събота, 13 февруари 2010 г.

ТАЙНИТЕ ОБЩЕСТВА - част втора


1. Религиозни тайни общества – От най-древни времена вероизповеданията създават и поддържат свои тайни общества; всъщност те възникват тогава, когато истинското религиозно познание, притежавано от първите хора – състоящо се, трябва да отбележим, от понятия за устройството на Вселената и за Вечното Могъщество, което я е създало, както и за законите, които я поддържат – започва да изчезва сред основната част от човечеството. Автентичното религиозно познание до голяма степен се запазва в Древните мистерии, макар че и те вече се различават от първоначалната вродена мъдрост, доколкото представляват единствено типа, а не архетипа на познанието – а именно явленията на външната постоянно променяща се Природа, вместо реалностите на вътрешната вечна Природа, на която видимият свят е външно проявление. Тъй като дефиницията на това възвърнало се в наше време първоначално познание е необходима за разбирането на голяма част от учението, преподавано в древните религиозни общества, по-нататък ние ще я разгледаме по-подробно.


2. Политически тайни общества – Политическите тайни общества са били предвидливи регулатори и обезопасителни клапани на настоящето, както и мощни лостове на бъдещето. Без тях драмата на историята би изглеждала като монолог на абсолютизма, който, освен всичко друго, не би имал цел и ефективност, ако не би изпълнявал волята на човека, подбуждайки го към противодействие и предизвиквайки съпротива.


Всяко тайно общество е акт на разсъждение, следователно и на съвест. Защото разсъждението, предизвикано и насочено, е проява на съвест. Дотук изглежда, че тайните общества в някакъв смисъл са израз на съвестта в историята. Защото всеки човек има в себе си Нещо, което му принадлежи, но въпреки това е независимо от него. Това неясно Нещо е по-силно от него и той не може да възстане срещу неговата власт, нито да се оттегли от него или пък да избяга от преследването му. Тази част от нас е недосегаема; нито стоманеното острие на убиеца, нито брадвата на палача могат да я достигнат; съблазните не могат да я отклонят от правия път, молитвите не могат да я смекчат, заплахите не могат да я ужасят. Тя създава в нас дуализъм, който сам по себе си ни кара да чувстваме угризения. Когато човек е добродетелен, той е в мир със себе си; онова неясно Нещо не го гнети и терзае: точно както във физическата природа силите на човешкото тяло не се усещат, когато работят в хармония помежду си ; но когато той постъпва грешно, по-добрата част от него се бунтува. И така, тайните общества са израз на този дуализъм, проявен в по-голям мащаб в нациите; те са онова неясно Нещо в политиката, което действа на обществената съвест и поражда угризения, проявяващо се във вида на „тайно общество“ – едно отмъщаващо и пречистващо угризение. Според вечните закони то се възражда чрез смъртта и носи пътеводна светлина чрез огъня, преминаващ през тъмата. Никой не го разпознава, но всеки го усеща. Това Нещо може да се сравни с невидима звезда, чиято светлина все пак достига до нас; може да се сравни и с топлината, идваща от място, където никога няма да стъпи човешки крак, но която ние чувстваме и можем да потвърдим с термометър.


Наистина, едно от най-очевидните чувства, породено от тайните общества, е чувството на отмъщение, но едно добро и мъдро отмъщение, различно от личната ненавист, която поставя обществените интереси под въпрос; това е желанието да бъдат наказани институциите, а не личностите, да бъдат атакувани идеите, а не хората – великото колективно отмъщение, наследствеността, която бащите предават на децата си, благочестивата любов, която пречиства омразата и умножава отговорността и силата в характера на човека. Защото има законна и необходима омраза – и това е ненавистта срещу злото, която гарантира оцеляването и спасението на нациите. Горко на хората, които не знаят да мразят, защото нетолерантността, двуличието, суеверията и робуването са зло!

Няма коментари:

Публикуване на коментар