понеделник, 1 септември 2014 г.

ТАЙНАТА НА КИВОТЪТ - ЧАСТ ТРЕТА

ДРЕВНИТЕ ТЪРСАЧИ НА ИЗГУБЕНИЯ КИВОТ



Подобни са съвпаденията и с историческите личности, превърнали в смисъл на живота си търсенето на свещен предмет, символ на божествени сили или наследство. Такива са Аменхотеп ІV /Ахенатон/, Бодуен дьо Бурк /Бодуен ІІ/, Галахад – рицар на Крал Артур, катарският маг Есклармонд дьо Фуа, Иниго Лопес де Лойола /по-познат като основател на Ордена на йезуитете Игнацио Лойола/. Обективно погледнато, главната цел на търсенията им вероятно е един действително съществуващ обект, който има способността да активира хипокампуса в човешкия мозък, областта, свързана с човешкото подсъзнание. Подобно устройство може да е било изобретено хилядолетия преди съвременната наука да стигне до идеята, че това е възможно. Сега няма да се спираме отново на смайващите постижения на Древните – като доказателство, че някои от уменията им не са достигнати и днес. Ала не “кутията”, обкована със злато, а съдържанието й е още по-интересно. Кристал, зареден с високи енергии?

"Възможно е още в древни времена необразованите островитяни /ранните лемурийци?/ да са открили въз основа на наблюдения, че има пряка връзка между активираните кристали и промените в човешкото съзнание, както личи от съществуващите ритуални практики". В планините на Юта и в Колорадо индианците от народността юте от племето ункомпагре все още събират пиезоелектрически кварцови кристали за своите ритуали. Същото са правели лемурийците от Тихия океан, силно земетръсен район, наричан Огнения пръстен, които наблюдавали в продължение на много години отношенията на кристалите с геофизичните сили и човешката духовност. Митичните предания за Те пито те Кура на Великденския остров, Похаку о Кане на Хавай, Пуна Му в Нова Зеландия, японския Канаме иши, перуанския Пайпикала и тибетския Чинтамани, както и сред много други общества от тихоокеанското крайбрежие на Америка през Полинезия и Микронезия до Австралия и Азия, свидетелстват, че древните народи са използвали определени камъни, заради способността им да резонират със земните и психическите вибрации.


Н.Рьорих стига до Чинтамани, няколко къса от него лежат в колекции. Ако приемем, че Кивотът продължава да действа скрит под земята на Лурд, “чудесата” и неговото “умерено проявление” в психотропен аспект не е ли благословия за хилядите вярващи?


КРАДЦИ, А НЕ СТРОИТЕЛИ НА КИВОТА


“Към края на ІV хилядолетие пр.Хр. приближаването на четири комети и метеоритният залп, който се изсипва върху земята, нанася огромни щети на почти всяка съществуваща през този период цивилизация. Макар че жителите на Атлантида събират сили и започват наново да градят своя свят, учените от острова решават на всяка цена да предотвратят или поне да ограничат унищожителните последици от евентуален бъдещ природен катаклизъм. Те изобретяват голям кристал, камъка Туаои, главната част от геодезичен механизъм, който трябвало да преобразува сеизмичната енергия в електрическа. Провеждайки наблюдения върху планетата, атлантите установяват, че абсолютният център на Земята се намира в делтата на Нил и точно там е идеалното местоположение на техния преобразувател. Преместват се там и заедно с местното население осъществяват колосалния проект по строежа на преобразувателя, монтиран в “саркофага” в погребалната камера в Голямата пирамида – съществена инженерна част от уреда. Впрочем, макар също в несигурна от геологическо естество зона, династичното общество на Египет под управлението на фараоните и с помощта на геодезичното съоръжение на атлантите, съществува успешно през следващите 1800 години.” – това е теорията на авторите. Тя се развива още по-шокиращо.


Фараонът Ахенатон премества кристалния кондензатор в новата си столица Хоризонта на Атон, 17 години по-късно бившият военачалник Ейе връща камъка /кристала/ Бенбен в Пирамидата. Някъде ок.1227 г. пр.Хр., възползвайки се от настъпилия хаос при нашествието на морските народи в Египет, бившият съветник на фараона и бивш жрец /т.е. посветен в тайната грамотен човек от върхушката/ Рамозе Хаментеру прониква в пирамидата и открадва камъка. Налага му се, заедно с последователите си, да бяга в пустинята, понесъл със себе си Бенбен: събитие, отразено много векове по-късно в Библията в книга “Изход”. В нея се описва изработването на Ковчега на завета, който на практика е съд, хранилище, в което бил поставен откраднатия камък. Един от еврейските водачи, Исус Навин, превръща кивота в оръжие и го използва с огромен успех срещу различни цели в прехода към Обетованата земя. Кристалният кондензатор обаче проявява непостоянната си природа и убива много хора, евреи и неевреи. Пленен е от филистимците и е върнат. Соломон издига първия храм за Арон ха Берит, както бил известен сред евреите египетският Бенбен. Преди победата на вавилонците, които през 587 г.пр.Хр. завземат и ограбват града, Кивотът е прехвърлен в специално изкопана шахта в тайно помещение под храма, където остава скрит поне 1714 години. Тогава първите девет членове на Ордена на тамплиерите, благодарение на сведенията на един равин, установяват местоположението на ковчега под джамията Ал Акса в Храмовата планина на хълма Мория и го изнасят тайно. Фландрия, катедралата в Шартр и катарската крепост Монсегюр са вероятните му последни пребивавания. През 1244 г., когато кралската армия на кръстоносния поход срещу катарите накрая завзема замъка, артефакта-уред /с вероятно отдавна угаснало действие/ отново е изнесен.


ПО СЛЕДИТЕ НА… ИНДИАНА ДЖОУНС


Последното споменаване в Стария завет, че Ковчегът на завета се пази в Йерусалимския храм е за 622 г.пр.Хр. А Патрик Бърн пише: “Всичките ми проучвания водеха до един и същи извод, а именно, че той все още съществува.”


Греъм Филипс е почти сигурен, че това, което Йеремия укрива нейде из отвесните каньони близо до Петра, е онова, което изтласканите кръстоносци прибират от храма в Едом. Как иначе ще се намерят три от 12-те камъка от нагръдника. Бърн счита, че ударът на френския крал Филип IV Хубави и послушния му папа Климент срещу тамплиерите е продиктуван тъкмо от желанието му да намери и присвои не просто богатствата им – а конкретно кивота. И вероятно тогава той е укрит за последен път във вече не библейската човешка история. Филипс вярва в съхранения Ковчег на завета, Бърн е още по-голям оптимист. Той прогнозира “появата” му най-късно в идните 3-4 години. Дали за да ни спаси от края на света?


В търсенето на изгубения кивот Патрик Бърн отхвърля тезата на Андрюс и Шеленбергер, че тялото на Иисус Христос се намира на определено място /в Карду/, защото “немислимо е толкова много римокатолически църкви да са подравнени с тялото на Христос, само за да отрекат възнесението му. Има само един артефакт, който би накарал хората да строят църквите си обърнати към него, и това е Свещеният кивот.” А той, може би, засега, е някъде измежду църквите в Рен льо Шато, Пеш Карду, Бонферан или “Сент Мадлен” в Троа. Според скицата на Сониер /не всичко в “Шифърът на Леонардо” е измислено!/ и според книгата на Патрик Бърн.


Кивотът като геосеизмичен преобразувател пък е историята на Джоузеф и Бодуан… А проклятията над израилевото потомство се увеличават: не стига, че предали Месията, че той пък може и да не е възкръснал, ами и Бенбен-а на атлантите от Египет откраднали. Покоят и благоденствието, които им е донесъл са силно относителни.

С любезното съдействие на Емил Братанов

Николай николов

Няма коментари:

Публикуване на коментар