…програмирали сме наново действителността. Езикът е вирус, религията е операционна система, а молитвите – никому ненужна информация. Едно кликване и си зачеркнат със случайно избрани единици и нули.
Нийл Геймън, Американски богове /Бард, 2004/
С нарастваща активност в новия век библеисти, историци и търсачи на комерсиални сензации получиха стимул да споделят с любопитните свои открития и предположения в областта на теологията, най-общо казано. Свещеният Граал, Евангелията, действителната история отпреди 2000 години /и по-назад/, митовете и реалните образи на Мария Магдалина, Месията и последователите му се размесиха с други действащи лица от легенди и хроники: царе, патриарси, папи, рицари и няколко тайни общества. В съвременен аспект, потайното лице на Римокатолическата църква, взе да придобива къде по-явни, къде още по-зловещи контури. За неизкушените от Канона се разтвориха нови стаи в сградата на популярната наука, които се оказаха пълни с „нездраво” ровене дори в най-свещените книги.
Ще се опитам да се въздържа от “богохулни” коментари, във всеки случай ми е ясно, че с тема като тази се присъединявам поне към Лин Пикнет и част от колегите й в “заявката” за отлъчване от Църквата. Два реални повода за това на популярната авторка са книгите й
“Мария Магдалина. Тайната богиня на християнството” /ориг. 2003, “Кръгозор”, 2006/ и
“Луцифер. Забранената пътека към познанието” /ориг. 2005, “Кръгозор”, 2006/.
МАНИПУЛАЦИИ: СЪТВОРЕНИЕТО И СЕМЕЙСТВО ЯХВЕ
Колкото и странно и светотатствено да се струва на вярващите, дори Библията не твърди, че Бог, Небесният Отец е създал света – или поне не е бил сам и без помощ. Хилядолетия след създаването на “Генезис” юдейските и християнските свещеници се опитват да скрият, че еврейската дума, преведена като Бог в единствено число, всъщност е в множествено – “elohim” също както “херувими” означава повече от един херувим. Така “елохим” /нататък вероятно умишлено съкращаван до “Ел”, т.е. Бог/ съчетава понятията за мъжко и женско начало, за богове и богини. Познатият ни Яхве не е бил сам в началото на началата, защото дори тази алфа и омега на мъжкото превъзходство е имал съпруга. И не само това. В някои версии тя родила Луцифер, в други пък той бил нейн любовник. Въобще, съпругите явно били проблем на Бога: според еврейските легенди първата съпруга на Адам не била известната Ева, а родената като ханаанска “божествена жена” /”balaat”/ Лилит. И това не бил брак, сключен в рая, защото тя отказала да се подчинява на Яхве, понеже знаела неговото тайно неуловимо име. Впоследствие, недоволната от “инфантилния” си /дори в леглото/ мъж, тя се отдала на “разюздан секс” с демоните като отмъщение за низвергването й. /Л.Пикнет/. Лилит е изхвърлена от Библията, но се появява отново през Средновековието като майка на Дявола.
През 1984 г. американският учен Уилям Г.Денвър пише: “Последните археологически открития донесоха текстове, които за първи път ясно идентифицират Ашера като съпруга на Яхве, или поне за такава са я признавали в някои кръгове на Древен Израел. Там Яхве е неразделна част от култа към Ашера, а някои признават богинята направо за негова съпруга.” Разкопки в Рас Шамра извадиха на бял свят плочки от 14 в.пр.н.е., на които се твърди, че “съпругата на Ел”, “Продължителката на Божия род” или Ашера, не била по-различна от повечето богини-майки, вкл. и от шумерската Астарта и финикийската Танит. Барбара Г.Уокър /в “Женска енциклопедия на митовете и тайните”, Ню Йорк, 1983/ отбелязва още: “За известно време Ашера приела семитския бог като свой съпруг. Тя била Небесната крава, а той – Бикът. След светия им брак тя родила Небесните близнаци – Шахер и Щалем, Утринната звезда и Вечерницата”. Утринната звезда е самият Луцифер, следователно той буквално е син на Бога. Важно е да се допълни и, че след като израилтянските племена пристигнали в Ханаан, тя властвала заедно с Яхве като върховно божество близо 600 години, наравно с други по-низши езически богове. Олтар на Ашера имало дори в Соломоновия храм, преди патриархалните почитатели на Яхве да я запратят окончателно в лоното на езичеството.
Емил Братанов
Николай Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар