Имаме митът за Сътворението на света в 6 дни от Бог, последвана от мита за Адам и Ева, чиято същност е точно обратна на египетската със своето свенливо и пропито с вина отношение към голотата и съсредоточаване върху сексуалния грах, женската порочност и божественото възмездие на един гневен, тираничен и дребнав бог. След хилядолетия на проповеди и неологични дебати, в които гадното поведение и невменяемостта на Яхве са сведени до вредното ограничение на философията от далеч по-големи умове от неговия. Историята, разказвана в първата книга на Стария завет, Генезиз, е успяла да предизвика повече зло и неврози, отколкото Сатаната и Фройд тайно са мечтали.
Очевидно за да не си дава много труд, Бог икономично създал майката на света от едно Адамово ребро, макар тази част от историята да е интерпретация на мита за шумерска богиня, която по по-обясними причини, създавала бебето от ребрата на майките им в ролята й на “Богиня на реброто и Богиня на живота”.
Някои от ранните първосвещеници и класическите автори локализирали Едемските градини в Етиопия, Монголия и дори в Индия. Много археолози и теолози от дълго време смятат, че Едем се е намирал в Шумер, древната земя, лежаща на ок.200 км отвъд северния край на Персийския залив. През 80-те години на миналия век обаче, д-р Джурис Заринс заявява, че истинският Рай останал под вода, след като нивото в Залива се вдигнало силно след описаните в “Генезиз” времена.
Впрочем, не ни се съобщава дали адът е съществувал преди “небесния преврат” на бъдещите “паднали ангели”, но сме сигурни, че е съществувал след него, когато Луцифер загубил ангелския си статут. В описанието на “събитията” пророк Исая го нарича така: “Как пропадна ти от небесата, Утринна звезда, син на зората! Как бе изхвърлен на земята и какво причини това на човечеството!” Вече трябва да сте провокирани от обръщението към онзи, за когото се смята, че е самият Дявол! /Лин Пикнет/.
Историята на внезапното прогонване на човека от Рая – и като литературна метафора, и като буквален факт – е така отчетливо запечатана в колективното несъзнавано, че не може да бъде пренебрегната. Тя е предопределила отношението на юдео-християните към мъжете, жените, първородния грях /а оттам и към децата/, към Създателя и неговата опозиция Луцифер-Сатаната-Дявола. Този мощен мит е проникнал част от възприятията ни и е наложил убеждението, че животът е проклятие, смъртта е краят, който връща тялото обратно в съставляващата го тлен и всичко свършва. Че на жените е вродена интимна близост със злото, че мъжете имат картбланш да правят каквото си искат не само с всички животни на земята, но и с жените, и че от Бог преди всичко трябва да се боим.
Емил Братанов
Николай Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар