Въведение
Тази книга разказва историята за откриването на първото убедително доказателство, че високоразвити народи са съществували преди всички онези, познати днес от историята. В областта на древните морски карти очевидно точната информация е била предавана от народ на народ. Става ясно, че картите по всяка вероятност са били съставени от неизвестни създатели; може би по-късно те са били предадени на минойците (морските царе на древен Крит) и финикийците, които в продължение на повече от хиляда години са били най-великите мореплаватели в древния свят. Разполагаме със свидетелства, че същите тези карти са били събирани и изучавани във великата Александрийска библиотека и че са били копирани от работещите там географи.
Преди катастрофата, довела до унищожаването на великата библиотека, много от картите би трябвало да са били пренесени в други центрове - може би основно в Константинопол, който останал научен център през Средновековието. Можем само да предполагаме, че те са били запазени до Четвъртия кръстоносен поход (1204 г.), когато венецианците овладели града. Някои от картите са се появили на запад през столетието след този "объркал пътя" поход (та нали венецианският флот е трябвало да се насочи към Светите места!). Други останали в неизвестност до началото на ХVI в.
Повечето от тези карти изобразяват Средиземно и Черно море. Но до нас са достигнали и карти на други райони - на двете Америки, както и на Арктическото и Антарктическото море. Става ясно, че древните пътешественици са плавали от полюс до полюс. Може и да изглежда невероятно, но данните сочат, че някакъв древен народ е изследвал бреговете на Антарктида по времето, когато те не са били заледени. Ясно е също, че те са разполагали с уреди за точно определяне на ширините - при това много по-съвършени от всички други, известни на народите от античността, средновековието и новото време до втората половина на ХVIII в.
Тези свидетелства за изгубена технология ще поддържат и подсилват много други предоставени през последното столетие доводи в подкрепа на хипотезата за съществуването на изчезнала в дълбока древност цивилизация. Учените успяха да отхвърлят по-голямата част от тези доводи като най-обикновен мит, но в случая разполагаме със свидетелство, което не може да бъде подминато. И то изисква всички приведени досега свидетелства да бъдат преразгледани отново, този път без предубеждения.
На неизбежния въпрос дали тези забележителни карти са истински, мога да отговоря само, че те са отдавна известни - с едно единствено изключение. Картата на Пири Рейс от 1513 г. е била преоткрита едва през 1929 г., но както ще видим, автентичността й е установена достатъчно аргументирано. На втория въпрос - защо никой не е открил всичко това по-рано, мога да отговоря само, че обикновено новите открития изглеждат очевидни едва когато след тях е минало известно време.
http://www.bard.bg/fragment.php3?BookID=604
Николай Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар