолокационни станции за търсене, което позволявало не само да се лети на "сляпо", но и да се прихващат цели на разстояние 50-70 километра зад хоризонта, а също и някои приспособления, сигнализиращи за атака отзад. Усъвършенстваната система за стартиране на двигателя съществено разширила диапазона на "работната температура", а кислородната маска КМ-10 родно производство, позволявала на пилота да се чувства превъзходно на височини до 16 км (16км - теоретично, а 12 км - на практика, което в тези условия също било прекрасно).
И така, ние с вас определено можем да отбележим, че "Кингкобра" ако не идеален боен самолетза антарктическите условия, то в най-добрия случай е по-приспособен от много други, съществуващи по онова време в целия свят. Във всеки случай Сталин, както твърдят най-информираните историци, не е имал по-добър самолет до въвеждането на МиГ-15. Отчитайки огромния опит на прославения Мазурук в полярните работи, като цяло и успешната експлоатация на "Кингкобрите" в ней-тежките условия на Чукотка и Сибир в частност, може спокойно да предположим, че вече през 1946 година този "човек и герой", получил от ръцете на Йосиф Висарионович генералски пагони, е командвал напълно ефективната система на противовъздушна отбрана на тогавашната военно антарктическа съветска база на "Земята  Кралица Мод".
Намерено някъде......

Николай Николов

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.