Според юдейския мироглед, хората биват два вида: юдеи, които са човеци, и неюдеи, които са гои, животни, същества без душа. Kerithuth, Berachoth, Sebammoth, Salkut Keubentи т.н.
Цялата насоченост на юдейските институти и доктрини през вековете се състоеше в това – как да се осъществи това разделение и как то да стане реалност?
Войната за унищожение на Личността у не евреина се водеше не хаотично, а планомерно, целеустремено и с научни методи. Марксистката социология, която пропагандираше схващането, че в основата на всички обществени отношения стоят обективни икономически закони, се сплавяше успешно с фройдистката психология, която разглеждаше човешкия индивид като животно, а културата, интелектът и духовните му нужди, като нещо вторично, като функции от неговата сексуалност и т.н.
В борбата си срещу националните култури на народите, марксистката социология и фройдистката психология не си противоречаха, а се допълваха взаимно. Унищожението на Личността у неевреина вървеше по тия две основни направления. Този процес напредваше с невиждана мощ с усъвършенствуването на телекомуникациите, електронните медии и информационните технологии.
Проблемът може да бъде поставен така:
Защо юдействащите в България успяха да прокарат своите идеи, псевдокултура и мироглед, особено в средите на младите поколения и защо националистически формации като БНРП, БББ, ВМРО, ОКЗНИ и др., се провалиха по този унизителен начин?
Никога българският народ не е изпадал в такава безпътица като днешната, дори когато е бил под османско иго. И това положение не е случайно, то не иде от вчера или оня ден. То е подготвяно отдавна.
Главната причина за всичко това не е в днешната стопанска и духовна безпомощност, а в липсата на историческо съзнание у ония, що си въобразяват, че ръководят българските съдбини. Може би ние сме най-безисторичният народ, който живее днес на земята, не само защото не създаваме исторически смисъл на живота си, не само защото животът ни увяхва преди да се е разлистил, но главно поради това, че всичко в нашата страна се случва без каквато и да е обща историческа цел.
И ако е имало политика, която да се е развивала случайно, без оглед на обичайно право, на творчески традиции, без всякакво чувство за същностната и прадревна структура на народната общност, без всякакъв усет за копнежите и въжделенията на народностната душа, то това е точно българската политика. Това е една зловеща криза на българското национално самосъзнание, чиято перманентност става видима още от годините на Възраждането. Тази криза ще продължава да ни мори с цялата си ядовитост, дотогава, докато, ние българите, не поставим за разрешаване, ясно и неотвратимо, проблема за българската участ. И това не е само проблем на българската политика, а преди всичко на нашето културно и национално битие.
Още през време на Възраждането по-образованите, така наречените интелигенти, нямаха никакво отношение към въпросите на българската национална култура, на българското самосъзнание въобще. Вместо това, те попаднаха под хипнозата на небългарски доктрини и учения. Чуждото за тях бе идеал, образец. Над България започна да се развиделява, когато Европа се намираше под влиянието на социалистическите идеи. Колкото и значимо да беше апостолското дело на национал-революционерите, то не успя да определи програма на българския дух. Нашето Възраждане бе без исторично и безпрограмно ! Нашата интелигенция прие социалистическите идеи като религиозно верую. Нашата конституция от 1879 г. фатално се разминаваше с действителните нужди на българите. Като резултат от всичко това се появиха карикатурните образи, снети така майсторски, в произведенията на Алеко и Чудомир.
Нещо повече! Онова, що българските историци определят като “Освобождение от османско иго” не бе нищо повече от етап в разрушаването на българските обществени структури. То бе провеждано под давлението на фалшивите европейски ценности. Не само руското, но и западното влияние тогава, твърде много допринесоха за засилване на безисторичния хаос в българското съзнание.
Появата на Стефан Стамболов на българския политически небосклон не спомогна за възпиране на обществената деструкция в България. Колкото и гениални да бяха неговите политически маневри, вън и вътре в Родината, той не бе във възможност да насочи националните сили към съзидателност и градеж. Един Стамболов не беше достатъчен за да се прекрати тази криза на българската духовност.
“Колкото и голямо да е патриотичното ни чувство, то остава без всякакво значение, ако не извира от вярата в българския мит и неговото пребъдване в света”- писа навремето великият български философ д-р Янко Янев. И ако, ние българите, не искаме повече да приличаме на сбирщина злобари, то трябва да погледнем пред нас и да решим по кой път да поемем.
Тъкмо днес не можем да очакваме никакво разрешение на националната си участ, чрез подражаване на западната цивилизация. Какво можем да очакваме от един свят, който си отива? За нас остава една единствена възможност – пътят към самите нас, пътят към собствения подвиг и собствената жертва. Само като исторически план тоя път може да ни изведе към ясни и прояснени дни.
Ние имаме нужда главно от културен национализъм, чрез който геният на нацията да се проявява с всичката си Мощ и Воля, утвърждавайки се исторически. Срещу интелигенцията на утопиите, разсъдъчните фикции и маймунския софизъм, трябва да възправим интелигенцията на подвига, особено днес, когато предстоят съдбоносни решения. Пред нас стои мащабната задача да създадем новия тип българин, обусловен от структурата на времето, в което живеем. С тоя героичен българин трябва да започне и ще започне българската национална история.
Използвана литература:
1. “Талмуда и евреите”, Сборник от студии, Пловдив, 1937.
2. Янев, д-р Янко. “Есета за Родината”, Издателство на Общество Дуло, Русе, 2002.
Много хубава и полезна статия.
ОтговорИзтриване