вторник, 30 септември 2014 г.

НИКОГА НЕ Е ИЗЛИШНО ДА ПОМИСЛИМ


Мигел де Унамуно


Този си е чист плагиат! - каза той.

А другият му отговори:
- Плагиат ли? Възможно е! Важното е, че притежава дарба да плагиатства.
- Хубава дарба, няма що!
- Никак не е малко. Вземи двадесет души, затвори ги всеки в една стая и им раздай двадесет еднакви торби със задачата да направят извлечение от тях, или по-точно да изтъкнат най-същественото от съдържанието им. Един едва ще съумее да посочи само най-обикновените прости неща, общото за всички, друг ще отсее най-изящното и своеобразното, а пък трети ще може да ти извади само заглавия. Имам навика да съдя някои хора, като преглеждам четените от тях екземпляри от книгите.
- Как така?
- Някои си отбелязват с червено или синьо редовете, привлекли най-силно вниманието им и е много любопитно на какви неща обръщат внимание хората. Едни подчертават само това, което потвърждава техните собствени мнения, а други обратното, това, което им противоречи. Аз съм от последните.
- Да, а и изглежда ти доставя удоволствие да вървиш винаги срещу общото течение, срещу научните принципи и насоки, споделяни от по-голямата част от днешните хора на науката, или, ако предпочиташ, от хората на днешната наука.
- Така е; правоверността в науката за мен е дори по-нетърпима, отколкото в религията и ковачите на определения от лабораториите са ми по-омразни от тия в църквата. Някои нещастници си мислят, че ние, които говорим за Бога и за душата, за дарби и за способности, нищо не сме разбрали от Вунд, или от Мюнстерберг, или от Мах, или от Цихен2, или дори от Рибо, ако изобщо сме ги чели, нито имаме представа къде се намира зрителния хълм в малкия мозък или пък какво представлява Историята. А всъщност може би ние се връщаме оттам, накъдето те са тръгнали. Във всеки случай, забелязал съм, че ограничената наукомания от подобен род покълва и расте по-добре на местата, където научният живот е по-вял.
- Това е естествено: когато мисълта е по-бедна, тя е по-тиранична и всепоглъщаща. Тя е като горделивостта, изпълваща в по-голяма степен по-бедните духове, дори и да е по-малка по обем.
- Тук вече не те разбирам...
- Много е лесно за разбиране. Ако духът на някой има например обем сто, а горделивостта заема в него двадесет и пет, то тя ще е по-малка от горделивостта на друг човек, у когото тя достига величина сто; ала ако този втори човек има общ обем хиляда, очевидно е, че при първия горделивостта заема една четвърт, а при втория не повече от една десета. Ето защо е толкова смешна горделивостта на дребните духом...
- Но сега не говорим за това, а и геометричното ти сравнение ми се струва съвсем нелепо и неподходящо. Бях започнал да ти казвам, че не понасям тоя рояк от вносители на дребно на европейска наука, на измислена наука; те вдигат шум до небесата, ако някой се опита не дори да я преведе на нашия език, а да я пренесе в нашия дух.
- Нима мислиш, че науката има роднина и че може да съществува испанска, френска, италианска, немска наука...?
- Напълно ясно ми е какво имам предвид. Безсъмнено алгебрата, или химията, или физиката, или физиологията, са еднакви навсякъде; ала, освен да тласкат напред промишлените производства и да ни осигуряват удобства и да ни спестяват труд, науките служат за нещо повече: те ни помагат да си изградим философия и колкото до нея, всеки народ извлича от един и същи науки различна философия. Философията е общото възприятие за Вселената и за живота, пречупено през призмата на етническите особености.
- Това вече го е казал....
- Да, не искам да ме наричаш плагиат; това вече го е казал някой, подозирам дори, че са го казали мнозина; аз съм го чел, струва ми се, у един поляк, Лютославски3. Но при всички случаи според мен то е много вярно. А що се отнася до нашия испански народ, не ми е известен автор, съставил неговата философия според определена система.
- Ала той има философия!
- Несъмнено, всички народи я имат, независимо дали е ясно проявена или скрита. Но ако я има у нас, досега тя, доколкото ми е известно, се е разкрила само откъслечно, в символи, в песни, в поговорки, в литературни произведения като Животът е сън, или Дон Кихот, или Обитателите4 и в бързопреходно доловени истини на отделни мислители. Може би бедата е, че в миналото са се опитвали да я вместят в калъп и той се е оказал тесен, а днес никой не я търси, или ако я търси, то е с чужди очила.
