Истината за еврото: ЕВРОПРЕВРАТЪТ ОТ МААСТРИХТ

Изобретяването на еврото влече след себе си не само огромни, безотговорни икономически рискове, но има и своите далеч повече премълчавани и скривани властово-политически причини.Предвид всеизвестната непопулярност на еврото, още в края на април 1996 г. Европейската комисия в Брюксел започна “една голяма кампания за въвеждане на валутата евро”.
Онези, които се включиха сред най-първите в кампанията, толкова усилено, колкото изобщо е възможно, бяха точно онези, които бяха сътворили еврото зад кулисите: ръководните фигури на тайната юдейско-масонска власт.

Още през 1996 г. те поръчаха отсичането на една юбилейна монета от 5 евро, и то странно – от името на държавата Израел, която и до днес изобщо не е член на Европейския съюз и поради това не е и такъв на еврозоната.
Още през януари 1996 г. един говорител на лондонския клон на голямата еврейска международна банка “Salomon Brothers” беше заявил неприкрито:
“Икономиката, промишлеността, пазарът – каза той кратко и ясно – подценяват политическата воля на държавните мъже, които стояли зад еврото. Нито финансовата ситуация, нито състоянието на пазара решавали нещата около европейската валута. Основната сила си оставала политическата воля на седящите на лостовете на властта политици."

Александър Ламфалуси, тогавашният шеф на “Европейскиия валутен институт”, т.е. на днешната “Европейска централна банка” е преминал почти цялата си банкова кариера в потайни институти на световните финансови монополисти от династията Ротшилд. До 1976 г. той работеше в белгийската банка на Ротшилд “Bruxelles-Lambert”, а по-късно премина за осем и половина година (до 1994 г.) в “получастната” Bank fur Internationalen Zahlungsausgleich (BIZ) в Базел, тъй като тя тайно е собственост на Ротшилд.

Посоката на масонския поход беше нескрито обявена още в началото на 1996 г. от почетния председател на “Института за световно стопанство” в гр. Кил, Херберт Гиерш, във “Франкфуртер алгемайне цайтунг”

“Разпределението на труда в целия свят изисква “една световна валута, също както и един световен език”, обяви той; и по-нататък: “Валутата евро била тук “само една междинна стъпка”.

Това потвърди през март 1996 г. и един говорител при дискретната среща в Берлин на “Трилатералната комисия” на едрия американо-еврейски банкер и индустриалец Дейвид Рокфелер – една от ръцете на световното правителство в сянка; той каза:

“Да, еврото е само една по-нататъшна стъпка, една по-голяма крачка към един свят без граници . . .”

На заседанието на ултратайния клуб на “Билдербергерите” в португалския град Синтра в началото на юни 1999 г., на която не липсваха и току-що споменатият Дейвид Рокфелер и президентът на Световната банка, евреинът Джеймс Д. Волфенсон, бившият британски министър на финансите Кенет Кларк бил говорил дори за три единствени “валутни зони” на земното кълбо: една общо - американска, една азиатско-тихоокеанска и въпросната еврозона.

Особено заслужаващо внимание е следното:

“Той изисквал създаването на “наднационални институции” за надзор на тези три валутни зони и един “световен финансов министър” към ООН. Неговите колеги от “Билдерберг” “гласували за”: Въвеждането на трите регионални валути, с които никоя отделна страна не би могла да се идентифицира, щяло да допринесе много за ликвидирането “на национализма и остарялата представа за суверенитет.”

Николай Николов