петък, 5 февруари 2010 г.

ВАТИКАНСКИ ТРИЛЪРИ - ВЗЕТИЯТ НА ЗАЕМ ХРИСТОС. част втора


Разбира се, че езичниците са стопроцентови еретици, след като техните богове се били осмелили да “имитират” живота и смъртта на Христос. Египетският Озирис, персийският Тамуз и римският Митра, както и още няколко умиращи и възкръсващи богове /като гръцките Орфей и Дионис/, били родени по време на зимното слънцестоене, около 25 декември, в скромни места като пещери. Появата им била ознаменувана с изгряването на нови звезди, с идването на пастири и влъхви. Всички те умрели в петък през пролетта, за да възкръснат като по чудо след няколко дни. Дори днес някои християни обясняват тези смущаващи съвпадения с дяволска пародия от страна на създателите на езическите митове, а би трябвало дори за сляпо вярващите това обяснение да звучи странно, защото всичките тези истории предхождат живота на Исус със стотици, дори хиляди години. Понякога се твърди, че в най-добрия случай те са измислени като репетиция и са бледи копия на истинската легенда.



Настина ли: умиращият и възкръсващ бог Тумуз /съпруга – Ищар/ стигнал до Йерусалим през Шумер и Вавилон и бил познат като “сина на кръвта” и “единственият заченат син”. Люлката му била направена от шиник, подобно на Исусовата. Той бил жертвеният Агнец на Бога, небесният пастир, Тъжният човек. Появата на древния бог Озирис се известявала от ангелски хор и Тримата мъдреци, които приемали формата на три звезди в Орион – още една връзка с Витлеемската звезда на Христос. Плътта му – по време на ритуалите и разиграваните жречески мистерии – била изяждана под формата на хлебни питки, а пшеницата се наричала “растението на истината”. /отново у Л.Пикнет/.


Но да не забравяме, че ревностните католици все още са окуражавани да “отдават страданията си на Бога”, който странно защо не иска никой да му отдаде радостта и удоволствието си. Звучи доста невероятно Исус да е имал намерение да основава църква за бъдещите поколения, след като очевидно твърдо е вярвал в неизбежния край на света. Учениците му очаквали всеки миг той да даде сигнал за този край. Основаването на Римокатолическата църква от св.Петър може да се разглежда като пряк резултат от това, че Христос не се завърнал, както било обещано в апостолските времена.


Поне през първите два века след възникването на християнството, нямало стройни религиозни правила, нямало дори единни свети писания, нямало Нов завет. Отношението към падението на Адам и Ева и природата на Бога и Дявола се различавало доста в различните християнски групи в Римската империя. Това объркване продължило, докато Константин не превърнал християнството, вярата на някогашните роби, в държавна религия през 4 в.сл.н.е.


ПОМАЗВАНЕТО – БЕЗ МАГДАЛИНА НЯМАШЕ ДА ИМА МЕСИЯ


Жената с алабастровия съд със скъп нард е Магдалина, тя излива благовонията и ги отрива с косите си. Това е ритуалът помазване и той е от огромно значение, защото титлата на Исус “Христос” означава “помазаният”. А това е единственото помазване, споменато в Новия завет, извършено е от жена и би трябвало да се почита като велико тайнство в християнството. Исус подчертава, когато се обръща към учениците си, възроптали срещу дръзкия жест на “блудницата” – “тя посипа благовоние по тялото ми, за да ме подготви за погребението”. А нали християните вярват, че това “погребение” е различно от всички останали, защото Исус надмогва смъртта. Като го помазва, тя го прави “Христос” и го белязва за неизбежната му смърт.


Истинското значение на ритуала е напълно неясно за останалите му ученици, а той непрекъснато се опитва да им внуши важността му, като им казва почти троснато: “Истината ви казвам, каквото и да се проповядва из целия свят, деянията й ще се разказват в нейна памет”. Е, само че Канонът /до днес/ и тези му ученици, основали в негово име Църквата Му /още тогава/ - мълчат. И това не е единственият пример, в който става ясно как дори първите християни са преправяли посланията на Христос, за да съвпаднат с техните намерения.


Не само, че помазването не се чества, ами и Църквата не е казала на кой ден се е случило това. Евангелските автори много добре са замаскирали и самоличността на човека, който е извършил това тайнство. /“Мария Магдалина. Тайната богиня на християнството”, ориг. 2003/. Само евангелието на Йоан дава да се разбере, че помазването се е състояло в къщата на Марта, Лазар и Мария и че точно последната е извършила ритуала. Матей, Марко и Йоан поне го “оставят” в Бетания, Лука го “праща” в Капернаум и то в началото на мисията на Исус, а не към края й. Ясно е, че помазването на краката на Исус – с което се обозначава, че е жертвен цар – е създал и много силни врагове на жената с алабастровия съд.

Емил Братанов

Николай николов

1 коментар:

  1. Голяма част от ритуалите в християнството са заимствани от митрианството. Ако ритуалите в чест на Митра не са били извършвани в закрити общества и без забрана за женско присъствие на тях, сега може би щеше да има митрианство, а не християнство. После според писанията Мария Магдалена не е блудница. Грешката е на по - съвременните служители на църквата. А според израелтянските обичаи помазването се извършва от съпругата, ако има такава.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.