- Каквото и да казваш, аз мисля, че ако трябва да възникне испанска философия, изразяваща нашия поглед към Вселената и живота, а същевременно и плод на нашия мъчителен исторически опит, то това може да стане само ако предварително се наситим с европейската култура, ако се препълним със съвременна наука, която ти, не без ирония, наричаш правоверна; ако я погълнем и смелим.
- Кой знае... Струва ми се, че наистина трябва да пренесем тук възможно най-големия научен материал, но в по-голямата му част като парчета от тухли за пълнеж, за да ни послужи за земна възглавница.
- Земна възглавница? Това пък какво е?
- Не знаеш ли как са постъпвали строителите във Вавилон и Ниневия, когато започвали да градят своите паметници?
- Не помня да съм чел такова нещо.
- В Египет търсили, както и ние, твърдата почва, здравата скала; ала в тлъстите, наносни равнини на Месопотамия, чиито скални основи лежат много надълбоко, не можело да се стигне до нея. Строежът почивал върху естествената почва, ала помежду им поставяли нещо като цокъл или постамент, платформа, разпределяща тежестта на постройката върху голяма площ. В Хорсабад5 тази маса, служеща за основа на двореца, се издига на височина четиринадесет метра и не е обикновен насип, а истинско произведение на строителното изкуство от огромно количество пръст. Това именно наричам земна възглавница, защото трябва да кажа, че постройките сякаш плуват върху тях в плодородните наносни равнини. И това именно според мен трябва да направим от суровите тухли и дяланите камъни на европейската наука: да ги поставяме като основа, за да издигнем върху тях сградата на нашата философия, построена със собствени материали.
- Струва ми се, че тук грешиш. Вместо да нанасяме всичко, което ти наричаш материал за пълнеж, и да го насипваме като земна възглавница, както казваш, по-добре вместо това да се заемем да копаем родната почва, докато достигнем до живата скала, до гранитното дъно, и върху него да положим основите, изградени от привнесения отвън материал, и така да издигнем нашия духовен паметник.
- Струва ми се, че по навик и двамата започнахме да говорим с метафори.
- Вярно; то е истинско проклятие. Вечно се сблъскваме с него.
- Не съжалявай, защото да разсъждаваш с метафори е един от най-естествените и непринудени, а и най-философските начини на разсъждение. Който си въобразява, че е свободен от тях, се е заплел най-здраво в мрежите им. Повечето думи са метафори, сгъстени под налягането на вековете; това е казано вече хиляди пъти.
- Но задачата на науката е именно тази - да освободи познанието от метафори, за да намери то покритие в действителността. Науката е толкова по-съвършена, колкото по-точно се подчинява на величините тегло, брой и мярка; всяка истинска наука клони към математиката, стреми се да сведе качественото до количественото, да изрази всичко в пространствени, времеви и силови съотношения.
- Познавам тази теория, тя всъщност е краен израз на научно правоверие.
- И затуй те отблъсква.
- Наистина ме отблъсква. Това е еднакво, ако не и по-лошо от схоластиката, кошмарното съчетание на отвлечени, сковани, привързани за определенията си понятия; философия, създадена за спорове, за защита на догми, а не за изследване, не за откриване на истини.
- Още ли те ужасява схоластиката, въпреки всичко, което ти говорих за нея преди няколко дни?
- И няма да престане да ме ужасява. Никога няма да забравя годините, когато тъпчеха мозъка ми с подобни неща. Едно само ми стига, за да бягам от нея - излагането най-напред на тезата, сетне на възраженията, и на трето място на доказателствата. Това е адвокатски занаят, чист адвокатски занаят. Научният и философският подход предполагат най-напред да се изнесат данните и да се подложат на изследване и умозаключения; ако се стигне до краен извод, добре, ако не се стигне, пак е добре. В повечето случаи напредъкът се състои в отхвърляне на решенията, направени от други, и в повторното поставяне на въпросите, защото при всеки отделен случай важно е да можеш да ги поставиш. А какво ще искаш от хора, които още отначало излагат пред теб решението? Какво ще кажеш за тия, които ти представят най-напред произведението, а после почват да търсят отделните множители?
- Но това, както вече ти казах, е само начин на изложение, метод на преподаването; истината се открива по определен начин, ала се предава по друг.
- Това е лошото; а и то е нещо повече от метод за изложение, много повече. Повярвайте ми, те предварително знаеха какво искат - да докажат едно или друго, да потърсят доводи, за да защитят и поддържат едни или други догми, смятани от тях за необходима опора на обществения ред и на личното щастие. Това е философия, робуваща на интереси, чужди на чистото дирене на истината, каквато и да е тя. Не си ли видял колко често прибягват до повторението на пагубните последици от този или онзи принцип? Е добре - дори и да приемем, че въпросните фатални последици са производни на някой принцип, оспорван от въпросните адвокати - а всъщност те са негови производни много рядко, - пагубните последици от принципа могат да докажат най-много, че той е пагубен, но не и неверен. Защото е нужно да се докаже, че пагубното, това, което наричаме пагубно, е невярно.
- О, те твърдят, че са го доказали.
- Да, зная, и съм си дал труда да проследя разсъжденията им в това отношение; но, уверявам те, те са толкова неубедителни за мен, както и цялото скеле на тъй наречените от тях доказателства за съществуването на Бога.
- Но това не ти пречи да вярваш в Бога, както съм те чувал да казваш много пъти.
- Да, но въпреки тези предполагаеми доказателства, а не заради тях. Нямам нужда от Бога, за да възприема логично Вселената, защото онова, което не мога да си обясня без Него, няма да мога да си го обясня и с Него. Преди вече доста години, когато заради тази проклета философия бях нагазил в теоретичния атеизъм, ми попадна някаква книга от Карл Фогт, където прочетох редове, гласящи горе-долу следното: "Бог е кръст върху голяма бариера, поставена на крайните граници на човешкото познание; бариерата се отдалечава заедно с напредъка на науката." Помня, че отбелязах в полето край тези думи: "От бариерата насам всичко се отбелязва без Него; от бариерата натам не се обяснява нито с Него, нито без Него; следователно, Бог е излишен."
- А днес?
- Днес ми се струва, че тогава съм написал пълна глупост. Защото, наистина, ако някой ми каже, че дадено нещо е каквото е, защото Бог го иска такова, все едно не ми казва нищо, докато не ми обясни защо Бог го иска такова; а в случай, че ми каже защо Бог го иска такова, тази причина ми е достатъчна. Така мислех тогава, оплетен в мрежите на безплодната разсъдъчност на схоластиката.
- Разсъдъчност?
- Разсъдъчност, да. За онези хора нямаше друг начин за връзка с действителността, за достигане до истината, освен тъй наречените познавателни средства; това е кошмарна разсъдъчност. И мисля, че докато ние тук не се отърсим от нея, няма да имаме испанска философия.
- А как ще започнем да я имаме?
- Възпитавайки волята, убеждавайки се, че вярата е рожба на волята и че вярата създава своя предмет, точно така, създава го...
- Какъв ужас!
- Да, зная, зная; зная, че на нашите разсъдъчни духове подобно съждение звучи като страшна лудост, като бълнуване на болен мозък или заплетено противоречие на духа, стремящ се към привидна неповторимост на всяка цена, зная; но какво да се прави!...
- Но, човече, не можеш да твърдиш сериозно подобно нещо. Нека да изясним...
- Ще изясним всичко, щом искаш; само ме остави да довърша. Макар че, вместо да довършваме, по-скоро трябва да започнем отдругаде...


Николай Николов

1 коментар:

  1. http://video.data.bg/33/3653/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D1%81%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%BD-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%BA%D1%83%D0%B1%D0%B0

    Да не се напиеш, викам, ПА ПОСЛЕ ДА ТЕ ТЕГЛИМ!!!
    Нема да се сърдиш, проблема си е само във куба, проблема си е само на кубЪ)))

    Култова песен.

    ОтговорИзтриване